От Морозко и Карачун до Дядо Мраз и Дядо Коледа

Автор: Десант

В стародавната българска традиция, далеч преди налагането на социалистическия режим и неговата празнична обредност, изхвърлила от календара и Коледа, и Великден, и всички останали християнски чествания, се срещат както Дядо Коледа, така и Дядо Мраз.

Историята на беловласия старец ни отвежда в древни времена, когато хората не са чакали подаръци от него, а сами са му поднасяли подаръци. Това става при славяните, които са вярвали, че бедите и мъките са им изпращани от духовете на предците – такива като Дядо Мраз.

И за да ги умилостивят, те навличали обърнати наопаки кожуси и надявали страшни маски на лицата си, като по този начин олицетворявали тези митични същества. Така маскирани, те тропали по къщите и стопаните им изнасяли подаръци и ги гощавали, за да си отидат там, откъдето са дошли.

Най-ужасяващият персонаж тогавашните хора назовавали Дядо. Той именно е и най-древният първообраз на днешния Дядо Мраз. Най-близък до неговия образ е и приказният герой Морозко, който бил считан за Дух на зимата. Той бил строг, понякога недоброжелателен, но пък справедлив. Добрите хора беловласият старец дарявал с подаръци, а лошите вледенявал със смразяващия си дъх.

В легендите на древните славяни съществувал и друг подобен персонаж – наричали го Зимник. Той също бил представян като старец с бели коси и дълга побеляла брада, с непокрита глава и облечен в топли бели дрехи. Там, откъдето той минавал, настъпвал жесток и смразяващ студ.

Сред славянските божества със своята свирепост се отличава и злият дух Карачун, който пък бил считан за подземен бог и повелител на мразовете. Постепенно от злобен персонаж, с който родителите плашели децата си, Дядо Мраз се превърнал в добросърдечен вълшебник, заемайки място край елхата в съперничество със свети Николай. В епохата на цар Петър Велики и последвалите го управници – реформатори в Русия и в славянския свят, навлизат фойерверките и Санта Клаус.

Но той бързо е отъждествен с Дядо Мраз и впоследствие „изгубва” елените си, сдобивайки се – вече в съветски времена, с помощничката си Снежанка. Именно тя, заедно с шампанското, портокалите, бенгалския огън, камбанките и тържественото слово на държавния лидер към гражданите на страната, се превръщат в задължителен атрибут на социалистическото новогодишно тържество. От тях до днешните демократични дни са „оцелели” най-вече пенливото вино и бенгалският огън. Но пък се добавиха характерните за посрещането на новата година площадни концерти, на които премръзналите на открито празнуващи отброяват последните минути до дванадесетия час.

Първоначално кожухът на Дядо Мраз бил в син цвят, който указвал неговия северен „студен” произход. Добрият старец се срещал преди революцията в Русия и в лилави одежди. След което той традиционно се изобразява там с бели дрехи. Докато палтото на Дядо Коледа задължително е яркочервено.

Друга съществена разлика между двамата старци е, че Дядо Мраз никога не носи калпак – той е с болярска шапка на главата си, докато Санта Клаус е с гугла, увенчана с инфантилен понпон, наподобяващ шапките, нахлупени по главите на джуджетата от приказките.
Дядо Коледа винаги е облечен с къс кожух, прихванат с колан, под който се подават червени панталони, докато кожухът на Дядо Мраз е дълъг до земята. Брадата на западния коледен персонаж е късо подстригана и накъдрена в пищни букли, а Дядо Мраз се отличава с буйна, дълга и развяна на вълни от вятъра брада.

Разлика между двамата култови старци има и по отношение на техния ръст. Дядо Коле да изгледа доста нисък и порядъчно затлъстял с добре очертаващо се под кожуха шкембе, а Дядо Мраз е изобразяван с внушително висок ръст и е хармонично сложен и снажен. Често можем да видим Санта Клаус и с очила, докато този атрибут напълно отсъства при неговия съперник. Западният му колега понякога се изобразява и с димяща в устата му лула. Такова нещо не може да се забележи никога при водещия здравословен начин на живот мужик, популярен най-вече през ерата на соца. Тук е мястото да отбележим, че и подозрително зачервеният нос на Дядо Коледа у мнозина предизвиква съмнение дали се дължи на студа или е следствие на скрита злоупотреба със сгряващи алкохолни напитки, които старецът гаврътва покрай павкането на тютюна.

Стигаме и до чорапчетата, окачени на камината, в които Дядо Коледа оставя подаръци, прониквайки в стаята през комина. Това е чисто западен елемент. В същото време Дядо Мраз се появява в домовете ни по един мистериозен начин – също като някой дух. Така и никой не знае как точно е влязъл. Само знаем, че наистина е бил при нас. Тази свещена тайна по никакъв начин не може да бъде обяснена с рационалния западен маниер.
Може би най-същественото е, че Дядо Коледа идва на Коледа, докато с Дядо Мраз традиционно посрещахме Нова година. А не е ли именно началото на Новата година по-подходящото време за раздаване и получаване на подаръци, отколкото това да става на рождения ден на Исус Христос?

С две думи може да се обобщи, че Дядо Мраз не е родствен по никакъв начин на Дядо Коледа, не е негов аналог и е доста по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произхождат от образа на светеца просто не отговаря на истината. Самият Дядо Коледа се „ражда” доста късно като празничен персонаж – едва в началото на ХІХ век, докато Дядо Мраз, както вече стана ясно, съществува от незапомнени езически времена в притчите на древните славяни.

Според енциклопедиите именно Санта Клаус е заимстван от свети Николай Чудотворец, който е известен със своята благотворителност – той правил тайно подаръци на бедните хора с деца. Затова първоначално на 6 декември (Никулден) в Европа било прието да се подарява нещо на децата от името на светеца. По време на Реформацията обаче, когато почитането на светците не било на мода и не се толерирало, в Германия и в страните около нея започнали да дават подаръци на децата от името на Исус Христос, а денят на връчването им станал 24 декември, по време на рождественските панаири.

После отново те взели да се връчват от свети Николай, но датата си останала на Рождество. Но в някои европейски страни се запазили старите традиции и дори в Холандия например малчуганите се радвали на подаръци – за всички от сърце – и на 6 декември, и на Коледа.

Впрочем именно благодарение на холандските колониалисти, които основали през 1650 г. градчето Нов Амстердам, прераснал после в мегаполиса Ню Йорк, образът на свети Николай попаднал в Америка. Английските пуритани, които се втурнали да усвояват териториите на Северна Америка, пък по принцип не отбелязвали Рождество, така че това им било добре дошло.

През 1809 г. писателят Вашингтон Ървинг, известен като „баща на американския разказ“,  издава „История на Ню Йорк”, в която разказва за честванията на светеца в Нов Амстердам. На базата на този негов труд, през 1923 г. Клемент Кларк Мур пише поемата „Нощта преди Рождество или Посещението на свети Николай”. В нея той описва приказния герой Санта Клаус, който носи подаръци на децата и така благодарение на Мур светията чудотворец се превръща в известния днес Дядо Коледа.

Образът му се дооформя през 1863 г., когато знаменитият американски художник Томас Наст, работещ в сп. „Харпърс уикли”, използва персонажа от поемата на Мур в серия свои политически карикатури като герой, даряващ дарове. По-късно Наст прави и множество забавни детски рисунки с весели сцени от живота на Санта Клаус. Той първи споменава, че добрият старец живее на Северния полюс и си записва в специална книга добрите и лошите постъпки на децата. Разпространилата се чрез скиците му  представа за външния облик на култовия дядо всъщност е един вид автопортрет на художника – той бил нисък на ръст, с големи мустаци и широка къса брада.

Съвременният вид на Дядо Коледа пък се дължи на компанията „Кока-кола”, която през 1931 г. пуска реклама с цел увеличаване на продажбите на освежаващата едноименна напитка през зимата. В нея именно се налага и червеният цвят на балтончето на Санта Клаус, гарнирано с бели пухчета по маншетите на ръкавите и крачолите на панталоните му.