БНБ изпратила писма до топ акционерите на КТБ и чака предложения до 31 август

Автор: Флагман.бг

Българската народна банка е изпратила писма до двамата най-големи акционери в КТБ и очаква техните конкретни предложения за ангажимент до края на август, се казва в специално пространно прессъобщение на финансовата институция. Същевременно БНБ отхвърля критиките, че не е действала адекватно в ситуацията с поставения под особен надзор трезор.

От пресслужбата на банката посочват още, че "управителят Иван Искров, както и членове на неговото семейство, никога не са били клиенти на банковата група КТБ, не са ползвали каквито и да е услуги на банковата група КТБ и никога не са имали депозити в банковата група КТБ".

Ето и цялото съобщение:

По повод на многобройните и разностранни мнения в рамките на публичния дебат относно проблемите на банкова група КТБ и опита тези проблеми да бъдат вменени изцяло и единствено на централната банка Българската народна банка заявява следното:

До поставяне на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. и на ТБ Виктория на 22 юни 2014 г. се стигна поради причини изцяло независещи от БНБ – масираното теглене на средства, довело до искане от техните ръководства до БНБ за поставянето им под специален надзор. Фактите, обстоятелствата и хронологията на събитията са добре известни и многократно дискутирани в публичното пространство.
БНБ ясно осъзнава ограниченията и затрудненията, които специалният надзор налага за всички клиенти на банковата група КТБ – граждани, търговски дружества, общини, болници и др. Ето защо през изминалите вече два месеца от поставянето на КТБ под специален надзор Българската народна банка във всичките си действия се е ръководела от стремежа да намери възможно най-бърз и ефективен подход с цел запазване жизнеспособността на банката, за да бъдат интересите на нейните вложители, инвеститори и клиенти защитени в максимална степен.

Както е известно, на 14 юли 2014 г. при президента на Република България се състоя среща, на която участваха представители на основните парламентарни политически сили в 42-то Народно събрание, предишното правителство и БНБ. На тази среща не бе подкрепено предложението на БНБ и правителството за приемане на Закон за преструктуриране на КТБ, разработването на който се налагаше поради липса на законодателство за преструктуриране на банки в България.

В изготвения законопроект бяха използвани някои инструменти за преструктуриране, предвидени в новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, чието въвеждане в българското законодателство предстои до края на 2014 г. Предлаганото преструктуриране на КТБ, предварително консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г., представлява утвърден и работещ през последните години европейски модел, който само преди дни беще приложен в подобен вариант отново и в Португалия при спасяването на „Банко Еспирито Санто” – втората по големина банка в тази страна. Следва да се отбележи, че предложеният модел не предвиждаше използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, а създаване на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти.

Отхвърлянето на предложеното преструктуриране на дейността на групата КТБ, не позволи на 21 юли да бъде подновено пълноценното обслужване на клиентите на банковата група КТБ, въпреки че на по-ранен етап мнозинството представители на парламентарните сили бяха се ангажирали с подкрепа за отварянето на КТБ на 21 юли (дата, която не бе избрана едностранно от БНБ, а бе резултат на съгласие между политическите представители, правителството и БНБ).

Поради непостигането на подкрепа за предложения от Българската народна банка и правителството модел за преструктуриране на банковата група КТБ, за който бе необходимо приемането на ново законодателство, централната банка продължава работата по процедурата на специален надзор, стриктно разписана в действащия Закон за кредитните институции, което е единствената налична законова възможност към настоящия момент. Един от важните фактори, съпровождащи масираното теглене на средства от КТБ и последвалото развитие на процеса, е насаденото в обществото и в редица институции мнение, че отчетите на банката не дават достоверна представа за качеството на активите. Поради тази причина едно от първите решения бе да се възложи на квесторите да организират за кратък период преглед на активите и в частност на кредитния портфейл.

За да се вземат обосновани решения за бъдещето на банковата група КТБ, продължават действията на квесторите за извършване на възложената от БНБ пълна оценка на качеството на активите на КТБ, която включва възстановяване и окомплектоване на кредитните досиета, идентифициране и описване на обезпеченията по кредитите и др.

Както публично беше оповестено на 11 юли 2014 г., в резултат от възложената частична проверка на активите, извършена в срок от десет дни, назначените одитори не можаха да изразят крайно заключение и да дадат оценка за кредитен портфейл на КТБ в размер от 3.5 млрд. лв. (от общия кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд. лева) поради липса на достатъчно информация и документи. При наличните съмнения в качеството на кредитния портфейл с цел да се осигури по-надеждна информация за вземането на решенията за бъдещето на банката БНБ организира продължаване на работата по оценката на активите. Този процес ще отнеме повече време, а също така ще наложи в крайните оценки да се отчетат и текущите затруднения на кредитополучателите. Това са силно забавящи процеса обстоятелства, също непредизвикани от БНБ. Припомняме, че понастоящем квесторите имат поставена от централната банка задача да създадат специален екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка и да подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите. Както вече беше оповестено, очакваният срок за изпълнение на тази оценка е не по-късно от 20.10.2014 г. На основата на пълната оценка на активите БНБ ще може да определи реалното състояние на капитала на КТБ.

Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взети никакви законово обосновани и обвързващи решения за бъдещето на банковата група КТБ.

Българската народна банка се отнася с разбиране и уважение към загрижеността в много от изказаните мнения на експерти, синдикални и работодателски организации независимо от необосновано агресивния тон на част от тях. Наред с това обаче е много важно да не се създават нереалистични публични очаквания за мигновени и едва ли не „магически” опции за разрешаване на проблема около банковата група КТБ. Европейската и световната практика в идентични ситуации ясно говори, че такива „магически” варианти не съществуват, особено в условията на съмнения в наличната информация и непълноти в правната рамка за такива решения.

В тази връзка отново подчертаваме, че независимо, че в централната банка работят най-добрите експерти в областта на банковия надзор и банковото право, БНБ няма друга възможност освен стриктно да следва описаните в законите процедури, като на своята интернет страница регулярно и публично оповестява своите действия и резултатите от тях (всички досегашни съобщения по темата се намират тук).

Безусловно ясно е, че в настоящия етап възможните решения за излизане на банковата група КТБ от процедурата на специален надзор могат да бъдат търсени само в рамките на действащото законодателство и с оглед на окончателните констатации на квесторите и проверяващите екипи относно нейното финансово състояние.

Към настоящия момент КТБ и ТБ Виктория продължават да имат огромен недостиг от ликвидни средства, необходими за изплащане на задълженията към депозантите и другите кредитори, които са съответно в размер на около 6.3 млрд. лева за КТБ и 284 млн. лева за ТБ Виктория. Поради тази причина не са налице условия за излизане от процедурата на специален надзор, под който двете банки са поставени, тъй като няма осигурени достатъчно ликвидни средства, с които банките да посрещнат потенциално ново масирано изтегляне на депозити от техните клиентите.

Извън предвидените в закона стъпки и регулаторни мерки винаги сме оставали в готовност за контакт и обсъждане на различни законово допустими „пазарни решения” и предложения от сегашните акционери на КТБ, включително за предоставяне на необходимата за възстановяване на дейността на банката ликвидност. До настоящия момент обаче от страна на мажоритарния акционер „Бромак“ ЕООД, независимо от някои публични изяви на едноличния му собственик Цветан Василев, не е проявявана никаква инициатива пред надзорния орган за оказване на подкрепа на КТБ, нито е търсено обсъждане с централната банка на текущото финансово състояние на КТБ и на необходимия за възстановяване на дейността й финансов ресурс. Първоначално декларираните намерения на втория по големина акционер – Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман – обвързваха възможността да се разглеждат възможни решения с наличието на яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно, съгласно действащото законодателство. Третият по големина акционер в КТБ – ВТБ Капитал, първоначално заяви намерения да разгледа възможностите за подпомагане на банката, но на 24 юни т.г. публично оповести, че няма такъв интерес.

В тази връзка днес изпратихме писма до двамата най-големи акционери в банката и очакваме техните конкретни предложения за ангажимент до края на месец август в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС.

Що се отнася до някои твърдения, че на КТБ е следвало да бъде предоставена държавна помощ по одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, следва да се има предвид, че предоставянето на държавна помощ в страните от Европейския съюз се извършва от правителствата на държавите-членки съобразно строги и ясни правила, които не могат да бъдат нарушавани. В тази връзка следва да се има предвид Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (2013/C 216/01).

Основно изискване е държавна помощ в ЕС да се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки. По-конкретно: в случаите на схеми за предоставяне на ликвидна подкрепа същите следва да бъдат използвани единствено за банки без недостиг на капитал, което обстоятелство трябва да бъде удостоверено от компетентния надзорен орган по достатъчно категоричен и неоспорим начин.

Както към момента на одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки, така и към настоящата дата, в условията на продължаващите съмнения в качеството на активите за КТБ не може да се направи категорично заключение, че отговаря на изискването за платежоспособност, поради което не са покрити всички задължителни условия за получаване на държавна помощ, съгласно одобрената от ЕК на 29.06.2014 г. схема за ликвидна подкрепа на българските банки.

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че по случая с КТБ не са били налице и условията за предоставяне на ликвидност от страна на централната банка, визирани в чл. 33 от Закона за Българската народна банка и Наредба № 6 от 19.02.1998 г. за кредитиране на банки срещу обезпечение, тъй като банката не е разполагала с ликвидни активи, отговарящи на законовите изисквания, които да предостави като обезпечение на БНБ.

По отношение на настойчивите искания за незабавно изплащане на гарантираните депозити следва да се има предвид, че гарантираните депозити съгласно действащото българско законодателство се изплащат след отнемане лиценза на банката.

Освен това, гарантираният размер на влоговете в КТБ е в размер на 3 684.6 млн. лв., а в нейното дъщерно дружество ТБ Виктория е в размер на 55.1 млн.лв. Към 31.07.2014 г. натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете в банките наличности от премийни вноски са в размер на 2 103.6 млн. лв. Недостигът по отношение общо необходимите средства за изплащане на гарантираните влогове на клиенти на КТБ и ТБ Виктория е в размер на 1 636.1 млн. лв., като към настоящия момент в държавния бюджет няма заделени средства за покриване на недостига.

Общоизвестен факт е, че политическите сили в 42-то НС отказаха да подкрепят предложението на президента на РБългария за актуализация на държавния бюджет в това отношение, за което действие БНБ също не би могла да носи отговорност. Очакваме това да бъде приоритетна задача на 43-то НС.

Междувременно Българската народна банка, съвместно с правителството, продължава диалога с Генерална Дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия във връзка с Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, въведена в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции.

В заключение обръщаме внимание, че всички частни или партийно мотивирани опити за натиск върху общественото мнение и върху институциите, ангажирани с проблемите, породени от затрудненията на КТБ, могат само да навредят на процеса на дефиниране и прилагане на адекватни мерки.

БНБ остава гарант и носи своята отговорност с цел защита на обществените интереси./ БЛИЦ