Депутат от дете, или професия "политик"

Автор: Биляна РИЛСКА, Дневник



Сегашният евродепутат от БСП, бивш председател на Народното събрание, бивш министър на външните работи и дългогодишен народен представител далеч не е единственият, който след промените през 1989 г., а и преди тях, трайно е в политиката. Повечето от лицата на водещи позиции в листите на БСП се вписват в анекдота - Янаки Стоилов (неизменно в парламента от Великото народно събрание насам с изключение на 2 години в мандата на Жан Виденов), Ангел Найденов, Георги Божинов, Михаил Миков и други. А и доскорошният им партиен лидер Сергей Станишев стана министър-председател без ден трудов стаж извън политиката.

Дори сред кандидатите за депутати за предстоящите избори на 5 октомври има такива, които от дълго пребиваване в парламента вече не могат да упражняват основната си професия. Например бившият министър на социалната политика в кабинета "Орешарски" Хасан Адемов, който е загубил лекарските си права и не може да практикува специалността си на анестезиолог.

И в листите на ГЕРБ, която дойде на власт като контрапункт на статуквото в лицето на БСП и ДПС, има мнозина, които за трети път са се насочили към парламента. Лидерът Бойко Борисов вече 13 години е в управлението и политиката - главен секретар на МВР, кмет на София, премиер, председател на най-голямата парламентарна група.

Прави ли те професионален политик дългият престой в парламента

или изпълнителната власт? Или просто за много партийци Народното събрание е уютно място за трупане на трудов стаж под закрилата на депутатския имунитет, а пост в Министерския съвет - чудесна добавка към автобиографията? И всъщност има ли нужда от професионални политици?

Анализатори са на мнение, че политиката е съвсем различна от експертността. "Всяко правителство има нужда от професионална администрация, политика и политическа воля. Политикът трябва да има и да умее да упражнява политическа воля. Това е трудно да се нарече професионално умение", коментира пред "Дневник" наблюдателят Юлиан Попов, който е сред основателите на Училището за политика и беше служебен министър на околната среда в кабинета "Райков". Според него често се бъркат политическите и административните умения и оттам произлизат много управленски проблеми. Много често добрият администратор може да е лош политик и обратно, смята той.

Според социолога и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов, който участва и в подготовката на левите млади, политиката освен всичко друго е и професия. Проблемът в България е в отношението към политиците - повечето от хората ги смятат за лъжци и мошеници. Разликата между експерта и политика е в това, че първият се придържа към една гледна точка, докато вторият разглежда всички гледни точки, не отхвърля нито една и преди да вземе решение, се допитва до всички мнения. Най-опасни са експертните управления и най-много са страдали обществата, управлявани от експерти, коментира Асланов.

Талант или образование

В началото на 90-те години при смяната на строя левите се хвалеха, че са обиграни и квалифицирани, макар че едва ли опитът от тоталитаризма е особено полезен в новите условия. На седесарите - с бради, по дънки и пуловери, се гледаше недоверчиво, макар че те бяха хората с идеи и поглед накъде да се развива страната. Така беше в началото на прехода. Сега, 25 години по-късно, идеите като да са изчерпани, а и с професионализма не всичко е наред.

Една от причините е в недостига на подготовка за политическа кариера. Според Асланов политическото образование у нас днес е много слабо. Малко са школите, които се занимават с това, освен това обикновено са партийни. Няма системно университетско образование като колежа "Кенеди" или Висшето национално училище за администрация в Париж. В специалността "Политология" уклонът е към теория и не се учат елементарни неща - как се подготвя обсъждане, как се разработва идея, как се подготвя заседание, как се прокарва решение, как се управлява политически щаб, как се управлява политически кабинет, как се управлява криза - дали вътрешнопартийна или обща, как се борави с емпиричната информация от социологическите проучвания.

Добри професионални политици обаче все пак има, на базата на личната си интелигентност и опит те боравят с лекота с всяка политическа материя и ситуация, коментира Асланов. За него проблемът е, че повикът за нови лица води във всеки нов парламент мнозинство, което започва от А и Б. Има негативно отношение към по-опитните политици, почти всички са сатанизирани. Пренебрегва се техният опит и се извеждат техните грешки, каза още Асланов.

Дали лидерът на партията опонент на БСП - ГЕРБ, е добър политик? Той е интуитивен, с бързи реакции, признава социологът. Но добавя: Нагажда се според общественото мнение и ситуацията, но добрият политик никога не върви по общественото мнение, а се опитва да го формира.

Кои от известните лица в политиката отляво или отдясно обаче успяват или най-малкото се опитват да формират обществено мнение?

Според анализ на протоколите на предишния парламент, направен от д-р Елена Тарашева - преподавател по компютърна лингвистика в Нов български университет, Народното събрание не се е съсредоточавало върху някакви теми. "Макар депутатите да са говорили повече, няма думи, които да открояват внимание към дадена тематика", казва тя в интервю пред "Дневник". Дискусиите не се отличават с предметност, а с конфронтация и процедурни въпроси, показва изследването.

Грубостите и взаимните обвинения са преобладавали в речта на депутатите от предишния парламент. Те са изместили идеите и важните проблеми, занимаващи обществото. Чудно ли е тогава, че 42-то Народно събрание приключи с рекордно ниските 8% доверие (по данни на "Алфа Рисърч").

Откритата на 5 септември предизборна кампания трябва да подскаже какъв тип политици ще има в 43-то събрание. Началото й обаче не предвещава коренна промяна.