Чревни инфекции най-често мъчат деца и бебета, заради лошата хигиена по морето

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА снимка Авторът


- Д-р Йотов, увеличават ли се случаите на летни инфекции и колко са пациентите, настанени в Инфекциозното отделение на МБАЛ-Бургас в момента?

- В отделението в момента са настанени 28 пациенти. Предимно са чужденци – руснаци и украинци. Летни инфекции най-често хващат туристите от големите морски курорти.  Около 20% от тях са с ротавирусни инфекции. Ентероколитите са бактериални и вирусни. Бактериалните се предизвикват от бактерии като дизентерия, салмонела, а вирусните – от рота вируси или от ехо вируси и много други. В момента има бум на вирусните чревни инфекции. Една част са доказани, друга – не са.
Пациентите са предимно малки деца между 3 и 4-годишна възраст. Напоследък приемаме много бебета в детска и кърмаческа възраст, които на 90% са чужденци.

- Каква е причината предимно чужденци да хващат такива вируси? Защото сменят климата ли?

- Не, причината е в това, че те са с ниска хигиенна култура. Моите наблюдения за толкова години са такива. Чужденците се събират в курорти, където има много хора, водят си и бебетата, оставят ги без надзор. Онзи ден имахме едно бебе на 9 месеца, което беше пило морска вода. Това е статистиката, за съжаление.

- Как хората да се предпазят от тези вируси, какво ще ги посъветвате?

- От летните инфекции не могат да се предпазят по никакъв начин. Те са вирусни, предават се по въздушно-капков път, няма спасение от тях. За съжаление, лятото при нас е такова. Хората идват на почивка през най-горещите месеци – юли и август. Бургас става може би над 2 млн. души. Това е причината за зачестяването на вирусните инфекции.

- Успявате ли да обслужите всички пациенти през лятото и какво правите, ако не можете да обърнете нужното внимание на всеки?
- Много ни е трудно, защото имаме недостиг на персонал и най-вече на сестри и лекари. През летния сезон сме много натоварени. Дано да сме здрави, защото ако и ние се разболеем, работата ще стане много дебела. Когато не можем да насмогнем, болницата разкрива допълнителни легла в други отделения, където да се лекуват тези пациенти. Те няма да останат необслужени.
В този сезон сме най-натоварени. Но когато има епидемии, няма значение дали е лято, или зима.

- Има ли опасност от епидемии в региона на този етап?

- Не, няма индикации за такава заплаха.

- Как реагирате в случаи като този от миналата година в Приморско, например, когато група деца дойдоха наведнъж със салмонелоза?

- При тях нямаше проблем, тъй като идваха поетапно. Много рядко идват наведнъж 30 деца, колкото са местата в нашето отделение. В моята практика помня само един такъв случай. Преди много години хорът „Пим-пам” изведнъж дойде в старото отделение, когато бяхме в центъра. На практика обаче пациентите идват периодично и се справяме. А като дойдат повече, викаме и други колеги на разположение и така се справяме.

- Колко са местата в отделението, общо за всички болести?

- Разполагаме с 30 легла. През лятото по всяко време са заети, дори и над капацитета. Легловата ни база е малко по-голяма, към 58 са и винаги са заети. Сега поне условията са много добри. Всяка стая има санитарен възел, пациентите могат да известят със сигнална система сестрите, ако имат проблем. До всяко легло има кислород. Когато отделението беше в центъра, условията бяха нечовешки. Сега всичко е на европейско ниво и може би ние сме най-модерното отделение в болницата. За съжаление обаче, изстрадахме това нещо, защото старата ни база беше под всякаква критика. Не бяха добри санитарните ни възли, във всяка стая имаше по 5 или 6 легла, като ние хоспитализирахме пациентите според заболяванията – в едната стая марсилска треска, в другата – разтройства, в трета – менингити. Понякога се получава така, че един болен заема цяла стая, тъй като трябва да се сепарират според заболяванията.
Трудно ни беше, но българските лекари сме свикнали на много неща. Знаем 2 и 200. Надявам се да сме живи и здрави, тъй като след няколко години няма да има кой да лекува хората. Ще дойдат пакистанци, индийци.

- Има ли опасност от хепатит А по Южното Черноморие – една тема, с която много се спекулира след наводненията във Варна и Добрич?

- Няма така опасност. Това са абсолютни глупости, които се пишат по сайтовете. В солената вода нищо не вирее, така че човек не може да се зарази по никакъв начин. Имаше трима глупаци от Варна, които ги дадоха да пият морска вода на една снимка – кметът на Варна, областният управител и още един. От това по-просто няма.

- През това лято имаше ли много случаи на марсилска треска?

- Такива пациенти през годините намаляха, защото хората станаха по-предпазливи, по-внимателни. По-често си третират кучетата с препарати.

Първите случаи на марсилска треска бяха през 1993 г., после постепенно се повишаваха, през 1999 – 2000 г. стигнаха пиковия си период. След това започнаха да намаляват. От няколко години насам случаите на марсилска треска са малко – на сезон по 20-30, като преди сме стигали до 400 на сезон. Всичко това е от културата на хората. Освен това и общините започнаха да третират изключително много тревните площи. Особено в Бургас най-редовно се третира. Превенцията е изключително важна и всичко е свързано – Община, медицинска култура и вече обща култура.

Марсилската треска беше забравена за нашия регион. През 50-те и 60-те години ние сме били ендемичен район. Във връзка с бясът, който тогава се появява обаче, се започва и масово избиване на кучетата. Тогава се е прекратила веригата “кърлеж-човек” и когато дойде демокрацията, се появи отново.

- А зачестяват ли случаите на менингит и как да се предпазим от това заболяване?

- В момента имаме няколко пациенти с вирусен менингит, двама от тях доказахме с ентеровирусни менингити. Всички са с добра прогноза към момента.
Няма как да се предпазим от тях. Приказките, че ако ти изстине главата, може да хванеш менингит, са бабини деветини. Дори и да ти изстине главата, черепът е много дебел. За това заболяване най-често е причина отслабена имунна система, заболявания на ушите, чести ангини, проблеми с носа. Предразположени сте, ако имате травми на главата, които са характерни за бактериалните менингити, пневмококовите.
Не всеки човек се разболява от менингит. Основните причини са стрес и срив на имунната система.

- В България и в Бургас сме ендемичен район и за кучешката тения.

- Кучешката тения не е обект на нашата специалност, тя се лекува от паразитолозите. Скоро прочетох, че 80% от случаите на кучешка тения в Европа са в България. Това говори за лошата хигиена на хората. От кучешка тения боледуват предимно от малцинствата, ромското население. Има обаче и българи.
Обикновено при кучешка тения се стига до операции.

- Д-р Йотов, каква е Вашата позиция по темата за актуализацията на бюджета на НЗОК?

- Дано да не стане като през 1997 г., когато болните си носеха чаршафи, завивки, възглавници. Не е редно със здравните осигуровки да се плаща ток, вода и други неща. Държавата уж управлява болниците, а не дава и 1 лев, само реже. Накрая всичко става един порочен кръг.