24-годишният сирак Георги давал половината си надница от 8 лева на бездомници. Истина или лъжа?

Автор: Боряна ТЕНЧЕВА


24-годишният сирак от Бургас Георги Рашков работи в магазин за плод и зеленчук в считания за един от баровските жилищни комплекси в Бургас – „Лазур”. Той има дневна надница от 8 лева, от които половината давал на бездомници. Достоен за герой, защото са малко хората с далеч по-високи доходи, които са склонни да отделят по 4 лева на ден за хора без покрив.

 

Георги твърди, че бездомниците са негови братя и им помага, за себе си иска жилище и стабилна работа

Магазинчето се намира малко над оживения район край Флората, между много жилищни кооперации, много заредено и спретнато. Георги е там, пренарежда касетките с плодове и зеленчуци, изглежда сравнително приветливо на пръв поглед, въпреки олющеното кожено яке, опърпаните дънки и обувки и е готов да помогне на всеки клиент. Никой нямаше да забележи, че е по-различен от обикновените хора, които минават от там, ако не стана ясно, че той е без родители и че дарява половината от надницата си на бездомници, защото самият той е препатил като човек, отрасъл в сиропиталище. Името му стана известно, след като стигна дори и до парламентарната трибуна чрез бургаския депутат от ГЕРБ Семир Абу Мелих, който зададе болезнения въпрос към социалния министър какво прави държавата за хората без покрив през зимата. Самият младеж Рашков преди това се е срещал с депутата и е поискал този проблем да бъде поставен. И да, темата е болна, особено преди Коледа милосърдието и състраданието излизат на преден план и когато хората седнат край отрупаната трапеза, е особено мъчителна мисълта, че има други хора, които нямат къде да се скрият от студа, а камо ли да усетят празнично настроение. Да не говорим за топла дума, пожелание или подарък.

Затова и Георги би се превърнал в добър пример как едно изстрадало и изпатило момче може да се пребори с живота и сам да помага на хората със сходна съдба. Да бъде като техен водач – емблема, да показва как човек се справя с трудностите и е съхранил милосърдието. По тази причина ние го потърсихме, отидохме на място да видим как работи, какви са мечтите му.

Открихме Георги да подрежда моркови в зареденото и хубаво магазинче в ж.к. Лазур, той с готовност прекъсна работата си, за да разкаже за себе си, въпреки че неговата колежка категорично се възпротиви. Според неговия разказ, детството му е минало във вече закрития дом за деца, лишени от родителска грижа „Ал. Г. Коджакафалията” в Бургас, от 6 години вече не е по институции, справя се сам. Започнал е работа в подреденото и посещавано магазинче, тъй като му е подадена приятелска ръка. Родителите му починали, кръгъл сирак е, има брат, който живее в жилището на съпругата си. А самият Георги нощем е на улицата. Казва, че е подел кампания за бездомниците, че иска медийно внимание, търси помощта и от политици, хлопа от врата на врата.

На нито един въпрос обаче Георги не отговори ясно и точно. На кого дава парите си, къде спи, дори не каза ясно къде е бил снощи, има ли цели – да учи, да се развива? Къде ще нощува тази нощ или следващата? Очите му блуждаеха на всеки наш въпрос, който искаше повече конкретика. Каза само, че когато има пари ги дава на свои „братя”, както нарича другите бездомници, с които се среща. Спял в  склад на друг свой приятел, но така и не уточни къде е той. „Спал съм по пейките и къде ли не. Не знам къде ще съм тази вечер. Давам пари на хората, които видя на улицата”, каза младежът. На многократни въпроси за какво мечтае, какво иска,  как смята, че ще бъдат решени проблемите на хората в неговото положение – той говори разкъсано, сякаш няма заряд за наистина чиста цел, а само раздухване на медиен шум. Не успя и категорично да каже дали не се е забърквал в криминални прояви. Отговори само: „Не са ме викали в полицията досега”. Иска жилище, за да има покрив над главата си и постоянна работа, тъй като в момента се страхува да не загуби настоящата си.

Дали това е наистина едно искрено момче, което желае да вземе живота си в свои ръце и да даде шанс на други като него, или просто е начин да предизвика вниманието на медиите и на политиците, за да живее чрез милосърдието, което би предизвикал чрез тях? Достатъчно за похвала ли е, че един млад ром работи в магазин, вместо да диша лепило в градинките край Старата поща и до Втора поликлиника? Дали по този начин трябва да се сдобива човек с общинско жилище и с платена добре работа? Каквато май е целта.

Срещнах се с него да отговорим на тези въпроси и за да го дам за пример, но не успях да преценя дали е такъв. Отговорете вие – герой ли е Георги? Снимали сме го, за да ви го покажем. Ако го познавате като добро и почтено момче, ние също ще помагаме, за да получи покрив и шанс в този живот.