Спомени от соца: Амбициозният странджански проект на Шахиншаха на Иран

Автор: Върбан Москов
Източник: Соц.БГ

През 70-те години на миналия век Народна република България има установени активни икономически отношения с много страни в света. Благодарение на петролната криза по това време, значително нараства стопанската роля на Иран. Страната ни успява да установи търговски контакти и с тази държава, като привлича вниманието на иранските инвеститори. А те достигат и до най-затънтените кътчета на България.

Наистина Банката на Шахиншаха и Правителството на Иран имаха сериозно намерение да инвестират свои долари за развитието на овцевъдството в района на Малко Търново. Подготовката за този проект започна по времето след създаването на АПК „Странджа”, но преди Програмата за превръщане на Странджа и Сакар в територия на Републиката на младежта. Основното направление на Агропромишления комплекс беше овцевъдството. А с него се свързваха и всички бъдещи проекти за неговото развитие.

Споменаваме и за този проект, защото миналото трябва да се припомня, за да не се забравя връзката между събитията. Много процеси са започнали своето развитие преди нас и ще го продължат и след нас. Защото, хората често подменяме историята с биографиите си. Защото Историята и Съдбата обичат обратите и понякога бързо променят глобалната рамка на развитието. Както преди четири десетилетия (когато се подготвяше този проект), така и сега, промяната може да се предизвика от колебанията на цените на нефта.

За да припомним каква бе глобалната роля на Шахиншаха и на Иран през 70-те години на ХХ век ще се позовем на „Шахиншахът” на Ришард Капушчински:


Мохамед Реза

„Една снимка, направена в Техеран на 23 декември 1973: шахът, заобиколен от плътна преграда микрофони, говори в зала, препълнена с журналисти. Мохамед Реза, за когото обикновено са характерни изисканите маниери, заучената сдържаност, сега не може да скрие чувствата си, вълнението си, даже – отбелязват журналистите – трескавата възбуда. Действително моментът е важен и с изключително важни последици за света, тъй като шахът обявява новите цени на петрола. За по-малко от два месеца цената на петрола се е увеличила четири пъти и Иран, на който износът на тази суровина носеше пет милиарда долара годишен доход, сега ще получава двадесет. Да добавим, че единственият човек, който ще разполага с тази грамадна сума пари, ще бъде самият шах. В своето самодържавно царство той може да направи с тях каквото си иска – може да ги хвърли в морето, да ги похарчи за сладолед или да ги заключи в златно ковчеже…. Целият свят беше в краката му. Пред него имаше сведени глави, прегънати гърбове и протегнати длани. Е, виждате ли – казваше той на министър–председателите и министрите, – не умеете да управлявате, защото нямате пари! Поучаваше Лондон и Рим, даваше съвети на Париж, кореше Мадрид. Светът изслушваше всичко смирено, преглъщаше и най-горчивите хапове, защото бе отправил взор към лъсналата пирамида от злато, която се издигаше в иранската пустиня. Посланиците в Техеран се разкъсваха от работа, понеже канцелариите ги затрупваха с десетки телеграми, относно парите. Какви пари може да ни даде шахът? Кога и на какви условия? … Тук има опашка, на президенти на световни корпорации, директори на големи концерни, делегати на известни фирми и предприятия и най-сетне представители на повече или по-малко уважавани правителства.„

Написах тези редове, за да припомня, че и ние от АПК ”Странджа” се наредихме на тази опашка да получим долари от Банката на Шахиншаха. Но може би трябва да се подчертае най-важното. В нашия случай, ръководството на Банката на Шахиншаха дойде в Странджа, за да предложи своите долари за развитие на овцевъдството. Това се случи наскоро, след като през лятото на 1977 г . започнах работа като Председател на УС на АПК „Странджа” гр. Малко Търново. Наложи да посрещна като домакин важна делегация от Иран, която включваше ръководители и експерти от Правителството на Иран и от Банката на Шахиншаха.

Посещението в района бе двудневно с делова вечеря и нощувка в мотела на Балкантурист край града.



Делегацията се придружаваше от представители на Правителството, но те дойдоха през втория ден направо в овцекомплекса Евренозово. Може би от иранската страна са пожелали да се срещнат с преките изпълнители на проекта. През първия ден и вечерта те бяха придружавани само от преводачите и отговарящите за протокола. Вероятно целта на посещението бе не само да добият представа за състоянието на пасищата в Странджа, но и за хората, които на място ще осъществят техните вложения. По реално да оценят възможностите за развитие на овцевъдството в Странджа и за успешно осъществяване на проекта. От службата по протокола ми обясниха, че придружаващият делегацията заместник-министър трябвало да провежда важна среща в Бургас и се налага домакин на вечерята да бъде Председателят на АПК.

Аз трябваше да водя разговорите по време на деловата вечеря. От този разговор искам да споделя следното: Гостите бяха много добре запознати с опита и тенденциите в развитието на овцевъдството в света.



Не криеха, че по това време имаха достатъчно приходи от петрола и можеха да инвестират много средства за производство на качествено агнешко и шилешко месо. Заявиха, че са готови да се подпише дългосрочен договор за реализация на месото, произведено от пасищата на Странджа при цени най-малко два пъти по-високи от световните цени. Постараха се да ми обяснят защо са дошли в България и в Странджа. Човекът, който се представи, че отговаря от Правителството на Иран за развитие на животновъдството и осигуряване на необходимите за Иран животински продукти сподели, че обича да ходи на летището в Техеран преди религиозните празници и да наблюдава поведението на търговците. Там пристигали много самолети с агнета от Австралия, Нова Зеландия, Унгария и други страни, но според него най-силен бил стремежът на търговците да получат стока от България.



На следващия ден бе посещението на овцекомплекса в с. Евренозово. Преди да се разделим в получих покана да продължим разговорите в Техеран. В началото на 1978 г. обаче започват да назряват събития довели до ислямската революция на Хомейни, която година по-късно сваля шаха Мохамед Реза Пахлави и го изпраща в изгнание.

Така, събитията в Иран ускориха своя ход и Шахиншаха трябваше да напусне Иран преди да се довърши подготовката на проекта. Но след него последваха няколко варианта на разработки, които се връщаха към идеята за голям инвестиционен проект за развитие на овцевъдството в Странджа. Така се подготвяше почвата за 22 Постановление и за Програмата Странджа-Сакар.