Бургаският апелативен съд преписал отменено решение с техническите грешки

Източник: Правен свят

Върховният касационен съд (ВКС) за втори път връща на Бургаския апелативен съд (БАС) едно от делата срещу бившия кмет на Сливен Йордан Лечков, като в решението на ВКС се посочва, че апелативният съд не само не е отстранил пропуските в отмененото веднъж решение, а го е преписал, заедно с техническите грешки в него.

Става дума за делото, по което Лечков е подсъдим за престъпление по служба, с което ощетил община Сливен с над 671 000 лева. Според обвинението това е станало, като Лечков е нарушил Закона за общинската собственост и Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост в периода август 2008 г. - февруари 2010 г., като е предоставил за ползване без наем общински имот - бившия зенитен полк - на четири частни фирми. Бившият кмет е допуснал дружествата "Хидросистеми", ЛТБ България", "Еко бул агро" ЕООД и "Булгейт" на територията на поделението в Сливен, без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс и без сключени договори.

Делото два пъти стига до ВКС, веднъж бе връщано и от БАС (виж хронологията в карето). Когато през септември м.г. ВКС за пръв път върна делото, в тогавашното му решение се казваше, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като Ямболският съд (бел. ред. делото се гледа там на първа инстанция заради отводи в съда в Сливен) се е ползвал от доказателства, които не са събрани по предвидения за това процесуален ред. Въпреки съкратеното следствие, при което е протекло делото, съдът прочел протоколите от съдебното заседание на състава, който преди това го е гледал, като се е позовал на чл.283 от НПК, а можел да стори това само по реда на по чл.281 от НПК.

През декември м.г. апелативният съд потвърди условната присъда на Лечков от две и половина години затвор. След протест на прокуратурата и жалба на подсъдимия, то отново стига до Върховния съд, който пак го връща, като в решението се казва, че липсват мотиви, а количественият обем на съдебния акт не може да замести качествените му характеристики. Върховните съдии констатират, че пропуските не само не са отстранени, ами отмененият вече акт на Бургаския апелативен съд, на практика е бил преписан от друг негов състав.

"Прочитът на двете съдебни решения /по внохд No254/2012 г. и по внохд No188/2013 г./ сочи, че преобладаващата част от съдържанието им е идентично /copy-paste/, което поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение в съдебния състав, постановил контролирания в настоящето производство въззивен акт, така както изисква законът в нормата на чл.14 ал.1 от НПК. Основание за такъв извод допълнително дава и обстоятелството, че дори и допуснатите във въззивното решение по внохд 254/2012 г. грешки /напр. в уводната част е отразено, че подсъдимият е осъден на шест месеца лишаване от свобода/ са преповторени в проверяваното въззивно решение, което сочи на чисто механично репродуциране на текста на решението, дори без критично осмисляне на неговото съдържание", се казва в последното решение на състав на ВКС с председател Даниела Атанасова, докладчик Антоанета Данова и Лада Паунова.

В него се подчертават и други пороци в решението на апелативните съдии. Например, съдът е приел показания на свидетелка, която давала сведения или по слух – "обществено известно е, че фирмите са от кръга на Лечков", или по предположения – "считам, че това не е ставало без знанието на кмета".

"Съдебната практика и доктрина са категорични, че свидетелят възпроизвежда в процеса не самите факти-предмет на неговите показания, а своите непосредствени възприятия от тези факти. Именно за това са недопустими в наказателния процес свидетелски показания, които се отнасят до факти, станали известни по слух /мълва/. И това е така, тъй като в тези случаи свидетелят не възпроизвежда лично възприети факти от действителността, а преразказва информация, станала му известна от трети неидентифицирани лица, достоверността на която не може да бъде проверена", се казва в решението на ВКС.

Отделно от това, съдът е установил, че от събраните гласни доказателства, може да се направи извод, че Лечков е бил наясно, че въпросните фирми са ползвали общинския имот, без да плащат наем, защото няма договор за такъв, но не е направил нищо за прекратяване на това неправомерно ползване. ВКС отбелязва обаче, че подсъдимият няма такова обвинение. Друг пропуск, който върховните съдии констатират е, че в решението на Апелативния съд се описва престъпна дейност от края на юли 2008 г., докато инкриминираният период е от август 2008 г.

"Макар касационният съд да не може да подмени вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна е необходима във всички случаи на неправилен подход при неговото формиране. По настоящето дело при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с 1/ преценката относно допустимостта на подмяна на първични с производни доказателства, 2/оценката на доказателствата, с оглед тяхното действително съдържание и 3/ оценка на свидетелстването по слух", обобщава в решението си ВКС.

Хронология на делото

    20 септември 2011 г. - Ямболският окръжен съд признава Лечков за виновен и го осъжда условно на 3 години затвор
    14 март 2012 г. – Бургаският апелативен съд връща делото на първата инстанция поради липса на мотиви
    12 юни 2012 г. – Ямболският окръжен съд пак признава Лечков за виновен, но редуцира размера на наказанието до две и половина години затвор условно
    3 април 2013 г.  – Бургаският апелативен съд потвърждава решението
    25 септември 2013 г. – ВКС връща делото на Апелативния съд
    10 декември 2013 г. – Бургаският апелативен съд отново потвърждава решението на Окръжния съд в Ямбол
    17 март 2014 г. ВКС отново връща делото на Бургаския апелативен съд