Симбиозата между марихуаната и кармата преди мозъкът ви да стане пихтия

Автор: Женя ГАЙТАНДЖИЕВА

Мъж си изгуби торбичката с трева, но непознат му я върна. Трогнат от честността и милосърдието на „пича”, той написа прочувствен благодарствен пост във Фейсбук. Социалната мрежа ври от коментари по темата. Публикуваме това епохалното епистоларно творчество без редакторска и коректорска намеса:

"Изгубих бегче с 10 грама трева. След 20 минути търсене, супер отчаян се спрях при приятелка и започнах да й разказвам тъжната си история, докато пича до нас просто ми каза: аз го намерих ела да ти го върна. Не бях толкова радостен, че си връщам тревата, но този жест... този жест ме докосна дълбоко, дълбоко в душицата.. Безмълвен съм пред този човек! Човеци като него са малки богове, пълни с мир и чистота.. пожелавам от сърце на всеки да достигне неговата духовна висота и да влезе в симбиозен танц с кармата си.
Поздрави до всички, с благодарности за споделената енергия! Бъдете любов завинаги!"

Не знам да се смея или да плача. Това излияние изглежда ми идва в повече. Вече цяло  поколение у нас възприема наркотиците като нещо съвсем в реда на нещата. И редовно ги употребява. Джойнтът е съществена част от стресираното им съществуване.
Само, само не се опитвайте да ме убедите, че  тревата е „по-полезна” от алкохола и цигарите, че няма 100 % доказателства, че влияе неблагоприятно върху репродуктивните фунцкии и белите дробове, бъбреците, черния дроб, сърцето... но най-вече върху съзнанието.

Страшното е, че "козенето" се приема като  път  към просветлението,  среща със същинския им гениален Аз, а не като сигурна пътека към падението и превръщането им в отрепките на съвременното общество..
Знам, знам. Сега ще започнете да браните тревата с хиляди убедителни доводи, че гениалните творби в композиране на музика и изпълнение на песен, са станали реалност след сериозното напушване на авторите им с трева. Но няма да споменете, че същите тези гении доживяват максимум 30 години, докато  мозъците им се разпаднат до консистенция, сходна на пихтия.
 Ще публикувам  и още един текст на един млад блогър - Generation Z, вие сами си направете преценката за азът-кошмар, който непрекъснато се върти в омагьосания си кръг. И когато следващия път ми кажете колко ви е скучно и поради това искате да изживеете по-силното усещане с тревата, нека се замислим:

"Свивам си джойнт и се опитвам да изпуша съвестта си. Не по принцип. Точно сега. Нали всеки има мнение за себе си и идеали и принципи за мизерното си съществувание. Когато собственото ти мнение за себе си и това на хората, които чувстваш близки, неумолимо не съответства и когато с пълна сила осъзнаваш това фатално разминаване... Усещам, че ми се гади и гнусна топка се е свила в стомаха ми. Плюх на жалките си принципи. Жалки, но са си мои, нали така. Моето, аз, собственото, обичам да пиша в първо лице единствено число. Това, което се случва с аза, ме радва да анализирам, така храня гладното си его и заспивам усмихната. Джойнтът въпреки това не помага, все пак олекна - нали го написах...