Скандално: Х*й под водата!

Автор: Мария Маркова-Марчела, Лентата.ком

Спомняте ли си един важен момент от „Пипи Дългото чорапче“, когато Томи, Аника и Пипи играеха на изгубени на безлюден остров. След дълго обсъждане Пипи реши да изпрати писмо в бутилка със следното важно, животоспасително послание: „Помощ, без енфие изнемогваме вече трети ден на този остров“. Въпреки уверенията на Томи и Аника, че никога не са опитвали емфие и даже не са сигурни какво е...

Моят случай е друг: без скандал вече четвърти ден изнемогвам на яхта в Червено море. Понеже всички около мен се гмуркат по цял ден, имам време на спокойствие да помисля върху някои особено силни липси посред морето.

Липсва ми българската цивилизация. Липсват ми разбитите улици на София, по които през пролетта не можеш да разбереш зимата ли е свършила или войната. Липсва ми Кleta maika Balgariq и нейните сърдити дечица, но най-много ми липсват скандалите.

Тук единственият нет са мрежите на египетските рибари и по тази причина вече четвърти ден съм без Пеевски, Орешарски, Станишев и сие. Все се надявам като някоя русалка измежду рифовете да изскочи Венета Райкова, Николета Лозанова, Кучкова или дори някоя по-незначителна кучка, но не би. Само водни костенурки, делфини и друга миролюбива морска твар.

На всичкото отгоре дайвърите са спокойни хора, чийто основен принцип е: нищо не правиш достатъчно бавно. Може още по-бавно, още по-спокойно. И това е влудяващо.

Ние сме свикнали да живеем бързо и, ако не вземем утринната си доза скандали със сутрешния блок, просто сме болни. Трябва различни драми да се борят за вниманието ни всяка сутрин, за да можем да сме будни хора до края на деня или просто да имаме някакъв читав статус във Фейсбук.

Драми, скандали, драми – липсват ми! „Пеевски евродепутат“, „президентът – ирландска пастирка в предишния си живот“, „депутати на официално посещение в Северна Корея“, „издавено семейство“, „дете убито от бой от баща си“, „ромки си къносват децата и ги продават в Гърция”, „актьор бие приятелката си, на нея й харесва, иска още“. Липсват ми заглавия като „Людоед нахапа майка си“ и „Хермафродит насилва себе си, гепи парите и бяга“.

Не, че в Египет не стават скандални неща. Преди дни военните осъдиха на смърт няколко десетки приближени на предишния президент, който беше от братята ислямисти, дето преди това екзекутираха няколко десетки от приближените на сегашните военни.

Но съгласете се, това изобщо не може да се сравни с новината, че Петьо Блъсков е купил „Труд“ от Венелина Гочева – сделка, при която единият няма пари да купува, а другата няма право да продава.

Направих опит да провокирам скандал. Изядох последния банан на едно дайвърче, което си го пазеше за след гмуркане. За тях бананите са важни,защото имат калий, пък той помага срещу крампи. Очаквах да се разфучи, но дойвърчето просто сви рамене, каза о.к. и отиде да си натяга перчатките, да си връзва свински опашки и изобщо да се занимава с всички ужасно важни дайвърски неща, които могат да накарат дори Далай Лама да рита будистките монаси в гъза от скука, а Папата да изпсува на шейсет езика.

Не стига, че нямам скандалите, на които съм свикнала, но живея и сред хора, за които най-скандалното нещо е нитроксът да не им е точно 35%.

Всичко изглежда безутешно. Дайвърчетата отиват на сутрешно гмуркане на потъналия кораб „Джанис Ди“, аз гледам сутрешното слънце над Червено море, което, колкото и да се пъне, не може да докара лъчезарността, с която Ани Цолова съобщава за избито в катастрофа семейство или за бавноразвиващи се, изнасилени в сиропиталище.

Още два дена без скандал тук и наистина ще повярвам, че Мойсей е разделил Червено море с тоягата си, за да могат евреите да минат направо от пазара на Хургада в мола на Тел Авив и тогава – о, радост! О, позната гледка – дайвърчетата се връщат от Джанис Ди, лежащ на 25 метра под повърхността, и ми носят снимка...

Каква снимка само!

Знак, за цивилизовано присъствие. Тук е имало българи и преди нас! Имало е цивилизация.

Насред библейските води на Червено море си припомням първите думи от Библията за Духа Божи, който се носи над водата, а под водата – х*й!

Има надежда.