Приморско търси най-вълшебния елексир на Трифон Зарезан
Кметът на Приморско Димитър Германов и на Ново Паничарево Яна Жекова зарязват по традиция лозята край селото, снимка архив
13 Февруари 2015, Петък, 15:06 ч.
Празникът ще започне пред кметството в Ново Паничарево
Традиционно и тази година жителите на община Приморско ще почетат празника на винарите, лозарите и кръчмарите Трифон Зарезан.
Празникът в Ново Паничарево ще започне от 10 часа от сградата на кметството. Шествието ще стигне до най-близката лозница, където ще бъде извършен ритуала по зарязване. Местните жители и сега няма да изневерят на традицията, като се включат в конкурса за най-добро вино. Освен с емоциите в състезанието чий е най-вълшебния елексир, празникът на виното и веселието в Ново Паничарево ще бъде наситен с много музика и танци. До местния пенсионерски клуб ще се раздават вино, мезета и обредни хлябове – за здраве и берекет през цялата година.
От 10 часа ще започне честването на Свети Трифон Зарезан в Писменово, а от 11 часа - във Веселие и Ясна поляна. Там местните жители също ще извършат ритуален водосвет за здраве и берекет и традиционно ще зарежат лозята.
Десетки местни винопроизводители се очаква да се включат в надпреварата за „Цар на виното”.
В категории:
Приморско
Касата да плаща тест-лентите на всички с диабет, настоява АПАЗ
28/07/2026, Вторник 22:00
0
Магнитни бури през август: NOAA посочи най-рисковите дни
Мария Игнатова: Ще сменя континента, ако издрънкам всичко за всички!
Дронове и жестоки глоби на плажовете в Халкидики: Връщат свободните зони на туристите
КТ Подкрепа поиска коледната ваканция да продължи до 8 януари
КНСБ: Пазаруваме по германски цени с български заплати
Калцит влиза в зеления водород: Две инсталации ще заменят част от природния газ
28/07/2026, Вторник 18:55
0
Круизен кораб за България заседна в Дунав с 238 души на борда
Плодовете и зеленчуците поевтиняват: Кайсии, праскови и череши са под миналогодишните цени
Галена избяга от България: Показа луксозната си семейна ваканция в Белек
Жегата се връща в сряда: Температурите тръгват към 37 градуса
Ужас пред децата: Мъж заля жена си със запалителна течност и я подпали
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
Арменски поп
16.02.2015 19:17:20
Рейтинг:
0
ДО ЯНКО ТОМОВ:
Янко, ние със Златната рибка се събрахме и след като разгледахме молбата ти решихме да изпълним всичките ти желания. Кажи нещо друго искаш ли от нас? И него ще изпълним! Ти само искай!... Искай Янко, не се стеснявай!
Поздрави от мен!
Арменския поп
----------------------
ЯНКО ТОМОВ:
УВАЖАЕМО ПРАВИТЕЛСТВО,
Дайте повече права на ОБЩИНИТЕ! Права, дадени им от КОНСТИТУЦИЯТА. Дайте им възможност да реализират на практика местното самоуправление.
Ако осъществите истинска децентрализация на властта, ще видите, че местните общности умеят да пазят, милеят и стопанисват по-добре от Вас територията на която живеят, т.е., дома си.
Дайте им правото да стопанисват държавните гори, резервати, плажове, туристически обекти държавна собственост и други дейности.
Ако Ви е страх, че ще изгубите властови позиции – пробвайте чрез пилотен проект с община Приморско. Нищо няма да изгубите. Община Приморско е малка, с малък брой избиратели. С малка но богата на запазени природни дадености територия. При евентуален неуспех, няма да се отрази съществено на политическия Ви имидж.
Още повече, че подобен пилотен проект няма да е прецедент. Такъв вече е осъществяван в община Приморско.
Община Приморско е първата рожба на демокрацията. Община, която не е плод на административен акт, на чертаещ върху картата граници висш държавен чиновник, а е образувана по- волята на хората чрез референдум.
Община Приморско, е първата която сама започна да събира местните данъци и такси.
Първата построила, а не продала сграда за детска градина.
Първата, даваща по 3 000лв. на гордите родители на новородено дете.
Първата безплатна млечна кухня за бебета и деца до три годишна възраст.
Първата с напълно безплатна детска градина.
Първата която спонсорира будни деца от ромското малцинство да учат и завършат висше образование.
Мога да изброявам още много първи добри неща които са се осъществили, но ще спра до тук за не стана досаден.
Искрено Ваш: Редови гражданин - Янко Томов
________________
Публична тайна е, че директорът Налбантов е зависим от алкохола. За него практически е невъзможно да извършва каквато и да е дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в дирекцията е ставал свидетел на това как по време на разговор, от време на време, той отива до хладилника, вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене. За Налбантов това е автоматизиран и несъзнателен процес, който той не може да овладее. Всичко това се повтаря многократно в продължение на целия ден особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната чаша алкохол.
Спомням си за един случай, когато един от гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му алкохол. Става въпрос за Димитър Бочев - професор по философия и писател, живял дълги години като емигрант в Германия. Тогава г-н Бочев обърнал внимание на Налбантов, че не е редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че това можело да му коства работата. За целта му дал за пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, Налбантов кани в дирекцията някои от учителите, за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не назовават нещата с истинските им имена - например, че в дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията) пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга" и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси? Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментари все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек, който присъства на подобен разговор е много трудно да разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са ме подпитвали: "Какво правите в тази учителска стая през голямото междучасие!? Защо някои учители влизат за четвъртия час леко подпийнали?" Спомням си, че даваха за пример г-жа Бъчварова - учител по история: била в някакво особено, приповдигнато настроение, очите й светели, а бузите й били зачервени. Тук става въпрос за честванията на рождени и именни дни на учителите и техни родственици - предимно членове на семействата им, които се празнуват през голямото междучасие в дневната (помещение до учителската стая). Подобни мероприятия се насърчават от Налбантов, защото покрай почурпката има и подаръци лично за него - бутилки с алкохол, бонбони, сладки и ядки, с които той впоследствие черпи гостите си в дирекцията.
Когато се налага да молят Налбантов за нещо, предимно за отсъствия от работа, той им напомня какво трябва да направят, за да ги пусне: "Ама ще почерпиш, нали?" Учителите знаят за тази слабост на Налбантов и редовно с повод и без повод му носят алкохол, с което той многократно се хвали и го изтъква като доказателство за това, че учителите са зависими от него и се страхуват за работата си и затова му правят подаръци. Например, не пропуска да се похвали с факта, че учителят му по физкултура Пеев, с когото уж не са в много добри отношения, редовно, когато правел ракия или по други поводи, му носел по едно шише ракия и на него. "Значи го е страх от мен и затова ми носи ракия, а иначе нека пак да си лае срещу мен!" казва Налбантов за Пеев.
Нееднократно и на всеослушание Налбантов се е възмущавал и от Тодор Стамов - учител по труд и техника, затова че му бил обещал едно лимонадено шише ракия, а като донесъл ракията се оказало, че бутилката била само половин литър, а не от големите двулитрови шишета. "Много е свидлив тоз Тошко! Ами отпусни се, бе човек! Директор съм ти все пак! Това ли заслужавам аз - едно малко шишенце!?..."
Самото пиене в дневната през голямото междучасие се приема от учителите за нещо нормално, за някаква даденост или придобивка, от която те редовно трябва да се възползват, още повече, че това им поведение се насърчава от Налбантов. Спомням си за един такъв случай. Веднъж в учителската стая дойде една ученичка - Бойка Радева, която търсеше учителката по история г-жа Бъчварова. Казах й, че Бъчварова е в дневната и че може да влезе там и да я намери. В този момент наистина не съобразих, че учителите там пият алкохол и че това ще бъде видяно от ученичката. Г-жа Бъчварова се скара на учиничката затова че влиза в дневната и после като разбра, че аз съм й разрешил, се скара и на мене като ми даде да разбера, че не било редно учениците да виждат какво става в дневната. Случаи като този бяха показателни за това какъв двойствен живот имат учителите. От една страна се правят на изрядни, а от друга съвсем съзнателно нарушават закони и морални принципи задължителни за работата в едно училище...
Много по-интересна е реакцията на Регионалния инспекторат по образованието - Бургас на многократните ми сигнали за това, което се случва в СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско и в частност за употребата на алкохол в училището.
При нееднократните проверки, които са се правели от РИО е било установявано, че в дирекцията и в училището като цяло, не се е употребявал алкохол. Нямало данни учителите да са употребявали алкохол по време на работа...
Т. е. всичко в това училище било нормално (!?!?!?!?!?!?!)
Възникват основателни въпроси: Какво точно работят служителите в РИО - Бургас? Работят ли въобще? Имат ли си те някаква представа какво се случва в училищата в областта?