24-годишният сирак Георги давал половината си надница от 8 лева на бездомници. Истина или лъжа?
24-годишният сирак от Бургас Георги Рашков работи в магазин за плод и зеленчук в считания за един от баровските жилищни комплекси в Бургас – „Лазур”. Той има дневна надница от 8 лева, от които половината давал на бездомници. Достоен за герой, защото са малко хората с далеч по-високи доходи, които са склонни да отделят по 4 лева на ден за хора без покрив.
Георги твърди, че бездомниците са негови братя и им помага, за себе си иска жилище и стабилна работа
|
Магазинчето се намира малко над оживения район край Флората, между много жилищни кооперации, много заредено и спретнато. Георги е там, пренарежда касетките с плодове и зеленчуци, изглежда сравнително приветливо на пръв поглед, въпреки олющеното кожено яке, опърпаните дънки и обувки и е готов да помогне на всеки клиент. Никой нямаше да забележи, че е по-различен от обикновените хора, които минават от там, ако не стана ясно, че той е без родители и че дарява половината от надницата си на бездомници, защото самият той е препатил като човек, отрасъл в сиропиталище. Името му стана известно, след като стигна дори и до парламентарната трибуна чрез бургаския депутат от ГЕРБ Семир Абу Мелих, който зададе болезнения въпрос към социалния министър какво прави държавата за хората без покрив през зимата. Самият младеж Рашков преди това се е срещал с депутата и е поискал този проблем да бъде поставен. И да, темата е болна, особено преди Коледа милосърдието и състраданието излизат на преден план и когато хората седнат край отрупаната трапеза, е особено мъчителна мисълта, че има други хора, които нямат къде да се скрият от студа, а камо ли да усетят празнично настроение. Да не говорим за топла дума, пожелание или подарък.
Затова и Георги би се превърнал в добър пример как едно
изстрадало и изпатило момче може да се пребори с живота и сам да помага
на хората със сходна съдба. Да бъде като техен водач – емблема, да показва как
човек се справя с трудностите и е съхранил милосърдието. По тази причина ние го
потърсихме, отидохме на място да видим как работи, какви са мечтите му.
Открихме Георги да подрежда моркови в зареденото и хубаво магазинче в ж.к. Лазур, той с готовност прекъсна работата си, за да разкаже за себе си, въпреки че неговата колежка категорично се възпротиви. Според неговия разказ, детството му е минало във вече закрития дом за деца, лишени от родителска грижа „Ал. Г. Коджакафалията” в Бургас, от 6 години вече не е по институции, справя се сам. Започнал е работа в подреденото и посещавано магазинче, тъй като му е подадена приятелска ръка. Родителите му починали, кръгъл сирак е, има брат, който живее в жилището на съпругата си. А самият Георги нощем е на улицата. Казва, че е подел кампания за бездомниците, че иска медийно внимание, търси помощта и от политици, хлопа от врата на врата.
На нито един въпрос обаче Георги не отговори ясно и точно.
На кого дава парите си, къде спи, дори не каза ясно къде е бил снощи, има ли
цели – да учи, да се развива? Къде ще нощува тази нощ или следващата? Очите му блуждаеха на всеки наш въпрос, който искаше повече конкретика. Каза само, че когато има пари
ги дава на свои „братя”, както нарича другите бездомници, с които се среща. Спял в склад на друг свой приятел,
но така и не уточни къде е той. „Спал съм по пейките и къде ли не. Не знам къде
ще съм тази вечер. Давам пари на хората, които видя на улицата”, каза младежът.
На многократни въпроси за какво мечтае, какво иска, как смята, че ще бъдат решени проблемите на
хората в неговото положение – той говори разкъсано, сякаш няма заряд за
наистина чиста цел, а само
раздухване на медиен шум. Не успя и категорично да каже дали не се е забърквал
в криминални прояви. Отговори само: „Не са ме викали в полицията досега”. Иска жилище, за да има покрив над главата си и постоянна работа, тъй като в момента се страхува да не загуби настоящата си.
Дали това е наистина едно искрено момче, което желае да
вземе живота си в свои ръце и да даде шанс на други като него, или просто е
начин да предизвика вниманието на медиите и на политиците, за да живее чрез
милосърдието, което би предизвикал чрез тях? Достатъчно за похвала ли е, че
един млад ром работи в магазин, вместо да диша лепило в градинките край Старата поща и до Втора поликлиника? Дали по този
начин трябва да се сдобива човек с общинско жилище и с платена добре работа?
Каквато май е целта.
Срещнах се с него да отговорим на тези въпроси и за да го дам за пример, но не успях да
преценя дали е такъв. Отговорете
вие – герой ли е Георги? Снимали сме го, за да ви го покажем. Ако го познавате като добро и почтено момче, ние също ще помагаме, за да получи покрив и шанс в този живот.
Младите огнеборци канят на спортен празник в Бургас
Георги е регистриран в ДБТ и от там - нищо! Георги има завършен 8 клас. След това не дозавърши училище...
Ако държавата ни беше нормална, нямаше да е така. Гражданите трябва сами да търсят решения и това е безспорен факт, други граждани трябва да им помагат - това също - но, когато не са задоволени изконните ти нужди от храна, подслон, работа и здравеопазване, за какво говорим. Тук вече наистина роля трябва да има и държавата. Само се замсилете над факта, че Георги и Стефан живееха стая до стая, години наред, без някой да ги осведоми, че са братя. Нима нямаше да създадат връзка по между си?
За какво говорим Боже... толкова гнусна работа е тази... Искаше ми се да знаете за какво става дума в тази система..., наистина...
Познавам Георги от много години. За общинското жилище, работата, Пи Ара и т.н. имам своето мнение.
Както каза Стефан, Георги има умерена степен на изоставане. Само и единствено с чужда помощ уважаеми колеги той може да подготви документи, както между впрочем и 99% от домуващите.
Така наречената заучена през годините на институционализация безпомощност се разбива страшно трудно. А Георги е лесно раним и е саможив. Емоционален е и трудно приема критика. Това вече не е от заболяването... И мога да кажа с чиста съвест: моделът, който показва той е модел на голяма част от напускащите институции, търсенето на внимание и изява чрез медии, желанието да се оплачат, да бъдат чути е една много нормална реакция на цялата прокажена система, в която са израснали. Не са научени, че търсенето на дом и работа е в пряка връзка с мобилизирането на собствени потребности. Кметът е длъжен да ми осигури жилище, защото съм сирак е по-възприетият начин на мислене.
Не обвинявам Георги, тъкмо напротив, искам да кажа, че системата произвежда такива деца, които крият къшея хляб под възглавниците си или изпадат в другата крайност - да го делят с другиго. Георги си няма своя среда, обкръжение - по тази причина се отъждествява с подобни нему. В това няма нищо лошо... Нека търси призвание. Убедена съм, че е служил за Пи Ар... той е една жертва на това болно общество. Да, като се замислим, какви са перспективите пред тези млади хора след като излязат от институции? Какви изградени социални услуги имаме ние, че те да проявят инициативност и да се включат в тях? Какво образование имат и как биват приети в училищата.
Да вземем за пример кандидатстването за общинско жилище - въпреки, че с предимство, по нормативна уредба, те трябва да предоставят нужните документи. Как да се заплащат административните такси от един човек без работа? След това, намират се хора, помагат, дава му се жилище... как се заплащат кумуналните разходи, наемът? Как се приобщава такъв човек към трудов колектив... Лесно е да се обяви за афера стремежът към добър живот, когато си имаш дом и можеш да се приютиш всяка вечер, уважаеми журналисти... Думите ви ме обидиха... защото между всичко останало, аз съм съпругата на Стефан, който един от коментиралите пита, защо не приютя... Е, аз съм на принципа, че и на един човек да помагаш е достатъчно. Държавата липса, обществото липсва, не аз съм този, който не помага. Лесно е да се коментират ситуации, които не са ясни за публиката. Чест прави на Стефан, че помоли за помощ... защото братската обич не се гради по документи, както е при тях, а със съвместни преживявания. И колко сме помагали също няма да споделям тук. Който трябва, той си знае! Стефан щеше да е на същите тези улици, ако не беше намерил начин за себе си, както и останалите им братя и стестри, които държавата е позволила да бъдат институционализирани още от бебешка възраст, без да се потърси отговорност от родителите. Хареса ми и как е построена статията: патетична, възхваляваща, ода за героя... и накрая завършва с определението РОМ (без него не може, иначе няма да е цветно, нали?) и със съпоставката с ножовете, лепилата, бронза... и с голямото съмнение, да си го кажем направо - какъв е този поредният мрънкащ сирак... Аз имам отговор: ЧОВЕК!!!
П.С. Заставам зад думите си и до там, няма да коментирам никакви ваши изказвания. Благодаря за вниманието си! Успех момче! Чудеса стават! Дано съм жива да видя най-голямото чудо - хорските сърца да се разледят по Коледа...
Според мен, става въпрос за една човешка история и момчето е читаво, но и много нещастно, макар и да не може да се изразява. Това е. Както е писал и брат му.
Георги идва от време на време помагам му с каквото мога но до там аз самият нямам възможността да му дам покрив над главата защото аз живея при моята съпруга както е споменал.
Да той е много работлив и наистина иска да има дом и много състрадателен.. А що се отнася до журналиста да блуждае му погледа защото има леки психически заболяване.. но е лека форма.. това е..