Няма да си простя, ако допусна грешка в Областна управа! Нося отговорност пред съвестта си, не ме е страх от партийни началници!

Автор: Боряна ТЕНЧЕВА, снимка авторът


Вълчо Чолаков е завършил Строителния техникум „Кольо Фичето“ в Бургас, след което висше образование в БСУ, специалност „Право“. Има 15 години стаж като адвокат, член е  на Бургаската адвокатска колегия. Упражнява основно корпоративно и административно право. В момента е областен председател на СДС-Бургас, бивш лидер на общинската структура, бил е зам. председател на национално равнище на СДС по времето на Емил Кабаиванов и Пламен Юруков. Допреди няколко дни беше общински съветник от Синята коалиция в Бургас. В петък влезе официално в кабинета си като областен управител на Бургас.
Той е на 43 години, семеен, с две деца.

- Г-н Чолаков, назначен сте за областен управител на Бургас в сложен период, когато вече два месеца след изборите подкрепата за правителството все още не е стабилна, трудно се назначават ръководители на ведомства. Кое Ви мотивира да вземете това решение точно сега?

- Процесът на вземане на решението ми беше много тежък. Когато от СДС ме попитаха дали съм съгласен да бъда номиниран, първоначалната ми реакция беше „Абсурд!“. Аз имам 15 години адвокатски стаж, работя за име в адвокатурата, работя с чужденци, считам се за средна класа българин. Всичко съм постигнал със собствени сили, възможности и съм работил винаги в тази посока. Политическата ми дейност преживявавам също така, както и работата. Аз вътрешно изживявам всяко събитие и процес – ядосвам се, радвам се и т.н. Човек никога не може да направи нещата сам най-добре, за тази работа трябват повече хора. Първите две нощи до 3 часа сутринта не можех да спя, за да мисля, защото ми беше дадено време да реша. Разсъждавах, че съм на 43 години, подредил съм горе-долу бизнеса и живота си. Имам деца, които обучавам, имам сравнително спокойствие. Започнах да се прибирам по-навреме вкъщи, със съпругата ми наблягаме на възпитанието на децата си. Но обикновено в живота се случва така, че за много неща, колкото и да си чел и питал, все си неподготвен. Бях решил да живея по-спокойно и едно такова назначение би ми променило много сериозно режима на живот.

- Вие сте адвокат, държавната работа няма ли да стане причина да се откъснете сериозно от клиентите и същинската си работа? Защо поехте тази цена?

- Първите ми мисли бяха основно затова как да си запазя професионалната кариера, така че да не се откъсвам от работата ми като адвокат. Говорих с областни управители, които са били на този пост преди мен, те ми казаха, че след като мине мандата от 4 години, се откъсваш от работата с клиентите. Помислих за варианти как може кантората да не се откъсне от клиентите, аз няма как да не го направя, защото в Областна управа работата е от сутрин до вечер. Може би като добия рутина ще се справям по-бързо, но засега ми е нещо ново. Законът за адвокатурата позволява кантората да продължи да работи. Аз се отписвам като адвокат, но имам право моята фамилия да фигурира в наименованието на кантората, макар че излизам от нея.

- Какви са първите Ви впечатления от работата тук, в държавната администрация, след като сте представител на частния бизнес и до този момент не сте заемал постове?

- Областен управител не е професия. Аз съм занаятчия, свикнал съм по-голямата част от работата да минава през моите, ръце, очи и през главата ми. Мисълта ми беше как да си запазят клиентите. Законът за държавния служител поставя ограничение областният управител да бъде управител на дружество, но няма ограничение да бъде съдружник. Така че не възнамерявам да напускам дружеството си като съдружник. За мен е било винаги важно като се занимавам с политика да бъда сравнително материално обезпечен. Самата професия адвокат позволява донякъде тази възможност и ти дава шанса да бъдеш сравнително независим и да отстояваш свои позиции, решения и действия. Следващата стъпка, която направих, беше да разговарям с моите основни клиенти, които са чужденци, да ги попитам дали биха продължили да работят с кантората, ако аз изляза като водещ оттам. Те потвърдиха и в крайна сметка започнах да търся причината, поради която да съм тук. При мен в работата ми е много важно да харесвам това, което правя. Не да го върша и заради самото удоволствие, а и да виждам, че има резултат. Силният прагматизъм, който е в адвокатската професия, се сблъсква с работата на администрацията. Къде на шега, къде сериозно казвам, че досега съм бил противник на действията на администрацията, скоростта, с която работи, качествата, компетентността. Сега съм от другата страна на барикадата. Работата тук е сериозно предизвикателство. За два дни се сблъсках с толкова различна правна материя, с която не съм работил отдавна или никога. Но голяма част от материята ми е позната и ме улеснява това, че като прочета документа и веднага разбирам за какво става въпрос, на какво да обърна внимание и къде би могла да бъде уловката. На този етап това ми помага. Но все още е абсурдно за ден и половина да си направя изводи за цялата работа. Разговарях с мои предшественици, с настоящия главен секретар, те ми казаха, че трябват 2-3 месеца, за да вляза в същността на работата, която е обемна.

- Кое все пак натежа при избора Ви или той беше наложен?

- Говорих с приятелите си. Като вземам важни решения, съм свикнал да се допитвам до различни мнения, да получавам различни гледни точки. Интересното е, че почти всички  ми казаха да се съглася, че това е крачка напред в политическата ми кариера. А аз мислех, че тя приключва - в края на мандата сме на Общинския съвет в Бургас, в който съм представител на СДС. Обществените проблеми ме вълнуват, интересувам се от процесите в икономиката, бизнеса, имам и деца, които растат и през ден разговаряме вкъщи дали е добре да останат тук да живеят. Има моменти, в които си казваш, че обществената работа няма еквивалент. И в адвокатската работа се случва да положиш много усилия в една посока и да изгубиш, но там най-общо знаеш какъв резултат очакваш. И когато си загубил – има логика. Докато в политиката много често като че ли няма логика в това, което се случва.  Мисля си, откровено казано, че мандатът няма да е много дълъг.

- С такава нагласа ли сте? Но обикновено се случва така, че временните неща са най-трайни..

- Да, така казват, но се коментира, че са възможни предсрочни избори наесен, заедно с местните. Освен това аз винаги съм бил откровен със себе си и към околните и ако видя, че не се справям, просто ще се откажа. Ако тези, които са ме назначили, преценят, че нямам достатъчно качества и не си върша добре работата – също могат да ме махнат от този пост. За мен това, че някой няма да харесва това, което правя и как, не е някаква драма. Всеки човек има някакви възможности, мотив за вършене на работа. Не бих се сърдил на никой, ако бъда освободен от поста. Работата ми е предизвикателство. Например - участието ни в Общинския съвет на Бургас е скромно, но имахме една идея, която сме реализирали и работи - това е фондът „ин витро“. Мисля си, че ако успея да направя, заедно с моите съмишленици нещо такова знаково, което е полезно за много хора, ще си струва.

- Как ще се отрази публичността, която предполага новия ви пост, на семейството Ви?

- Мисля, че децата не разбират.

- А съпругата Ви? Ще ви се наложи да промените ритъма си на живот...

- Съпругата ми Ирена каза да си взема аз решението.

- Ще успеете ли да бъдете независим в решенията си. В процеса на работа вероятно ще се стигне до конфликтни точки в позициите с партията, чийто представител сте – СДС. Предшественикът Ви Павел Маринов например имаше остър сблъсък с БСП по въпроса с обществения достъп до Пристанище-Бургас и Морска гара. Вие готов ли сте на подобни удари?

- В партията аз често съм на различно мнение от това на мнозинството. Но позицията ми е била мотивирана и съм бил готов да я защитавам. Това, че имам различно мнение, не означава, че е било правилното. Но това е форма на диалог, откритост, честност между самите участници в една структура по отношение стабилността на вземане на решенията. Когато всеки един каже какво мисли и не се притеснява, че на началника няма да му хареса това, тогава истината излиза наяве, отколкото в другите случаи, когато доминират нагаждачеството, примиренческото мислене с цел да се харесаш на по-силния. Аз не се притеснявам да бъда сменен от поста, не се притеснявам да бъда изключен от партията. Притесненията ми са свързани повече с моята лична отговорност, да не сложа край на спокойния си сън, заради допуснати грешки, поради небрежност, глупост, незнание или нещо друго, което да доведе до отрицателни последици за хора или имущество. Тогава би ми било зле. Аз си нося тази отговорност лично пред себе си, тя не касае нито СДС, нито Реформаторския блок.

- Какво си казахте с Павел Маринов при предаването на поста. Поискахте ли му съвет?

- Попитах го за текущи работи, чисто технологично как да процедирам, за отношенията между администрациите. В нито един съвет още не съм участвал, не съм вземал решения. Имам едно първоначално усещане, че съществуват само формално. Не искам да върша формални работи. По отношение желанието ми да работи по-прагматично мога да кажа, че съм Зодия Телец и си мисля, че нещо, ако не стане от петия път, на десетия ще стане. Просто трябва да си достатъчно упорит, не в лошия смисъл на думата, а да си готов за мотивирани действия и решения.

- При назначаване на Политически екип ще бъде ли взето Вашето мнение?

- Не.

- Промени в администрацията ще правите ли?

- Нямам никакви настройки нито в едната, нито в другата посока, работата ще покаже.

- Като един от основните мотиви за Вашето назначение бяха посочени добрите Ви отношения с кмета на Бургас Димитър Николов, който е зам. лидер на ГЕРБ. Как ще работите обаче с градоначалниците, избрани от БСП, още повече, че предстоят и местни избори догодина?

- Смятам, че съм в добри отношения с хората, ако някой не е в добри отношения с мен - това не съм го разбрал. Не съм уловил подобни знаци. Познавам някои от кметовете, но не лично. Защото съм от Реформаторския блок и затова ли трябва да подтискам кметове от БСП? Не, няма да се случи.
Предстои зимата, ще започнат проблемите по пътищата, със снеговалежите. Подготвен ли сте?
Вчера първото нещо, което направих е да разпитам подробно за състоянието на реките, коритатата, деретата, язовирите. Двете последни наводнения в Бургаска област бяха страшни и считам за приоритет превенцията в тази посока. Исках да получа повече информация и с какво може Областна управа да съдейства превантивно. Общо взето всичко е свързано с пари и на второ място –  с правната рамка, която регламентира начина, правомощията и субекта, който стопанисва тази собственост. Видях, че Министерски съвет вчера е коментирал именно този въпрос.

- Досегашните заместници на работа ли са, контактувате ли нормално?

- Да.

- Не са ли притеснени?

- Не, защо? Аз не съм притеснен. Не мисля, че пренасям някакви тревоги сред колегите. На тях им е ясно, че са политически кабинет и ще бъдат сменени.

- Има ли тема в правомощията на Областна управа, която да Ви притеснява?

- Адвокатската работа ме е научила  да не се притеснявам от тежките случаи, а да търся начини за решаването им. Може би аналогията не е много точна, но моята първоначална нагласа е случаите да бъдат разрешавани с по-голямо участие на специалисти. Ако се стигне до етап, в който не може да бъде намерено такова решение, и се налага да преценя еднолично – аз ще си понеса отговорността.

- Ще ви се наложи ли да се откажете от някое ваше хоби сега, когато вече сте на държавен пост?

- Играя на карти с приятели от около два месеца на една обикновена игра – белот. Действа ми като процес на медитация. Нямам намерения да се отказвам от нещата, които обичам да правя. Ако те ми пречат на работата – разбира се, че ще бъдат ограничени.