Здравната каса трябва да се съобразява, че технологиите вече са напреднали и да не се уповава на остарели методи

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВ

Елена Кокаларова е адвокат на Сдружението на бургаските болници, което успя да спечели първата си голяма битка с Националната здравно осигурителна каса. Сдружението осъди Касата затова, че неправомерно е отрязано плащането на МБАЛ „Дева Мария“ в размер 27 500 лв. по клинична пътека 193 - „лумбална симпатектомия“ /б.а. прекъсване на нерв в гръбначния стълб, помагащ за по-доброто оросяване на крайниците/, която здравното заведение извършва по един изключително иновативен метод, щадящ здравето на пациента,като същевременно е с много по-голям резултат и успеваемост. Интервенциите се осъществяват от светилото в съдовата хирургия в България проф. Тодор Захариев. РЗОК Бургас обаче отрича методът му и не само, че не плаща осъществените процедури на „Дева Мария”, но и налага административно наказание. Близо година костваше на адвокатите на Сдружението да спечелят делата по казуса.

-Адвокат Кокаларова, какво е решението на Върховния касационен съд по казуса с клинична пътека 193?

-Това всъщност е определение по допустимост. ВКС постановява, че жалбата на Регионалната здравно осигурителна каса-Бургас срещу решението на Апелативен съд-Бургас не се допуска до обжалване. От своя страна това решение постанови, че Касата трябва да ни върне средствата, които е задържала неправомерно по клиничната пътека 193. Говорим за сумата от 27,5 хил.лв., но това са средства, които са изработени и отчетени само за един месец. Има остатък, който също не е заплатен и ние ще заведем ново дело, за да търсим отказаните ни средства.

-Какви бяха глобите, които тогава РЗОК-Бургас ви наложи и какво се случи с тях?

-Общият размер на глобите бе 24 хил.лв., но и двете наказателни постановления „паднаха“ в съда.

-А какво ще промени оттук нататък това определение на ВКС?

-Най-малкото Касата вече трябва да признава работата по клиничната пътека, да я заплаща и ако се налага нормативно да си промени методиката. Тя е остаряла и се нуждае от осъвременяване. Наредбата е още от 2004 г. и не е в крак със съвременните темпове на развитие на медицината, същата значително изостава. Касата трябва да се съобразява, че технологиите вече са много по-напреднали, а не да се уповава на остарелите методи. Определението на Световната здравна организация за качествена медицинска помощ е точно в тази насока – да се работи с минимални инвазивни методи.

-С какви казуси се сблъсквате, като защитавате Сдружението на бургаските болници?

-Основният ни проблем е методиката за определяне на прогнозните бюджети на здравните заведения. Получава се следният парадокс, говоря съвсем образно: имаме прогнозна стойност за 100 лв., ние работим за 120 лв.,  а Касата ни плаща тези 100 след известен период от време  заплаща и тези 20, но те са формирали вече  надлимитна сотйност  и не се вземат под внимание, при определяне на  прогнозната стойност за следващата година.  Прогнозната стойност за следващата година не е 120, или 100, а да речем 90. Това се получава напрактика.  Методиката не се изготвя на принципа на реално преминали през здравното заведение пациенти, нито пък се вземат предвид други фактори.  Методиката е остаряла и в момента Касата разработва ново решение в тази насока. Сдружението на бургаските болници, което аз представлявам ще изготви своите предложения, за да очертаем основните проблеми. Сегашната методика мачка частната инициатива и спира инвестициите в сектора на здравната инфраструктура.