За предсрочните парламентарни избори въпросът вече не е дали, а кога, аз ги виждам догодина

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА

Първан Симеонов е председател на Съвета на директорите на „Галъп интернешънъл“ и изследовател в областта на политическите партии


- Г-н Симеонов, какво ще бъде разпределението на гласовете в неделя, според последните прогнози на „Галъп интернешънъл“?
- По наша преценка – основните две партии – ГЕРБ и БСП, ще бъдат в диапазона от 500 – 600 хиляди гласа, ДПС – около 400 хиляди гласа, „България без цензура“, ВМРО и коалиционните партньори ще имат около 200 хиляди гласа, а останалите политически сили ще се групират около и над 100 хиляди гласа - АБВ и Реформаторския блок. Около 100 хиляди гласа за НФСБ и за „Атака“.
Прави впечатление, че при по-ниска избирателна активност, когато ще  бъдат определящи твърдите ядра, БСП може да излезе с едни гърди  напред. Ако обаче ГЕРБ мобилизира резерва си, който е безспорно по- голям от този на БСП, ако се активизира мекият електорат, периферията  - тогава ГЕРБ ще бъде с едни гърди напред. Резултатът и това кой ще е  първи, зависи от изборната активност. ДПС са твърдо на третото място,  „България без цензура“ като електорални нагласи, отчитани в  изследванията, е много близо до ДПС. Дори бихме казали, че е на сходни  позиции с ДПС. Но това са два различни електората – единият е много  по-мобилизиран, а другият – малко по-аморфен, не толкова мотивиран в  този момент. В изборния ден ДПС винаги има стабилни резултати и на  базата на това смятаме, че ще бъде задължително на третото място. На  четвъртото място очакваме „България без цензура“, ВМРО и ЗНС  „Гергьовден“. Това са и четирите партии, които от днешна гледна  точка изглеждат сигурни в ЕП. Със свои реални шансове да са вътре са  също АБВ и  Реформаторският блок, но само при сериозна мобилизация.  Ако се активизират, те могат да достигнат и нива от 150 хиляди  гласа, което ще нареди горе-долу и очакваната бариера на тези  избори. При гласували  около 2,5 млн. души, бариерата ще е около 150  хиляди гласа. Но активността може да варира, може да не гласуват 2,5  млн. души, а повече, както и по-малко.
С две думи – очакват ни трудни за прогнозиране избори, в които първото  място зависи от мобилизацията на избирателите на двете партии,  мобилизацията на периферията на ГЕРБ. И влизането на по-малките  субекти също зависи от мобилизацията – въпрос на активност.

- Някои наричат Бургас – „витрината на ГЕРБ“. Това е и градът на националистическа партия като НФСБ, затова не мога да не Ви попитам къде виждате патриотичните формации след изборите? Имат ли шанс да получат мандат в ЕП?
- НФСБ, „Атака“ и ВМРО са три отчетливи субекта в това пространство. ВМРО със своето участие в коалицията с „България без цензура“ по всичко личи, че дори има шанс да има свой евродепутат в лицето на Ангел Джамбазки, който е на второ място в листата им. Що се отнася до „Атака“ и НФСБ – не бих ги лишил от шансове. И „Атака“, и НФСБ са показвали нерядко, че могат да се мобилизират, в известна степен дори изненадващо за изследователите. Примерите с „Атака“ са много - точно когато е била погребвана, е успявала да ни изненада. Логиката при НФСБ е сходна – те ни изненадаха и на президентските избори през 2011 г., както и на парламентарните през 2013 г. Не бих отписал и тези две формации, но определено бих квалифицирал като изненада, ако те влязат в ЕП. Не е невъзможно, но от днешна гледна точка ми се струва малко вероятно.
НФСБ и „Атака“ са формации, към които ние твърде често гледаме с  високомерие, а те традиционно изненадват, събират вота на много  българи. Там изследователите сме в дълг.

- Сагата с депутата Даниел Георгиев повлия ли върху доверието на избирателите, според Вас? Ще повлияе ли върху активността в изборния ден?
- Всички тези битови политически въпроси, според мен, само увеличават раздразнението и ненавистта към цялата политическа класа. Това беше водевил, в който аз не виждам кой печели. Виждам кой губи и това е самият г-н Даниел Георгиев. Никоя партия не печели, има един губещ и това е той самият.

- Кой има полза от ниска избирателна активност?
- Полза от ниска избирателна активност имат формациите, които имат по-лоялен и по-твърд електорат. В конкретния случай това са формации като БСП и ДПС. Донякъде и Реформаторският блок, който има свои твърди предполагаеми ядра също не би следвало да се плаши от ниската избирателна активност. Но тъй като за тях гласуват градски и по-нерешителни хора, те също би следвало да очакват прилив на активност. Това важи и за АБВ, „България без цензура“, ГЕРБ и т. н. Добрите стари партии с твърди електорати, като каквито можем да назовем БСП и ДПС, са партиите, които биха изглеждали най-добре при ниска активност. Така е, защото обикновено високата активност се прелива в другите формации.

- Каква е прогнозата Ви за разпределяне на мандатите?
- По 5 или 6 мандата за първите две партии, 3 или 4 за ДПС, 1 или 2 за „България без цензура“ и АБВ и Реформаторския блок – 0 или 1. Ако влезе Реформаторският блок или АБВ, на „България без цензура“ ще й е по-трудно да има 2-ма. Но ако останат само четирите партии – напълно възможно е „България без цензура“ да имат двама евродепутати. Нека не забравяме обаче, че има още три дни до изборите. Помните какво се случи на предните избори.

- Какво ще се случи обаче, ако ни изненада нов скандал, "Костинброд 2" или пък този път "Бобов дол"?
- Може всичко да се случи. В предизборна ситуация не е толкова важно какво се е случило, а информационната война около него. Например, „Костинбродският скандал“ беше интерпретиран в двете посоки. ГЕРБ казаха: „Вие нарушавате деня за размисъл“, а БСП: „Вие пък се готвите да фалшифицирате изборите“. И едните, и другите казаха: „Вие правите фалшификация!“ В резултат на това влиянието е двупосочно. При този тип скандали въпросът е как ще ги опаковат различните партии. Това аз не мога да предвидя. Единственото, което знам, е, че   цялата тази кампания ми изглежда много вяло до този момент и донякъде дори съм учуден от сравнително ниската енергия, която виждам у ГЕРБ. Изненадан съм, защото ГЕРБ имаше всичките условия да има повече гласове на тези избори, но в момента аз не виждам те да са мобилизирали докрай потенциалните си гласоподаватели. Това в известна степен ме учудва, не виждам логиката в него. И обратно – много масирана кампания, с обиколки и медийно присъствие на „България без цензура“, също масирана кампания на АБВ и БСП. Някак си в цялата тази история ГЕРБ изглеждат все едно са на власт, а не са претендент за нея. Подходиха доста лежерно. Но все пак във всяко едно изследване напоследък, във всеки един екзитпол 20% от гласувалите заявяват, че са взели решението в последните дни. Както се казва – най-интересното все още предстои.

- Бойко Борисов в Бургас буквално каза: „изчаквам хората да се осъзнаят“ - за какво да се осъзнаят? И умишлено ли кампанията е толкова вяла, не само при ГЕРБ, а и при всички останали? Да не се подготвят за нещо друго?
- Всички се подготвят за нещо друго – за предсрочни парламентарни избори. Въпросът е – кога? Всички възприемат тези избори като генерална репетиция за предсрочен парламентарен вот. В същото време обаче аз не виждам защо им е на ГЕРБ да губят тези избори. Въпросът Ви е напълно основателен. Питането е – защо ГЕРБ не влага повече енергия и стръв в тази кампания? Аз лично нямам отговор, той вероятно е на по-дълбочинно политическо ниво. Но определено трябва да се замислим.
Подадоха им се няколко топки, много удобни. При номинацията на Делян Пеевски – можеха да скочат, но не го направиха. Подписката за референдум – инициирана от президента – можеха да я използват, за да нажежат дебата, но не го направиха. Сега кампанията им е по-скоро позитивна, като на хора, които са на власт, а не се борят за нея. Аз лично нямам обяснение и не ми се иска да влизам в конспиративни теории.

- Каква, според Вас, е целта на ГЕРБ, които внесоха вот на недоверие и предизвикаха дебат в навечерието на изборите?
- Много зависи как опозицията ще развие аргументите си. Преди всичко обаче аз искам да знам дали ще има дебат, дали няма да има някакви процедурни хватки, да се провали кворумът или нещо друго. Вероятността вотът да повлияе на резултатите не е кой знае колко голяма, но все пак не бива да я изключваме, защото един немалък дял от гласувалите обикновено вземат решението в последните дни. И обикновено това не са привържениците на партиите, които разчитат предимно на твърди ядра. Твърдите електорати вече са си решили за кого ще гласуват. Тези, които решават в последните дни, обикновено са център-дясно избиратели. Този вот има своето значение, но не бива да се надценява, защото пиарите на съответните партии могат да го опаковат по различен начин. Не знам кой кого ще надприказва в дебатите за този вот, а и не знам въобще дали ще има дебати заради игри с кворума.

- Ще определят ли в крайна сметка резултатите от евроизборите дали е възможен предсрочен вот и кога евентуално? Докога смятате, че ще издържи кабинетът „Орешарски“?
- Те вече са го определили. Ние резултатът от тези избори го знаем, казано метафорично. Горе-долу знаем, че има два отчетливи лагера в обществото, които не могат много-много да се понасят, и които долу-горе имат сходни сили. Това най-вероятно ще се види и на изборите, защото те ще покажат отчетливо надмощие на едните или на другите. Това, според мен, означава, че и двата лагера лека-полека узряват, че ще трябва тази патова ситуация по някакъв начин да се отпуши. А това отпушване минава през нови управленски формули, нови коалиционни формули, нови избори и т. н. Плюс това – икономическата ситуация не е кой знае колко обнадеждаваща, макар тя да можеше да бъде и много по-лоша.
За предсрочните избори въпросът вече не е дали, а – кога. Този въпрос  не зависи от резултата на тези избори, тъй като те няма да покажат нищо  недвусмислено. Не резултатите от тези избори са важните, а какво ще  реши една от три партии – БСП, ДПС или „Атака“. Избори ще има, когато  решат те.
По-вероятно е предсрочни избори да има другата година. Не е казано  задължително другата есен, може да е следващата пролет. По-малко  вероятно е да ги има още тази есен, а най-вероятно е да има пълен  мандат или нещо близко до пълен мандат. Аз лично мисля, че едни  предсрочни парламентарни избори предстоят – по-вероятно догодина.