Разцепва се земята на нос Емине, заплашва да го превърне в остров

На нос Емине е издигнат и един от фаровете по Южното крайбрежие, който действа повече от век. Земята обаче е нестабилна и се мести навътре в морето, а свлачища образуват огромни пукнатини

Ключови думи: нос емине, разцепване, земя, остров, бургас, созопол, черноморско крайбрежие

30 Декември 2014, Вторник, 08:32 ч.

Плаващото парче земя може да обхване близо 4 декара

Нов остров е възможно да се появи по Черноморското крайбрежие на България. Разцепва се земята на нос Емине, а плаващото парче земя може да обхване близо 4 декара, съобщи Би Ти Ви.

На нос Емине е издигнат и един от фаровете по Южното крайбрежие, който действа повече от век. Земята обаче е нестабилна и се мести навътре в морето, а свлачища образуват огромни пукнатини.

Това кара местните да говорят, че е възможно край Емине да се появи шестият у нас остров. Другите пет са край Бургас и Созопол. „Постепенно се увеличава. Всеки момент, предполагам, ще отиде в морето", обясни пазачът на фара Борис Апостолов.

„Ако се свърже тази пукнатина с дерето, на цяло ще се раздели носът и ще остане недостъпен", допълни Евгений Аладжов от Хидрографски район-Бургас.

Пукнатината се появила преди десетина години, но вече е обхванала една трета от носа. Малкото обитатели на забранената за достъп военна територия около фара разказват и за други катаклизми. „От тук се е виждал нос Свети Атанас, който е на Бяла, докато сега не се вижда... Трябва да влезете още, примерно, стотина метра навътре в морето”, обясни метеорологът Петър Чавдаров. Опасност за фара, засега, няма.

Въпреки че корабите вече разполагат с модерна навигация, съоръжението, строено преди 130 години, и днес насочва плавателните съдове в морето. „Навигацията не осигурява по всяко едно време връзка със сателита. Аз смятам, че дейността на фаровете е по-скоро като резервен вариант - да избегнат опасностите от сблъсък с брега", посочи началникът на Хидрографски район – Бургас Елица Тодорова.

Забраната за употреба в Европа на крушки с нажежаеми жички изправи фаровете пред опасността да угаснат. 1000-ватовите крушки, осигурявали оригиналния светлинен сигнал на всеки фар, се внасяли от Русия. Това лято тяхната роля поемат соларни панели, българско производство. „И да спре токът, фарът продължава да си свети... На този панел му трябват три часа дневна светлина, за да се зареди, да може да работи 30 дена", подчерта Евгений Аладжов.

Без почивен ден, и четирите морски фара на юг осветяват безопасно морето на 20 мили навътре. Сега от седемте фара по цялото Черноморско крайбрежие само два са на острови - на Света Анастасия и на Свети Иван.

В категории: Животът