13-те урока на "послушния" Веселин Вучков

Източник: frognews.bg

Когато Веселин Вучков бе номиниран за вътрешен министър, всички бяха сигурни, че той е човек на Борисов. И Цветанов. Послушкото за ползване по предназначение. Заблудата идваше от престоя му като заместник-министър в първия кабинет "Борисов", белязан от безшумно поведение.

Като депутат, след това, той няколко пъти критикува остро модела Кой, настанил се чрез Цветлин Йовчев, Светлозар Лазаров и Владимир Писанчев в МВР и ДАНС. Направи го повече интелигентно, отколкото кресливо. Този тип поведение у нас често се бърка с васалност и прекалена предпазливост. По натрапена традиция.

Когато Вучков замени на поста служебния министър Йордан Бакалов, тези, които знаеха какво се случва в системата отсякоха: махат Бакалов, защото не изпълнява поръчки и слагат Вучков, за да изпълни поръчките. Заданията винаги идват от върха на властта - обществото няма думата. Изразяват се в кадруване и даване на "съвети" какво да се прави, как да се прави, с кого да се прави. Над кого "чадър", за кого тояга и прочие "демократични механизми".

Бакалов беше започнал да нищи разработката "Червеи" и около някои служители, злоупотребили със служебното си положение и погазили закона. Търсеше възможност и да се освободи от Светлозар Лазаров. Всъщност това бе основната причина Бакалов да не бъде част от новото правителство. Вучков обаче продължи в същия дух. Защото бе пътят на реформите, но не и "правилния".

Това му създаде проблеми.

Вучков говори за първи, а според него самия и за последен в предаването на Сашо Диков по Нова тв. И каза ключови неща:

1. Моделът Кой е завладял не само МВР, но и останалите институции;

2. Засега са развинтени само няколко гайки от този модел. Ако не се продължи с неговото демонтиране, скоро "ръждата ще избие отново и ще продължи да разяжда";

3. Подаването на оставка е морален, а не ченгеджийски акт;

4. Намерението на премиера да запази Лазаров, Писанчев и Китов е грешка и... още нещо;

5. Тези, които премиерът защитаваше с всички сили, са в основата на огромни грешки, довели до разстройване на системата, личния състав и дори жертви;

6. Представители на Кой са виновни за най-скандалната от десетилетия разработка "Червеи";

7. Въпрос на въпросите: ще разкрие ли прокуратурата каква информация е открадната от "Червеи" и къде се намира тя в момента? Не е в МВР и ДАНС - къде е;

8. Докато моделът Кой (Христо Бисеров, Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, Светлозар Лазаров...) властва в МВР, ДАНС и други институции - реформите са невъзможни;

9. Без морал няма реформи;

10. Ченгеджийски номера са: аферата "Костинброд", аферата "Орлин Алексиев", аферата "КТБ"...;

11. Решение за оставка може да се вземе самостоятелно, ако не възприемаш политиката като пазарлък за постове;

12. Когато усетиш недоверие от страна на лидера/премиера - си тръгваш

13. Почернените майки казват важни неща и трябва да бъдат чути. (На 26 февруари Вучков се среща с майката на загиналия командос Емил Шарков. Тази среща изиграва решаваща роля за решението му да подаде оставка, ако Светлозар Лазаров не бъде освободен от поста главен секретар.)

Вучков каза какво мисли по един достоен начин. Въпросът е, ще бъде ли чут?

Не вярвам. Ако премиерът Борисов провиждаше тези истини като част от ценностната система на ГЕРБ и управлението, нямаше да я има и оставката на вътрешния министър.

Принудителните оставки на Лазаров и Писанчев са следствие от действията на Вучков и по-скоро са за замазване на очите. Наложителни жертви, които със сигурност ще бъдат компенсирани. Борисов нямаше друг ход. В този смисъл оставката на Вучков бе полезен, но жертвен жест. Обществото ще оцени, властта - не.

Колкото й Борисов да избягва темата за модела Кой, рано или късно ще се наложи да отговори на този въпрос. А той е много ясен: срещу модела Кой ли е или е част от него. От това ще зависи съдбата на правителството. И бъдещето на страната. Мълчанието, нервността и изпускането на нерви също е отговор.

Веселин Вучков си тръгна, но остави следа. С ченгеджийски номера трудно ще я заличат. Още повече, че Вучков се връща да преподава в Института на МВР, а не в Библиотекарския.