Полицията тръгва на лов за луди, пийте си хапчетата тия дни!

Автор: Илонка ИВАНОВА


Кварталните полицаи тръгнаха на лов за луди . След трагедията в Лясковец районните инспектори в София са получили задача да обиколят по списък всички регистрирани психари. Целта на инспекцията е на първо място да се установи дали болните си взимат редовно лекарствата. След това полицаите трябва да разговарят с хората, които се грижат за тях, за да разберат дали проявяват опасна за околните агресия. Последната точка в задачите е среща с домоуправители, за да ги предупредят за психично болните.

Полицаите смятат, че не всички са опасни за обществото, проблеми създават тези, които не са регистрирани и не отиват да се лекуват.

Акцията започва в София и ще се проведе във всички големи градове.
Според министерско разпореждане, проверките за психично болни няма да са кампанийни, а ще се провеждат на всеки три месеца. Но подобни акции имаше и преди време, но те не дадоха резултат, тъй като се провеждат формално, пише „Телеграф“.

Новината звучи доста странно и доста несериозно, макар че не е с дата първи април. Необяснимо е откъде ще вземат данни полицаите кой е луд и кой не. Защото така или иначе картотеките не са пълни, пък и дали влиза в правата на кварталния да отиде в психиатрията и да вземе списъка на лудите в неговия район? Още по-странно е, че кварталният ще трябва да уведомява домоуправителите за наличието на психично болни в блока.  По-логично звучи домоуправителите да ги предупреждават за лица със странно поведение, отколкото кварталните да знаят кой вие нощем срещу луната, но нейсе.    

Според адвокати пък е напълно недопустимо и е брутално нарушение на няколко закона полицаи да разгласяват лични данни за здравословното състояние на болни лица, като бъдат уведомявани домоуправители. Здравословното състояние представлява част от защитените със закон  лични данни, и дори и полицията няма право на достъп до лични данни за здравословното състояние на лицето, без разрешение от съда или прокуратурата. Освен това полицаите не са лекари, за да знаят какво поведение следва да имат с болни лица, не могат да преценят кой как се лекува и могат да попаднат под ударите на закона за разгласяването на подобни данни, както и някой  домоуправител, или  съседи да злоупотребят с тях. Злоупотреба и сега има и хитреци стават настойници на кротки олигофрени и други безпомощни психари и се сдобиват с договор гледане срещу унаследяване на апартамента им . А доколко ги гледат и защо клетите болни после умират доста бързо е една друга тема. 

Още по-безумно звучи как кварталните ще проверяват пият ли си болните хапчетата.  Дори пациентите да са буйно луди и да имат човек, който се грижи за тях в дома им, този човек или настойник може да каже – пият ги, но това няма как да се провери. Едва ли се очаква от полицаите да идват три пъти на ден и да слагат хапчето в устата на потенциално опасния гражданин. 
Някои роднини пък отказват да признаят близките си за болни и упорито твърдят, че за здрави, дори да са се барикадирали с цял боен арсенал вкъщи като бай Петко от Лясковец.  Майка му продължава да твърди, че нищичко му няма, нищо че не е излизал две години от къщи, това за нея е нормално, нищо, че е скрил прозорците с радиатори, нищо че има пушки и муниции да избие  половината ученици в двора отсреща.


На всичкото отгоре проверяващите трябва да установят и тези, които са болни, но не се лекуват, защото били най-опасни. Ха сега де!  Какво ще става из кварталите не е ясно. Ято психиатри, наети на хонорар ще преглеждат наред душевното ни здраве пред блока, или полицаите ще минат бърз курс квалификация и ще преценят кой гражданин е за психото и кой може да си пее гол на терасата и да мята саксии от нея, но е безобиден и не представлява обществена опасност.  А ако все пак родната полиция установи някакви опасни личности, какво ще ги прави, питаме ние, без да очакваме смислен отговор.

Бургаският психодиспансер, както още 12 такива болници в страната нямат пари за лекарства и не са получили стотинка от началото на годината. Отлагат се дори планови приеми на болни, тъй като нямат с какво да ги лекуват. Дори да се намерят лекарства, къде ще се настанят тълпата, която има спешна нужда от лечение? Леглата тук са ограничени, а в най-близката болница за дългосрочно лечение в Раднево няма никакви места поради силно нарасналите потребности на населението от спешна психиатрична помощ.   

Кой всъщност ни  докара до това положение? Кой ни видиоти до такава степен, че не минава ден, в който да не прочетем, че мила майка на две дечица е увиснала на асмата, друга пък ги е убила преди да увисне, а грижовен и добър син внезапно е цепнал на две главата на баща си или на баба си? А поредният веселяк е кацнал на покрива и заплашва да скочи? 

Както във всяка нормална страна, така и у нас преди 25 години всички хора с психични отклонения се водеха в специален регистър. Имаха си досиета, правеха им се контролни прегледи, в медицинските им пишеше „води се на учет“, не им се издаваше разрешително за ловно оръжие, на някои не се даваха книжки за управление на МПС. Всичко това се правеше, за да бъдат предпазени те и хората около тях.
Но...избухна демокрацията и се нададе демократичен рев, че психичноболните били репресирани с тези досиета. И досиетата бяха унищожени в името на демокрацията.

Бургаски лекари твърдят, че канибалът от Голямо Буково никога нямаше да убие трима души, ако не беше унищожено досието му и ако бяха продължили периодично да го лекуват. Момчето от Карнобат никога нямаше да нападне майка си и да отхапе гениталиите й, ако също не беше със скъсано досие. И още хиляди неща нямаше да се случат, ако болните просто се лекуваха и се водеха на учет.

Сега след дъжд качулка – ще се прави нов електронен регистър. А старите данни? Тях кой и как ще ги възстанови?  Кварталните ще обикалят да търсят луди по блоковете и ще отчетат акцията, но след като преброят хапчетата на болните ще има ли някаква реална стойност тя? 

Никой не отчита и тези над 20 години преход, които накараха и здравите да превъртят. Фалити на предприятия, реституция, изхвърляне на улицата, трайна безработица,  финансови пирамиди, фалити на цели семейства, заеми, капани на банки, деца – проститутки, деца- наркомани,  беднотия, безизходица, малоумно управление, в което бедните ставаха все по-бедни, а богатите все по-богати.  Чергарство в странство, отглеждани деца по скайп, унижения, заплахи, убийства, въртене на шиш от монополи или рекетьори, умиращи болни, останали без клинични пътеки, летящи самоубийци от балконите, кървави скандали, крясъци, алкохол до самозабрава, депресии, безсилни джипита, болници без лекари и без лекарства, пенсионери, ровещи в казаните за боклук, убити баби за 20 лева, намушкани минувачи, изнасилени старици.

Какво по-точно ще броят кварталните?

А вие днес изпихте ли си хапчетата?

Наздраве!