Царят Владимир Путин винаги е прав...или малко за психологията на руснаците

Източник: Нина Хрушчова, специално за Clubz.bg

В Русия стара поговорка гласи, че царят винаги е прав. Било имперският Романов или съветският нарком или президентът Владимир Путин - независимо от режима руснаците традиционно са ги считали за безалтернативни лидери.

Напук на логиката, че угнетяването ражда недоволство, руснаците преживяха най-лошите тирани в историята, но не изпитват почти апокалиптичен страх от смяната на властта. Краят на режима обещава безнадеждност и катаклизъм.

През цялата история на Русия населението е подкрепяло своите лидери, независимо от тяхната политика, често въпреки нея. Това се обяснява от несъкрушимата преданост на руския народ към "здравата ръка" и недоверието към плуралистичната демокрация. Освен това, когато например САЩ или ЕС изобличават Кремъл в подтисническа политика, руснаците се обединяват още по-здраво около своя управник. Както виждаме, около Путин днес.

Затова очакванията, че московските протести, предизвикани от убийството на опозиционния лидер Борис Немцов, могат да пометат путинския режим, могат да бъдат прекалено обнадеждаващи.

Допитванията през февруари, няколко дни преди убийството на Немцов, показват, че само 15 на сто от населението симпатизира на опозицията, докато 69 на сто - не. Мнозинството - 54 на сто, смятат, че Русия при Путин "върви в правилна посока".

На руснаците, както и преди, им харесва путинизмът - хибрид между централизирана власт, кагебизъм, регулирана пазарна икономика с такива свободи като правото на някои протести или издаването на няколко незамисими вестници. Критиците обаче твърдят, че ако путинизмът е имал смисъл в началото на века, днес вече няма.

Високите цени на петрола в началото на века подариха на руснаците стабилен пазар и достъп на потребителите до луксозни продукти, какъвто те не са имали никога преди това. Стабилността допринесе за широкото обществено доверие към държавата, петролно ориентираните предприятия и неконтролирания свободен пазар в някаква версия на капитализма.

Политиката на Путин обаче сега докара Русия до суровите икономически санкции на Запада в отговор на анексирането от страна на Москва на Крим през март миналата година. Политическите противници вече не просто ги арестуват, както стана с борещия се с корупцията юрист Алексей Навални. Те гинат. Разбира се, и преди имаше смъртни случаи. Антикремълската журналистка Анна Политковска бе разстреляна в асансьора на собствения си дом. Но Немцов, който преди заемаше поста вицепремиер на Путин и бе негов колега, стана първият виден политик, загубил живота си при путинизма.

Засега само 12 на сто от руснаците смятат, че трябва да се противопоставят на Путин чрез демонстрации. Останалите смятат, че е доста по-важно, че Путин се е изправил срещу Запада. Те също така смятат, че САЩ и НАТО искат да видят Русия слаба и на колене.

Наистина, руснаците не виждат всички новини. Примерно 90 на сто от населението получават информация от контролираните от Кремъл телевизионни канили, които не се притесняват да обвиняват постоянно САЩ и ЕС в нежелание да приемат Русия като равноправен партньор. Проблемът може да е в това, че на руснаците им се иска да вярват в тази изкривена представа. Новините в алтернативните източници, включително интернет, са достъпни, но като цяло остават неизползвани.

Имайте предвид, че руснаците не искат да мислят за себе си като за агресори в Източна Украйна. Затова те избират новините, в които се казва, че Западът е предизвикал украинската криза, за да подкопае позициите на Русия в света.

Руснаците не искат да бъдат граждани на слаба, нищожна страна. Тежко им е да признаят, че от края на комунизма през 1991 г. Русия постоянно губи своите тежест и статут, докато западните културни и икономически фактори постоянно нарастват.

Руснаците исторически си повярваха, че имат право да влияят върху делата на Украйна, защото Украйна отдавна е част от огромна империя. Те могат да чувстват, че гибелта на противниците на Путин е тъжно стечение на обстоятелствата, но те твърдят, че в крайна сметка тези критици са си виновни сами, защото са западни марионетки, представящи Кремъл в неизгодна светлина.

За да покажат на путинизма, че Русия все още не е изгубила окончателно своята знаменита душа, близо 50 000 души шестваха в Москва в памет на Немцов. Хиляди хора дойдоха на погребението му - но само защото тези събития нямаха ярка политическа окраска.

Нежеланието на Русия да протестира, макар от време на време да имаше големи вълни от протестни настроения, включително през 2011-2012 г. срещу намерението на Путин да се върне в Кремъл за трети президентски мандат, отразява както любовта ни към царя, така  в коренените ни антизападни настроения. През XIX век руският цар Александър III - консерватор и антиевропейски националист, обяви, че Русия има само два съюзника - армията и флота.

Това отношение го споделяха през ХХ век комунистите, включително Владимир Ленин и Йосиф Сталин. И двамата затвориха съветските граници в стремежа си да ограничат западното влияние. Сталин неведнъж унищожи своите политически противници като например болшевишкия идеолог Николай Бухарин, като ги обвини в шпионаж за Великобритания.

Конкуренцията обикновено кара руския човек да се чувства неуверен. Когато руснаците не се усещат на върха на света, не обвиняват другите за саботирането на техния успех. Немцов не бе прав, като каза, че Путин - бивш сътрудник на КГБ, свикнал да чете мислите на хората, е "програмирал руснаците да бъдат нетърпими към чуждите". Путин можеше и да не прави това. Руснаците могат да бъдат ограничени фанатични патриоти и националисти.

Така зесетки хиляди хора, излезли на улицата, за да отдадат почит към паметта на Немцов, не представляват заплаха за Кремъл. Ако трябва, на улицата ще има млиони, които подкрепят държавата, послушно ще се сплотят около знамето и срещу Запада за предотвратяване на хаоса, който може да настъпи, ако Путин бъде освободен от длъжност.

Остава една надежда - дворцов преврат. Другите политици, уплашени от перспективата за ненавременна кончина в путинска Русия, могат да решат да сложат край на путинизма.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Авторката е правнучка на съветския лидер (1953-1964) Никита Хрушчов - човека, развенчал култа към личността на Сталин и първи реабилитирал жертвите на репресиите.. Нина Хрушчова живее в САЩ, където отива на специализация след завършването на висшето образование в родния си СССР. Смята себе си за гражданка на света и жителка на Ню Йорк. Препечатваме коментара от блога й в Ройтерс.