Само във Флагман.бг! Истината за техническото състояние на граничния ЗИЛ-ковчег: без спирачки, скорости и блокажи

Автор: Боряна ТЕНЧЕВА, снимки Боряна ТЕНЧЕВА


Четвърти ден, след като граничният ЗИЛ 131 размаза 34-годишния служител на МВР Асен Асенов от Свищов край границата с Турция, няма официално обявени причини за катастрофата. Трагедията, при която един служител на МВР загина, а 6-ма други бяха ранени в мирно време, разкри отчасти ужаса, при който са принудени да охраняват българската граница стотици български полицаи, командировани от Районни полицейски управления от цялата страна. В писмо до Флагман.бг един от многобройните служители, пратени на границата, от първо лице сочи предпоставките за трагедията - подробности, които едва ли ще видим в официалната техническа експертиза. Причините са ясни, независимо как ще се произнесат отговорните институции – МВР и прокуратура.

От вътрешното министерство обявиха, че министър Вучков днес кани на среща полицейски синдикати и шефове, като темата е озаглавена „Актуални проблеми пред МВР, свързани с миграционния натиск”. Ето подходящо четиво за участниците в тези закъснели разговори:

ГПУ-Средец изпраща полицаи по две направления на граничната бразда - първото е с.Белеврен, където се изпращат около 20 служители, тъй като там топографията на района не позволява лесно преминаване на незаконни имигранти. Второто направление е въпросното с. Горно Ябълково, където охраната се осъществява от два пъти повече служители, извозвани до граничната бразда с два зила 131 - единият е този, който от Флагман.бг сте снимали в с.Горно Ябълково, а другият е с метален фургон (б.р. става въпрос за катастрофиралия камион). Същият не е предназначен за превозване на хора, а се е използвал навремето от Българската армия за радиостанция и подвижна работилница. Инцидентът на 25 декември 2014 г. не е първият, за съжаление няма да бъде и последният, такива инциденти стават всяка седмица. Катастрофата се е случила по по-тежкото направление на Горно Ябълково от 146 до 158 пирамида. Пътят от селото до 146 пирамида е 10 км.и се изминава при добри условия за около 40-50 минути.

Техниката, макар и морално остаряла, по принцип е добра, но няма възможност за нейната поддръжка, тъй като е недостатъчна и ако единият Зил остане за ремонт, няма какво да качи служителите до горе. Въпросният Зил нямаше мощност, гореше около 140 л на сто, блокажите не винаги сработваха, нямаше спирачки (същите са въздушни, а камионът не можеше да вдигне атмосфери), скоростите бяха износени и често изключваше от скорост, а това е много опасно при спускане.

Металният фургон, който сте снимали с телевизора и кюмбето, е селската кръчма, а служителите там изчакват пристигането на другия Зил, за да потеглят с бусовете към ГПУ -Средец.

Кюмбето в селския хоремаг, което полицаите ползват, за да се стоплят и да сушат прогизнали якета и ръкавици, тъй като в Горно Ябълково нямат друг подслон, където да чакат превоза от Средец към границата. Отпред спират ЗИЛ-овете, с които пътуват към браздата, както и микробусите, с които се връщат в Средец

След като Зила достигне браздата, започва разстановане на служителите по 2 - 3-ма на по-уязвимите места, но тъй като районът е огромен,  много рядко има видима връзка между съседни наряди и  е възможно преминаването на нарушители. Свръзка там няма, станциите са малко, а и нямат на места обхват. От 146 до 158 пирамида има 4 палатки, които са бракувани от БА, сами разбирате, че не всички наряди могат да ползват палатка за подслон.

Лятото  имаше ухапани служители от змии и кърлежи, но на нито един от служителите, изпращани там, не е поставена ваксина. Нарушителите, които влизат не винаги са сирийци, имало е и инциденти с престрелки. Тези, които се опитват да влязат през границата, често са болни от различни болести, характерни за техния район и климат, за които българите нямаме изграден имунитет.

Този потресаващ разказ за част от кошмара тотално разбива спомена за заставите и опитния български граничар, пазещ браздата с Турция и Гърция. Днес там цари пълна разруха, кал и прокъсани палатки, описвани многократно от журналистите (виж тук снимки, правени от бургаски полицай, командирован на стотици километри - в смолянското село Буйново, публикувани във Флагман.бг още през февруари).

В деня на катастрофата край Горно Ябълково имената на пострадалите бяха крити повече от 11 часа, а достъпът до селото, което е последната междинна станция на полицаите преди пътя им към браздата, беше забранен за медии 14 часа по разпореждане на ГПУ-Средец. Защо? Смислен отговор така и нямаше.

Страшно е, когато последната надежда на служители на МВР остават единствено медиите, за да има промяна в начина, по който работят. За да не се чувстват самите те като бежанци в собствената си държава.

Г-н министър, късно е да стоплите сърцата на майките и съпругите им, но поне ясно назовете причината, поради която загина един български полицай, а 6-ма други бяха ранени.