Почитаме Св. Климент Охридски, Ранобудните студенти освобождават окупираната аула на СУ

Софийският университет “Св. Климент Охридски” чества днес своя патронен празник. Патриарх Неофит ще отслужи литургия. Ранобудните студенти ще освободят окупираната аула за един ден докато траят честванията, съобщава Нова телевизия.
Православната църква тачи средновековния учен като един от светите Седмочисленици.
Той е роден в Югозападна Македония. Данните за живота му са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: “Пространно житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Кратко житие на Климент Охридски“ или т. нар. “Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234).
Св. Климент е и първият епископ, който проповядвал на български език.
Хоматиан пише, че той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено на български от Св. Кирил. Той го описва като истински богомъдър и равноапостолен отец. В
Краткото житие Климент Охридски е наречен българин по произход от автора Хомитиан.
Климент участва в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Началникът на крайграничната българска крепост (днес „Калемегдан“) в Белград, явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и ги изпраща при цар Борис I.
Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес възстановена от руините през 2001-2002 г.
Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „Св. Климент“.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.