Димитър Людиев: Хлебопроизводителите работят на загуба заради големите търговски вериги

Търговски вериги притискат местните производители на хляб да правят по-големи търговски вериги. Те изцеждат фирмите и когато хората осъзнаят, че работят на загуба и прекратят да работят с хипермаркетите, на тяхно място идват други производители. Хлебопроизводителите имат вина, че се съгласяват да работят при тези условия. Това каза председателят на Регионалния съюз на хлебопроизводителите в Бургас Димитър Людиев пред камерата на Нова телевизия.
Още миналата седмица стана известно, че хлебопроизводителите ще бойкотират доставката на козунаци за големите търговски вериги, а вчера бе съобщено, че бойкотът се отнася и за хляба.
„Този процес е от две години. Местните производители се оттеглят от работата с големите магазини, защото условията, които ни поставят, са много тежки“, добавя Людиев.
„Първоначално отстъпката, която се изисква от цената на дребно, е около 20 %. Впоследствие във вид на такси, бонуси се оказва, че малките производители правят още около 15-20%. Това става с подписването на анекс към основните договори. Хлебопроизводителите могат да пресметнат колко ще им струват договорите в края на годината, когато си приготвят отчетите. Тогава виждат, че са дали общо около 40% отстъпки на големите търговски вериги. Ние обаче работим с 5-10% печалба, ако успеем да реализираме продуктите си“, коментира шефът на хлебопроизводителите.
Даниела Пеева, която пък е икономист в една от бургаските фирми, произвеждащи хляб, заяви, че не е съгласна производителят на хляб да плаща на голямата верига нейните търговски разходи.
„Нормалният хляб е с тегло 650-700 гр. За един такъв продукт разходът на суровини е около 40 ст. Трябва обаче и да го опаковаме, да го доставим до верига и т.н. Ние трябва и да инвестираме, да плащаме и лихви. Крайната цена няма как да е под 65-70 ст. Борим се за 5-10% печалба, която е в рамките на 7 стотинки за хляб“, обяснява Пеева.
„Защо франзела, произведена в България се предлага по 70 ст., а внесена от Германия или от Франция, струва 2,40 лева? Коя от двете е по-качествена? Това е масова практика да се натискат местните производители“, каза още Людиев.
Председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите и член на УС на Съюз “Произведено в България” Мариана Кукушева пък заяви в „Здравей, България“, че една франзела във Франция струва 1 евро, а изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев обясни, че насъщният в Париж бил по-скъп, защото бизнесмените там плащали по-високи заплати, а и купувачите били по-платежоспособни.
„Сивата икономика у нас расте с огромни темпове. Би трябвало държавата да реагира, но тя не го прави и затова бизнесът се изправя срещу партньорите си. Доставчикът не получава парите, които очаква за доставката на своята стока. Затова продуктът се продава под себестойността си и е за сметка на доставчика. Разликата е покрита от него. От една страна потребителят печели. Но доставчикът минава в несъстоятелност, закрива работни места и пак потребителят плаща за това – неговите доходи не се увеличават”, коментира Мариана Кукушева.