Как станахме нудисти насред дивия комунизъм

Автор: e-vestnik


Свободата, както и истината, сигурно са голи. През шейсетте и седемдесетте години на вече отминалия век, скрити в тогава почти дивите дюни на юг от Каваците, ежегодно къмпингуваха неколцина френски или германски двойки, някои от тях – с децата си.

За случайно минаващия по плажната ивица нашенец гледката беше повече от странна. В онези години масовата представа за почивка на море включваше карта за станция, квартира, или хотел в някой от морските ни курорти, а не плат над главата и въргаляне сред пясъците. Това, обаче, което най-много смущаваше патриархалния българин, бяха самите обитатели на палатките, които се размотаваха наоколо, както майка ги е родила.

Всеизвестно е, че липсата и забраните на каквато и да било информация за т. нар.” западен начин на живот” направи гражданите на соцлагера всестранно информирани. Знаехме всичко за рок музиката, абстрактното изкуство, поп-културата и отчасти и за нудизма. Знаехме, че дори на Запад рядко гледаха на голите комуни с добро око и разгонваха подобни ентусиасти от плажовете.

Но не и в Германия. И в източната (комунистическа) и в западната й част нудистите се чувстваха прекрасно. Имаха свои голи плажове, басейни, физкултурни площадки и клубове.
Местата им и до сега са обозначени като FKK – Freikörperkultur. На български – “Култура на свободното тяло”. В края на XIX и в началото на XX век, именно германците са сложили началото на това, което днес наричаме нудизъм или натуризъм, с публикации като „Култ към голотата” на Х. Пудор и „Голота” на Р. Унгевитер.

Идеите им за здравословен живот, близост до природата, вегетарианство, физическа култура, спорт, туризъм и т.н., изглеждали на съвременниците им толкова прости, естествени и достъпни, че последователите им бързо се увеличавали, независимо от географски, политически или религиозни фактори.

Федерацията на Натуристите към ЮНЕСКО отбеляза през 2007 година 100 годишнината на движението и 40 години от официалното си съществуване и обяви нудизмът за организирано, законно, вековно движение, познато и практикувано почти навсякъде по света.

Надписите FKK се появиха в на един-два наши къмпинга още през 70-те години на миналия век. Заради немските туристи, най-вече тези от Източна Германия. Те идваха предимно на палатка. По-младите правеха преходи през Рила, до Странджа и с изгорели на туристически обувки крака и на къси ръкави ръце, опъваха малките си палатки и волейболни мрежи направо на плажа.

Семейните демонстрираха прекрасно оборудване с походни кухни и елегантни шезлонги, в шатри със спални помещения и шарени сенници. И плажуваха, спортуваха, плуваха и се хранеха съвсем голи.
В началото на осемдесетте години, голямата ми дружна компания, с която и до ден днешен не спираме да „опъваме”, започна “палаткуване” на къмпинг Алепу. Скоро обаче го затвориха заради строежа на Дюни, и ние се преместихме няколостотин метра по на север – на Веселие. На Алепу имахме редовна смешка, за да дразним благоприличните плажуващи.
Момчетата влизаха в морето хванати за ръце, смъкваха банските си под водата и после с крясъци скачаха над вълните, за да могат всички на брега да се възмутят от редицата бели мъжки дупета.
Когато се настанихме на “Веселие”, се оказа, че там този виц хич не върви. Къмпингът беше за нудисти и дори беше обозначен с надпис FKK недалеч от входа. Всъщност, и входът и надписът едва се забелязваха сред избуялите храсти, буквално на острия завой на края на плажната ивица на Каваците. През първите дни на „Веселие” погледите ни се залепяха по прекрасните голи тела на младите немкини и стройните германци. Открихме, че голи са и доста чехи, унгарци, поляци – такъв беше обичайният набор от туристи в милата ни татковина.

Сядаха на пясъка пред хималайките си, отваряха консерва, или здравата играеха плажен волейбол, без ни най-малко да се притесняват от голотата си. На свой ред, объркани и смутени, ние яростно им се подигравахме и гледахме сеира на светкавично обличащите се, почти като на мексиканска вълна нудисти при редовната поява на милицията, така и не проумяла смисъла на FKK знака на входа на къмпинга… Тези събития ни сближаваха…

Скоро немчурлята пиеха бавно гроздова, а ние купувахме оборудването им. Спомням си пристигането на един наш, по-отракан приятел, който веднага се изсули от гащите си. Наоколо настъпи тишина и старание да не го гледаме. След минута той се обу.

Скоро, малко по малко, един по един, ние спряхме да лазим в палатката всеки път, когато се налагаше да сменяме мокрите си бански. Голи наоколо, колкото щеш, кой ще те гледа? После се изхитрихме да се печем полусъблечени, но далеч от погледите на приятелите си, пред които иронично осъждахме голотията или пък се кикотехме, че този или онази от нашата компания е забелязан някъде из дюните по дупе.

Най-неустоимо се оказа плуването без бански, направо вълшебно! В началото това удоволствие ни служеше за извинение, когато захвърляхме банския и се втурвахме към водата. После изчаквахме и да изсъхнем, преди пак да нахлузим банските, после зарязахме и това.

Хапливите закачки изчезнаха. Посрещахме новите си приятели на къмпинга с навивки: колко е гот да плуваш гол и колко е гадно да имаш разлика. Дълго време не си давахме сметка, че неусетно бяхме прегърнали идеята на натуризма, без дори да познаваме философията му.

Или, по-скоро си имахме своя философия. Имахме неосъзната и неясна, но неистова нужда от свобода. Свобода на всякакъв изказ – мисловен, идеен, морален и дори телесен. Неусетно къмпингът се беше превърнал в нашия oстров на свободата – насред тоталитарната ни социалистическа родина.
Макар и илюзорно, собствената ни голота ни даваше усещане за дързост и разкрепостеност, за непринуденост и волност, зареждаше ни със самочувствието на по-различни, по-безстрашни и по-свободни. Имахме си наш неписан къмпингарски кодекс, с уважение към вкусовете и предпочитанията на другите, помощ при ‘опъване’ и ‘сгъване’ и специфика на чувството за хумор.
Ценяхме и изисквахме в свободните си летни дни да сме максимално слети с природата. Кибиченето и “пизденето” на плажа, където минаваше цялото ни време – буквално 24 часа, беше изпълнено с кикот и закачки, с неизменната мента под импровизираната обща тента, един неспирен купон, за най-щастливите от нас – тези със свободните професии – дълъг от пролетните до есенните дъждове.
Ето това беше нашата представа за идеална ваканция. Място без грим, бижута и тоалети. Място без лицемерие и интриги. Без натегачество и подмазване. Без автоцензура. Всичко това, така или иначе, ни чакаше в наесен в София.

Не използвахме душовете. Миенето на косата в морето с прост шампоан я правеше невероятно мека и блестяща. Миенето на чинии и тенджери с шепи пясък от плажа е лесно.
Презирахме почивка, в която ще ядеш под час и ще разнасяш плажната си кърпа напред-назад два пъти на ден. Обожавахме огъня вечер на плажа и къпането под пълната луна, цър-пъра от миди или шишове, озвучаван от китарния ни нецензурен репертоар. Бяхме си изградили наш летен житейски стил.

Отгледахме и децата си сред рейките, привиквайки ги отрано с гледката на голите ни различно красиви и различно стареещи тела. Възпитахме в тях липса на нездраво любопитство към половите разлики и любов към собственото тяло. Сега вече и те “разпъват”. Имат собствена еко- и плажна философия.

Изминалото време изтри немските туристи, палатките им и тежкото им оборудване. На плажа вече никой не готви на газов котлон – храна, вода и бира има в излишък. Вече никой от нахлуващите направо от шосето неделни плажуващи днес не се стряска от голи хора, а и новите бетонни времена прогониха нудистите от все по малобройните, но и все по мръсни родни къмпинги.

От онези, първите лета, минаха 30 години. Някои от нас все още „опъваме”. Опъваме палатките си, и се опъваме на недвусмисленото намерение да изгонят и къмпингарите и караваните от цялото ни Черноморие. Алчните търговци на пясъчно щастие нацвъкаха плажовете с безброй хотели и заведения, предлагащи съмнително качество с несъмненно високи цени.

На „Веселие” построиха хотел направо на пясъка, а хигиената по малкото останали места за къмпиране е толкова ужасяваща, че може да изгони и най-заклетите от нас.

Днес, след 100 години свободна телесна култура, дискусията „за” и „против” нудизма, или, както сега е прието да се нарича движението – натуризъм, е по-жива от всякога. В основата на дефиницията на натуризма, (от латинската дума natura, природа), стои определението: „Начин на живот в хармония с природата, едно от проявленията на който е правото на голото човешко присъствие в обществото, чиято цел е да се култивират благоприятни условия за уважение към личността и физиката на човека.”
Натуристите вярват, че колкото по-често хората се събличат на подходящите за това места, толкова по-малко и по-рядко ще се налага да се преструват и да преиначават позициите и мисленето си. Опонентите им намират поведението им за скандално, нехигиенично, невъзпитателно и сексуално вредно, обслужващо само еротични нагласи и целящо сриване на обществения и религиозен морал.
Разбира се, би било глупаво да се мисли, че само натуризмът и единствено той, връща човека към неговия първичен начин на живот. В зората на появата си движението е претендирало и за нов, обективен и закономерен път в развитието на човешката цивилизация, и не на последно място ново разбиране за свобода.

Негови последователи са били личности като А. Айнщайн, М. Ганди, А. Камю, Х. Хессе, Б. Шоу, Ф. Кафка, Жан Луи Баро, М. Рено и още, и още. Оттогава е изминало много време и днес многобройните центрове за FKK разпространяват протестни послания срещу омаловажаването на философията и насилственото сексуализиране на имиджа на движението. Протестират и срещу нелегалното правене и продаване в интернет на снимки от семейните нудистки плажове и опорочаването на самата идея.
Днес в свободна от всичко България няма организирани нудистки движения, или поне няма информация за такива във виртуалното пространство. Там можете да намерите само форуми с мнения за нудизма, които веднага ви препращат в порно страници – както вероятно се полага в страната на киселото мляко, секса и демокрацията.

Днес тъжно си мисля, че може би онази наша млада и дръзка жажда за свобода, която ни съблече насред дивия комунизъм, не ни предпази да не „ослободеем” в така наречената реална демокрация. Защото, каква е свободата, с която се сдобихме и какви права ни даде? Като че ли най вече правото да мразим. Да мразим, без да обичаме, без да разбираме, без да проявяваме търпимост. И без да уважаваме закона. Това ли е свободата за която плакахме през 1989?

След 25 години имаме само слободия, и то на всяко обществено ниво. Имаме най-вече правото откровено и силно да ненавиждаме: богати, бедни, турци, евреи, цигани, мюсюлмани, политици, бизнесмени, журналисти, грозни, красиви, известни, неудачници, рокаджии, чалга, гейове и нудисти. От омразата до насилието крачката е много малка. А където има беззаконие, насилие и тормоз, там няма свобода.
А свободата, както и истината са голи. За да са ни ясни и близки. Прикриваме и обличаме тайните си, нещата, от които се срамуваме, най-често мислите си.

Истината ни прави свободни.

Голотата е прекрасна.

Само се разходете из музеите и ще ми повярвате.