Крайно време е държавата да намери пари, за да възстанови Мишкова нива, това може да бъде лицето на туризма ни

Автор: Черноморски фар

Проф. д.и.н. Валерия Фол e траколог, преподавател в УниБИТ и ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство. Завършва Факултета по история в Софийския университет със специалност „Стара и средновековна история“ и втора специалност „Философия“ през 1976 г. Получава докторска степен по изкуствознание в Института по изкуствознание на Българската академия на науките (1986 г.). Става старши научен сътрудник II степен в секция „История“ на Института по тракология на БАН през 1994 г. Бивш преподавател в Департамента по Източни и средиземноморски изследвания на НБУ. Носител е на специална награда за наука в областта на културно-историческото наследство “Питагор” (януари 2010 г.).

- Проф. Фол, какво е значението на тракийското наследство?

- Тракийското наследство е едно от най-атрактивните не само в европейския Югоизток, но и в Европа като цяло. Първо тракийската култура е алтернативна на елинската. Една бляскава култура, която принадлежи на едно нелитературно общество с различна социална и политическа организация от елините. Затова хората се интересуват. От този тип са културите и на келти, илири и др. древни народи. Траките са заемали една огромна територия, не само за древността, но и сега. Траки има във всички съседни нам държави, включително има в Украйна и в Молдова, че дори в Крим, както и северозападна Мала Азия. Нека не забравяме, че Витинското царство там е тракийско.

- Имат ли различните региони свои специфики?

- Разбира се, но така е и сега. По един начин се живее в планината, по друг в равнината, по трети на морето. Хората имат различна икономика, организацията им на живот е различна. Имат и културни специфики. От един период на сетне край морето културата е хибридна, т.е. тракийска, но и на елините. В планината е различно. Ето сега се намираме в Странджа и трябва да знаем, че в тази територия населението е постоянно, нямаме смяна, имаме консерватизъм в културата и едни обредни практики, които вървят от най-дълбока древност.

- Какво сме наследили от траките?

-  Преди много, много години проф. Димитър Ангелов формулира, че българският народ се е формирал от траки, славяни и прабългари. Сега едва ли има живи траки, които да се разхождат по улиците. Но така или иначе ние носим много от тях в културно отношение. Вероятно и като гени, но това ще кажат генетиците. Много добри и много лоши неща сме взели от тях. Взели сме изключителната толерантност към други народи и етноси. В древността не са мислили „аз съм трак, ти си келт“ и т.н. Хората по-скоро в културно отношение са общували помежду си, а иначе са се причислявали към династията, която ги е управлявала. Тоест не са имали етносамосъзнание, живели са в общество, толерантно към културите и вярванията на другите. Другото добро, което сме взели (говоря за народа, а не за фирмите), е отношението към природата. Българинът има усещането, че природата е нещо свещено. И факт е, че в България все пак са съхранени много девствени гори, стари дървета, има пиетет към природата и животните.

- А нещо лошо?

- Безхаберието. Ние живеем така, все едно сме безсмъртни. Не си уреждаме земните дела. Друго ли? Някои колеги казват пиянството, но аз не мога да кажа това. Напивали са се само по време на обред. Но и другите народи са го правили. Друго отрицателно качество е разединението ни. Херодот го е казал: „Ако траките бяха единни, щяха да са непобедими.“ Разединението много ни пречи и днес. Ако бяхме по-единни, щяхме да сме на друго място в цивилизационно отношение.

- Кое прави едно място свещено? Някаква особена енергия ли има там?

- Може би има. Но обикновено се избират лични места, с извори с вода, от гледна точка на природата. За траките природата е велика богиня. Възможно е да има някакви геомагнитни или други аномалии, които те да са усещали. Погледнете тракийските светилища и ще видите, че са на най-красивите места.

- На мода сега са мегалитите, какво провокира интереса към тях?

- Те са на мода в Западна Европа още от 19 век. Тогава мегалитните паметници са предизвикали интерес и на западни учени, както и на български учени след Освобождението. Дори и преди него е имало обиколки, предимно на този район (Странджа). Мегалит означава голям камък, голямокаменни градежи. Разбира се, хората първо са се вълнували как са ставали тези градежи. Знае се, че тогава не са имали техническите средства, с които разполага напредналата цивилизация сега. Ще отворя скоба и ще кажа, че още в античността тези градежи са предизвиквали интерес и така е възникнал митът за гигантите. Особено тези, които са работили по рудниците, са откривали кости фосили на големи праисторически животни. Намират такива кости, в същия момент виждат строежи от гигантски камъни и веднага ги свързват с гиганти, които са ги изграждали. Така възниква още в античността митът за гигантите. Европейска Турция, Странджа, трябва да отидем и малко към Мраморно море, са места, на които има не само рудни залежи, но и се откриват такива фосили. Затова в древната митология са сложени на тази територия и тук става битката между гигантите и олимпийските богове, водени от Зевс. Тази представа е съхранена и в странджанския фолклор. Даже доскоро възрастните хора разказваха, че тези грамадни хора, които са живели тук, са изчезнали защото са били толкова високи, че не са виждали къде ходят, спъват се в къпините, падат, почупват се и умират.

- Защо точно в къпините?

- Къпината е свързана още в древните вярвания с отвъдния свят. В тези легенди има кодирано знание и за отвъдното.

- С какво още се свързват мегалитите?

- Свързани са с древни астрономически знания. Заради това започват и археастрономическите изследвания и се установява, че тези паметници са свързани с култа към бога Слънце, със слънцестоенето, равноденствието. Това е нормално, защото това са стабилни градежи. В пейзажа откриват маркерите за изгревите и залезите и по този начин измерват времето. Нека не забравяме, че древните нямат часовници. Свързани са и с някои съзвездия и с някои други астрални култове. Астралните и астрономическите знания на древните траки са изумителни. Такива са имали и другите древни народи, но при нас интересното е, че има много съхранени паметници, в които е кодирано това знание. Например „Камъкът“ или „Каменна бърчина“ е едно светилище, което е функционирало и като древна обсерватория още от средата на второто хилядолетие преди Христа. Днес вече с много трансформации, хората още вярват, че ако се промушат през цепнатината, ще бъдат здрави. В древността астрономическите знания са пазени от жреците. Това е било привилегия.

- Как са получавали тези знания?

- С наблюдения и предаване от поколение на поколение. Така е още от Шумер, Акад, Египет... Наблюдавам, забелязвам, констатирам и предавам на следващите и така хилядолетия наред.

- Казвате, че светилището на Мишкова нива може да се възстанови, пъзелът да бъде нареден, защо това не се случва?

- Този въпрос аз го задавам 30 години. При един такъв страхотен обект с всички запазени елементи десетилетия наред не се намират пари. Сега музеят и общината в Малко Търново са пуснали проект, дано се даде някакво финансиране. Този обект може да е едно от лицата на България. От Турция се влиза в Европейския съюз, нека ги посрещнем с единс страхотен паметник, друг такъв няма. Да влязат в града и да видят надписите, които са от светилището и са посветени на боговете Дионис и Аполон. Всичко това е много атрактивно за всеки един. Крайно време е да се намери финансиране да се възстанови Мишкова нива, да се оправи пътят и този култов комплекс да влезе в икономиката на общината, а и на България. Имаше възможност, още когато беше открит, но все не се намират пари. Нека разберем, че Малко Търново не е последният град на България, а е първият, който се вижда на влизане в страната. Това го говоря от младите си години, ще се пенсионирам и изглежда ще продължа да го говоря.