Добре дошли в Ада

Автор: Адриана АВРАМОВА, Lentata.com

Гади ми се от този свят. От хората на тази земя. Гади ми се от вас, гади ми се и от мен самата. Превърнали сме в хора без кауза, живеем по определени правила и закони, написани някъде от някого или просто наложени в този нов, гаден свят.

Живеем  сякаш по калъп, в еднаквото ни мизерно ежедневие, а по-лошото е, че това ни харесва. Вярваме повече в татуировките си, отколкото в Библията, добрoта за нас е, когато някой ни задържи вратата, надеждата е сведената до салам в хладилника, загрижеността ни да не одраскаме телефона или колата си е по-голяма от тази, която проявяваме към близките си. Щастието ни е в дните, когато получаваме късите пари, които наричаме ‘‘заплата‘‘. А любов, такова нещо няма, остана само похотта.

Това тук е Ад, който сами построихме, уповавайки се на седемте смъртни гряха. Лакомията – за повече и повече ядене в претрупаните от ЛИДЛ колички, сметките на дребно - или как да прецакаме другия, за да има повече пари за нас.

Похотта, изразена в така модерния безразборен секс, ей така - за спорта, за бройката, за да се похвалим, за да сме по-горди.

Алчността, когато отказваме да подадем ръка на близък в беда, когато драпаме да имаме повече от ближния.

Леност или мързел, който е като масова зараза...

Гневът, който изпитваме от най-малките неща... от висенето на светофaра, от чакането на асансьора.

Завистта всеки път, когато приятел си е купил по-хубав телефон или кола от нашата, има по-готино гадже или по-добра работа.

И разбира се – гордoстта. От какво сме горди обаче, не знам.

Да, грешни сме. И не! Не сте от изключенията. Знам, че винаги казвате: ‘‘не слагайте всички под общ знаменател‘‘ и понякога сте прави. Не и този път. Не сте изключение, защото всички ние проявяваме тези грехове ежедневно. Низките страсти са се превърнали в хоби на днешния модерен човек. На нас - обикновените хора и особено на онези в сградата на Народното събрание.

На фона на тази ужасна, грешна картина, има един човек, който  съчетава всички добродетели, които ние не притежаваме, а и честно казано е много късно да придобием. Той е онзи светъл, 100-годишен Ангел, един на милион или може би на милиард души по тази земя. Той  притежава всички онези добродетели, които би следвало да различават хората от животните...и от хищниците.

Дядо Добри.Скоро го сънувах. Може би заради него съм толкова ужасена от света, в който живеем. Защото искам да съм като него. Искам и вие да сте като него - добри, смирени и трудолюбиви. Да не бъдем материални, да можем да помагаме. Питам се –как би изглеждал животът ни, ако не бяхме такива алчни копелета?

Дядо Добри онзи ден стана на 100 години. Да е жив и здрав прекрасният старец, който успя да бъде различен, да бъде добър тук, в Ада. Как не можахме да наследим поне нещо от него?

Не знам дали съществуват Ангели - онези, облечените в бяло, които летят някъде невидимо над нас и са олицетворение на доброто, но вярвам, че Дядо Добри е Ангел. Облечен в скъсаните си, вехти дрехи, с бялата брада и човечния поглед...ние  нямаме неговия поглед. Виждаме по различен начин на света. Затова нашият свят е Ад -произведен и направен от нас за нас. Добре дошли.