Вдигнахме кръст и трибагреник на Солената вода до Турция, нека забие и камбана срещу мюизина

Автор: Веселин КЪЛВАЧЕВ




Край Тополовград, на самата граница на България с Турция, там, където река Тунджа се извива като змия и пресича Сакар и Дервента, където стари гранитни скали са надвиснали над водните бързеи, огласяни от шума на вятъра, ромола на водата и писъка на орела, блика един чуден минерален извор.

Наричат го Солената вода, но за съществуването му знаят само местните хора. Случаен турист трудно ще го открие, ако няма кой да го насочи към старите Лесовски гранити, където от един скален процеп лековитата вода излиза на повърхността и раздава своята живителна сила на природа и хора.
От край време, както се казва в приказките, там ходели болни, за да търсят  изцеление в нощта срещу Спасовден.

Заредени с вяра в сърцето, хората изпълнявали около извора специален ритуал. Преди да падне нощта издълбавали си плитки вани (изкопи), опалвали ги с огън, нареждали в тях слама, сено или млади клони, постилали върху тях черга, поливали мястото обилно с целебната вода и оставали в „леглото“ до сутринта с надежда за здраве в душата.
По изгрев слънце се измивали с изворната вода, оставяли монети в коритото за благодарност, завързвали конец от дрехата си на близък храст или дърво за крепко здраве и поемали по своя път. (Подобен ритуал с връзването на част от дреха от там, където е болното място, съществува до днес и в местността Индипасха, която се намира в Странджа, на 10-ина километра от село Граматиково, б.р.)

Преди повече от век край Солената вода бил съграден параклис, но с времето той бил нацяло разрушен, а изворът - забравен. Районът обезлюдял, хората се пръснали по различни краища или влезли в майката земя, телена мрежа опасла граничната зона с Турция, а потокът останал зад кльона. Но водата, дар от Бога, продължава да извира от това място. И да бъде притегателно място за тези, които вярват в чудеса.
Ако все пак някой се изкуши сам да го открие, координатите му са 46  56 14 СШ/26 55 14 ИД. Намира се в най-югоизточната част на Сакар планина, надвесен е над р. Тунджа, която приема водата му, преди да напусне пределите на България.

До него може да се стигне от граничните села Радовец, Филипово и Присадец (община Тополовград), където има портали на граничния кльон. Желаещите да преминат през тях обаче задължително трябва да поискат разрешение от граничната полиция в Радовец.
С лек автомобил най-лесно и бързо се стига до извора именно от това сакарско село, разстоянието от него е само 5 км. От източния край на Радовец се поема по черен път към границата, по Греда баир. Скоро се стига до граничния кльон и се навлиза в граничната зона. Следва черен път покрай мрежата, около 2 км, достига се до импровизиран паркинг с указателна табела и от нея до извора има още около 300 метра, които се изминават пеш.

За Солената вода научих през 1986 г., докато писах дипломната си работа за Сакар планина. Това, че имало минерален извор край Тополовград, се запечата в мен като нещо интересно, привличащо, но пък и тайнствено, тъй като това място бе непознато и забравено.
Минаваха годините, от време на време и от приказка на приказка понякога се прокрадваше името Солената вода, колкото да поддържа будно пламъчето на интереса ми. До миналата година, когато най-сетне го открих. Показаха ми го хора от Присадец.

За човек, който обича дивата природа, мястото ме заплени. Тук почти не се усещаше човешкото присъствие, за миналите времена напомняха един малък чучур, от който весело бълбукаше водата, и каменни останки от стария параклис.
Тогава реших, че това място трябва да се възроди. Подкрепиха ме брат ми Иван Матеев и Янко Петров. Започнахме да строим параклис „Св. Безсребърници и лечители Козма и Дамян”.

Това си бе предизвикателство и изпитание, но и удовлетворение и задоволство, че на самата граница с Турция отново се издига християнският кръст и се вее българският трибагреник. Искаме тук камбаната да отговори на мюизина  зад кльона.
Благодаря от сърце на всички хора от Радовец, които ми помогнаха и повярваха, че може да се прави добро, независимо къде си. Дори и на самата граница каузата си заслужава, няма да я изоставяме, а ще продължим напред. С вяра и упоритост всичко става реалност.
На 1 юли 2012 г., на празника на „светите Безсребърници и лечители Козма и Дамян параклисът бе осветен от отец Иван Янчев в присъствието на много хора от Радовец, Филипово и Присадец.

Сега предстои по-важното - да се погрижим за извора и неговата целебна вода, защото тя, заедно с вярата, помага на нуждаещите се. За целта обаче трябват средства. Първо, да се извърши пълен анализ на водата, за да се видят точно целебните й, а след това и мястото около извора да се облагороди и да стане по-достъпно.
Открита е банкова сметка в Банка ДСК-Тополовград. IBAN – BG13STSA93000020381593 / BIC – STSABGSF. 

Всяка дарена стотинка ще бъде използвана само за извора и за нищо друго, за да може водата да получи нов живот и да помага. Делото е добро, подкрепете ни.
А за всички които обичат природата в нейния първичен вид, идете на Солената вода, там ще се потопите в Майката природа. Природната симфония ще ви обгърне отвсякъде с песента на водата, порива на вятъра, шума на листата, горещото южно слънце, шепота на старите гранитни скали, крясъка на орела, тук ще намерите изцеление на душата и тялото, ако наистина повярвате.