Трубадур, пял с Ромина и Ал Бано, представя в Бургас антибиотик срещу простащината

“Темида е кривогледа циганка, депортирана от Олимп за джебчийство...”, а “хоризонтът е математическа илюзия, лицемерен цензор на безкрая”… “В родната дюнерджийска Чалгария тъпи ченгета ме учат на чест” и “Ако някой днес падне за Свободата ще е луд или мъртво пиян...”. Такива сентенции плуват като сюрреалистични кадри в стиховете от новата книга на Ивайло Диманов “Всички клоуни отиват в Рая”. Авторът пътува като истински трубадур из страната, за да представи своите стихотворения, които се приемат като истински антибиотик срещу простащината. Премиерата на книгата му в Бургас ще е в четвъртък от 18:30 часа в зала “Петя Дубарова” на Морското казино.
“Писателят е романтик и неподвластен на законите на комерса. Не познавам български писатели-милионери и няма да видите такива. Те са едни мирни протестанти срещу простащината и чалгата в тази държава”, каза в предаването “В часа на синята мъгла” бардът, който през 2008 г. бе обявен за журналист на годината, а година по-късно стана почетен член на “Кръгът на барда” и получи в Бургас званието Рицар на изпятата поезия.
“Пиша, за да излея душата си и смятам, че поезията, когато е искрена и честна, е един мирен протест срещу простащината, с която ни заливат. Въртим се като в омагьосан кръг, защото допуснахме промените да са имитация”, казва Ивайло Диманов, който има осем издадени книги.
“Твоите клоуни са като героите на Чарли Чаплин. Хората, които четат книгата ти, дишат соления бриз и не питат колко пъти неверник си бил досега. Всяка жена е била вълшебно събитие и странен коктейл от любов и тъга, защото сме присъдени на ръба на сърцето да се вслушваме в евкалиптите на Ищар… Това е най- хубавата ти книга. Много ме развълнува. Доста си поплаках не защото в нея има тъга, а защото си разказал живота си”, каза водещата на “В часа на синята мъгла” Райна Йотова при разговора си с Диманов в ефира на Дарик радио, а той призна, че заглавието е една метафора, както и целият му живот досега.
Стихотворението му, което пък дава името на книгата, е посветено на актьора Чочо Попйорданов, на Велко Кънев и Тодор Колев и на всички клоуни, които ни напускат.