Първолак към учителка: Какви хубави цици имаш!

Обидни думи, цинизми и брутални псувни заливат училищата и детските градини в големите областни градове в страната, установи проверка след сигнал на преподавателка. В речника на малките деца все по-често място намират цинизми и арогантни обиди, алармират учители. Според тях проблемът е огромен и се неглижира от семейството. Родителите обвиняват или училището, или улицата, или интернет, но много рядко търсят собствена вина, пише "Монитор".

Кучка, мастия, мърша – това са само част от смразяващите епитети записани от преподаватели които са използвали децата в гнева си.

Разнородни цветисти псувни и ругатни на моменти стигат и до юмручна саморазправа, оплакват се учителите, пише Блиц.

„В нашето семейство такива работи никога не се говорят. Той пред нас никога не говори цинизми. Потърсете вината в другите деца. Следете какво правят в междучасията. Ние не сме виновни” – в общи линии така се оправдават родителите за цинизмите на отрочетата си, обобщават родители при разговор с учителите.

Един от фрапантните случаи е от четвърта група в една детска градина. Родители и баби пристигат, за да приберат малчуганите. На вратата се появява възрастна жена, дошла за внука си. Той я вижда и възкликва: Я, старата пу..а! А къде е младата пу..а?

Учителката изпада в потрес и започва да се кара на възпитаника си. 6-годишният младеж се обръща към нея и й казва: Ти да мълчиш, че и на теб ще кажа така! Бабата прибира тихомълком детето, а после обяснява на госпожата, че те така си говорели вкъщи. Дядото казвал на бабата „старата пу..а, а синът на съпругата си „младата пу..а”. Госпожата онемяла и скришом се прекръстила, когато бабата си заминала.

В първи клас на едно от добричките училища преподаватели споделили за друг притеснителен случай. В едно от междучасията първолак се доближава до класната си ръководителка и й казва: я, какви хубави цици имаш! Може ли да ги пипна? След първоначалния шок, госпожата се овладяла, обяснила на възпитаника си, че е неприлично да се говорят такива неща, а след часовете провела разговор и с родителите. Те се засрамили и обещали да помислят върху възпитанието на сина си.

Сред децата, само с година по-големи, учителите също са събрали доста примери.

„Госпожо, той ме нарече пенис!”, с рев дотичал малчуган да се оплаче. „И мен, и мен”, докладвали още двама. „Ситуацията бе изпотяваща. Всички знаем какво е пенис и че не е обидна дума, но в устата на второкласници звучи абсурдно. Попитах този, който я е изрекъл знае ли какво е пенис. „Чурка”, отговори той. Обясних им обстоятелствено защо не бива да се употребява, и то на всеослушание. Абе, изобщо, беше адско трудно”, разказа госпожата на второкласниците.

Обидите, използвани от децата, се променят и в трети клас.

След едно голямо междучасие пред една класна стая избухва скандал между децата. Намесва се учителката и чува следния диалог между две момчета и едно момиче: Момичето: „Те ми казаха да им духам и да смуча”. Момчетата: „Не е вярно!”.

Учителката усмирява развълнуваната група и привиква двамата. „Вие знаете ли какво означава това, което говорите?” Отговорът е: „Не”. А къде го чухте, продължава разпита госпожата. Следва гробно мълчание. След часовете тя уведомява родителите на двамата за цветистия им речник. Възрастните не повярвали, че точно техните синове биха изрекли подобни словосъчетания. И, естествено, обвинили училището.