Седалището на Консултативния съвет за Черно море да бъде в Бургас, кметът ремонтира сграда за ИАРА, а стои празна
Йордан
Господинов е изпълнителен директор и
представляващ Асоциацията на производители
на рибни продукти БГ ФИШ. Той е председател
на българския Инициативен комитет за
създаване на Регионалния съвет за Черно
море към ЕС.
- Г-н
Господинов, на какъв етап е диалогът
между България и Румъния за учредяването
на Регионален Консултативен съвет за
Черно море към ЕС?
- Състоя се първата международна среща по темата. Имаше представител от ЕК – от ГД „Морско дело и рибарство“. Името й е Иванджелия Георгици, тя е определена за координатор за съставянето на Консултативния съвет за Черно море. Имаше гости от две асоциации от Румъния. Българите и румънците направихме презентации на рибарството в двете държави. От ЕК останаха много доволни от срещата.
От българската страна вече е съставен Инициативен комитет от 6 души, който ще изработи нашите предложения за Устава и правилника, които представихме на румънците. Взе се решение работна група от двама румънци и двама българи да изготвят окончателните им варианти до 20 февруари, ще уточним кой може да членува, какъв ще е членският внос и други технически подробности. Тогава ще е следващата среща, но този път в румънския град Констанца.
Запознахме се с изискванията на ЕС, които ясно регламентират, че от 1 януари 2014 г. трябва да бъде създаден Консултативният съвет за Черно море. Чрез него ще можем директно да поставяме проблемите и да настояваме за тяхното решаване. 90% от финансирането вече ще бъде от ЕС.
- Има ли България реален шанс тук да бъде централизиран Консултативният съвет?
- Поставихме този въпрос. Стигнахме до извода, че диалогът ще продължи. Всеки от нас изказа своите съображения къде трябва да бъде. Аз и моите колеги държим да бъде в България с оглед на това, че разполагаме с много по-голям риболовен флот, риболовството ни е много повече, акваторията ни е много по-голяма от тази на Румъния, над 100 км повече е нашата брегова ивица.
Румъния е по-голям пазар, но те се занимават предимно със сладководна риба и определено нямат интереси в морето. Или и да имат, нямат тази възможност – нито имат същия флот, нито същата преработка. Всяка държава обаче си има своите претенции. Ние приемаме напълно техните искания и аргументи.
Първоначално се обсъжда вариантът да бъдем представени по равно в Консултативния съвет за Черно море. Членството в него може да бъде от много организации, заинтересовани в сектора, включително и такива в туризма, екологични организации и занимаващи се с аквакултура. Трябва да се избере Управителен съвет, така нареченият Изпълнителен комитет, който може да бъде до 24 членове. Ние коментирахме, че тази бройка е голяма и имаме намерение членовете да бъдат 10, като 5 да са от румънската страна и 5 – от българската.
Първо обаче трябва да се изготвят критериите. Ние сме двете държави, които имаме право да съставим такъв Консултативен съвет и да поканим останалите черноморски държави, които са извън ЕС, да бъдат наблюдатели - без право на глас, но с право на изказване. После ще поканим учените, ще поканим и държавната администрация, като всички ще бъдат извън Консултативния съвет, но с право на наблюдение и на изказване.
- Много е важно къде ще бъде седалището.
Според мен, трябва да бъде в България – в някой от морските ни градове или в краен случай в столицата. Ние поискахме от ЕК да ни кажат как са ситуирани другите подобни структури. Повечето са в морските столици – Средиземноморският Консултативен съвет е в Мадрид, има такъв в Рим. Това е въпрос на решение на всички заинтересовани страни.
За нас е много важно да е в България. Самото учредяване се очаква да бъде през септември 2014 г. Ако го регистрираме по нашето законодателство, трябва да посочим офисът да е тук. Можем да се разберем с румънците председателството да е на ротационен принцип – 3 години да е българин, 3 години – румънец. Това ще се запише в Устава.
Аз съм на мнение, че трябва да бъде в България, с оглед на това, че сме по-голямата риболовна сила, по-голяма брегова ивица, по-голяма преработка, с износ и за азиатския пазар, и за САЩ, и за цяла Европа.
- Кой български град е най-подходящ за създаването на централното звено, според Вас, и румънците в кой град предлагат да бъде, ако е в тяхната държава?
И Варна, и Бургас с много хубави градове и много добри дестинации. Единият има едни предимства, другият – други. Където е морето, там трябва да бъде, но ако има голяма конфронтация – най-добре да е в София.
Подкрепям идеята седалището да бъде в Бургас, тъй като кметът Димитър Николов осигури ремонтирана сграда, която не се запълни по друга причина. Споменахме това на срещата. И Варна има своите предимства – например като Аерогара, на която кацат повече самолети, Бургас пък – като магистрала. За мен най-важното е да бъде в България.
Румънците предлагат да бъде в Констанца.
- Кога трябва да се реши това?
В рамките на 2014 г. трябва да се постигне съгласие между двете страни и Консултативният съвет да бъде регистриран в съда.
- С какво ще се занимава Съветът, след като бъде съставен?
Регионалният Консултативен съвет за Черно море ще може да решава проблемите, които имаме. След създаването му няма да пишем писма до държавната администрация и тя, ако иска да се обърне към Брюксел. Ние директно ще сезираме Брюксел и ще можем да го правим за всеки проблем. Да кажем, появила се е медуза в морето, която изяжда хайвера и намалява популацията на рибата. Ние искаме пари за голям научен експеримент, Брюксел ги отпуска и казва – „направете си конкурс, извикайте учени от цял свят и изследвайте“. Комуникацията бизнес – ЕК няма да минава през държавната администрация. Тя ще присъства на нашите заседания, но няма право нито да взема решения, нито да се намесва, може единствено да се изкаже. Ние имаме проблем като бизнес. В момента имаме проблем в морето – имаме бизнес в морето, но си пречим с туризма поради това, че някъде има неизградени пречиствателни съоръжения. Тези проблеми ще ги решаваме сами, ще имаме директен контакт с Брюксел и европейско финансиране от 90%. Ще свикваме редовни заседания на Общото събрание и ще разрешаваме проблемите.
- Ще бъде ли поставен проблемът с квотите за улов на калкан за България и Румъния? Какво ще включват тези споразумения с трети страни – Русия и Турция са големи риболовни сили, ние имаме ограничения, а за тях няма?
Ще започнем от този проблем. Ние като предложим, ЕК трябва да се съобрази, ако това е достатъчно добре аргументирано. Ако предложим квотата да бъде 300 тона, а не 30, трябва да представим както научни, така и аргументи за това, че контролът се е повишил. Трябва дългосрочно проучване на специалисти не само от нашия Институт, но и от световни такива, които да кажат, че има стабилизация и да се аргументират. Тогава ще поканим всички държави от Черноморския регион като съветници в екипа и ще поставим въпроса, че те ловят калкан в пъти повече от нас.
Ще предложим другите държави да приемат условията да се наложат ограничения на улова, да приемат някои европейски правила. Нищо, че не са европейски държави, трябва да могат да докажат с документи и с физическо присъствие, че нещо се случва и при тях. Не можем ние просто да поискаме увеличение на квотата за улов на калкан и четирите държави да си правят, каквото си поискат. Европа ще разчита на Консултативния съвет за Черно море ние да осъществим връзката с държавите, които не са членки на ЕС. С тях ще коментираме и ще опитаме да махнем тези рестрикции.
Какво е мнението на евродепутата Илияна Йотова по темата виж тук.
Звънецът удари и зад решетките, новата учебна година започва в ЗО – Дебелт
