Емблематичните соц лакомства - сладолед „Ескимо“ и „Снежанка“ на грамаж

Източник: socbg.com

Соц.сладоледът

Той докарваше до екстаз стотици хиляди малки и големи другари, другарки и другарчета, които го консумираха с килограми и без да се свенят.

Срещу няколко жълти стотинки вие получавахте поне 100 грама ледено удоволствие – във фунийка, върху която се мажеше с лопатка, или така обичаният „Ескимо“ на клечка: първо в бяла опакова, а после с изрисуван върху нея ескимос – игра с името му.

При повече късмет можеше да се намери и шоколадова заливка, която се втвърдява веднага.



Бонбони „Лакта“

Малко са удоволствията в живота, които могат да се сравнят с емоцията, която един истински соцчовек изпитва, щом лапне и започне да дъвче карамелов бонбон „Лакта“.

Вкусът не се забравя никога, а кефът, с който изтъргваш залепналата кафява субстанция от зъбите си, е несравним.

Бонбоните „Лакта“ си остават един от най-масовите и обични соц.сладкиши. В наше време се появиха множество модерни вариации, но някак си не е същото…



Шоколад „Кума Лиса“

Абсолютна и недостижима класика.

Толкова недостижима, че един световен гига-консорциум за производство на шоколад, който има филиал и у нас, реши да я възроди, след като не намери достоен заместител.

Шоколадът „Кума Лиса“ заема централно място в сърцата на цялото социалистическо и постсоциалистическо българско общество, а изобразената на опаковката лисица е популярна почти колкото Лили Иванова (която отрича, но сто процента тайничко си хапва).



Дъвки „Идеал“

Бас държим, че всеки от вас като малък е имал своята уникална колекция картинки от дъвките Идеал, Турбо и Love is.

Обзалагаме се още, че години след като изчезнаха от родния пазар, сърце не ви е дало да я изхвърлите. Старите дъвки нямаха равни.

Всички ги обичахме, дори и когато се превръщаха на камък в устите ни и ни вадиха пломбите.



100% соц.пасти и торти

Случи ли се да посетите някое китно селце, закътано дълбоко в пазвата на родината, при повечко късмет, може като нищо да се натъкнете на тях и в наши дни.

Социалистическите пасти. Гордостта на (на)родните сладкарници.

Колкото по-сладки, толкова по добре. Маслото от крема задължително оставаше по езика и зъбите, а нивата на сладост на гарнировъчните зайчета и розички като нищо можеха да ви докарат инфаркт, инсулт или в най-добрия случай вкусов шок.

Тежки, тежки, но ги имаше в изобилие и без пари. Вървяха отлично в комбинация с боза или лимонада.



Желирани бонбони „Лимони“ (резaни)

Не може да не ги помните и не може да не сте ги яли. Наредени в два реда в продълговата кутия: един ред лимони и един ред портокали.

Това захарно соц. чудо си остава най-доброто постижение на желираната индустрия. Поръсени със захар и обилно подправени с лимонтузу, те могат да ви докарат до амок.

Джелибон пасти да яде, както имаше един израз…

Източник: socbg.com