Нова мафия се пръкна в България - тази на частните съдебни изпълнители
Младият каруцар от разказа на Елин Пелин „Андрешко” вкарва в блатото каруцата със съдия-изпълнителя, тръгнал да секвестира житцето на сиромаха Станойчо. Нещо подобно биха искали да направят и потърпевшите от действията на днешните частни съдебни изпълнители.
Тази професионална гилдия никога не са е ползвала с големи симпатии и това е разбираемо. Напоследък обаче се заговори, че частните съдебни изпълнители са новата мафия. Ръцете им са напълно развързани от закона. Само един изпълнителен лист и частният съдебен изпълнител е всесилен да ви изхвърли от жилището или да ви блокира заплатата. При това законодателството дава възможност за снабдяване с изпълнителен лист, без длъжникът да участва в съдебния процес.
Ако сте имали глупостта да станете поръчител на някого, който е спрял да обслужва кредита си, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение само въз основа на извлечението от счетоводните книги. В този случай узнавате за това, че сте осъден, едва след като делото отиде при съдебен изпълнител. Много често бирниците събират дълговете от гаранти на длъжника, пише скандално. нет.
Точно в такава ситуация попада 25-годишен младеж, който станал поръчител на приятелката си М.А. Тя тегли 10 хил. лева, плаща година и половина, но след това изчезва. Частният съдебен изпълнител Милен Бъзински налага запор върху заплатата на поръчителя. Младежът, изпаднал в нелепата ситуация, предлага на банката да встъпи в дълг, но му отказват. Карат го да изтегли нов заем. Заради съдебните такси и други разноски той е принуден да вземе 15 хил. лева кредит, за който ще плаща всеки месец вноски по 250 лева в продължение на 10 години. „Така и не разбрахме защо Бъзински не потърси истинската длъжница, която е жива и здрава, а се захвана с поръчителя. Може би, защото той не се крие и е по-лесно да му се вземат парите” – гневят се близки на младежа. Те разказват, че Бъзински им предложил и договор, при който срещу 70 лева такса, се наема да издири длъжницата. До този момент обаче тя дори не е потърсена, категорични са потърпевшите.Длъжниците най-често последни разбират, че срещу тях се водят дела и има влезли в сила съдебни решения и заповеди. Причината е, че според закона всички съобщения се прилагат към делото и по този начин се считат за редовно връчени, независимо че потърпевшият няма представа дори че е станал герой на съдебно производство.
Димитър (името е променено, но историята е потресаваща) през 2003 г. се сдобива с кредитна карта „Транскарт”, която най-често ползва на бензиностанциите на „Петрол”. Лимитът й е 1000 лева. Пазарува с нея две години и през 2005 г. решава да я закрие. За целта той внася пари по сметката и дори получава извлечение, че има надвнесени 100-тина лева. „Отидох в банката и пред мен картата беше унищожена, дадоха ми документ, че сметката е закрита” – разказва Димитър. В същото време обаче апартаментът на неговата баба се оказва с неплатено парно. Димитър не е собственик на апартамента, нито партидата на въпросното жилище в „Топлофикация” е на негово име. Въпреки това е наложен запор върху всичките му сметки. Блокирана е и сметката в „Евробанк”, която по това време обслужва „Транскарт”. Минават години и се оказва, че въпросната карта не е закрита, а по сметката са се натрупали и огромни лихви. До ден днешен Димитър няма обяснение как точно са го свързали с апартамента на баба му, при положение че той не е дори пряк наследник на дома, и как е блокирана закрита сметка. "Като пластика картата беше унищожена пред очите ми в банката. Дадоха ми и документи, че сметката е закрита – казва Димитър. – Толкова години си блъскам главата и не мога да си обясня как се е случило всичко това. Няма абсолютно никаква логика.” Димитър научава, че над главата му са надвиснали тежки проблеми, съвсем случайно. Един ден при него пристигат служители на „Мост финанс Мениджмънт”, които се оказват емисари на частния съдебен изпълнител Милен Бъзински. Връчват му изпълнителен лист, издаден от Районния съд в столицата. Според документа Димитър дължи малко под 1000 лева главница по кредитната карта, над 1500 лева лихви за периода от 2005 г. досега и още разноски по делото, държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Сега той обжалва. По една случайност е запазил всички документи около вноските по кредитната карта. Съдът още не се е произнесъл, но името на Димитър виси в регистъра на длъжниците. Понеже съдбата обича да се шегува, докато него го преследва частен съдебен изпълнител, апартаментът на баба му е отмъкнат под носа на семейството от имотната мафия. Но това, както се казва е друга история, която е толкова абсурдна, че явно може да се случи само по нашите географски ширини.
