Половин век държавният университет „Проф.Асен Златаров“ доказва на България, че създаваме истинска наука

Проф.Петко Петков е сред уважаваните български учени, той ръководи държавния вуз втори мандат, възстановявайки академизма и свободния дух в ректората и учебните зали

Ключови думи: проф. Петко Петков, ректор, университет проф. Асен Златаров, ВХТИ-Бургас, държавен университет, бюджет, здравен факултет, специалност

- Проф.Петков, университетът, който оглавявате направи половин век история в науката и подготовката на висококвалифицирани кадри за нашата икономика, това е цяла епоха за Бургас. С днешна дата колко студенти има вузът?

- 6200 в общо 12 специалности. Но заедно с магистърските програми са много повече – имаме 12 бакалавърски специалности, 10 специалности – колежни бакалаври в над 60 магистърски програми. Всички студенти в Университет „Асен Златаров“ са държавна поръчка, като са разпределени в редовно и задочно обучение.

- ВХТИ-Бургас даваше най-добре подготвените специалисти по инженерна химия, сега реалностите са други, но не се ли усеща липсата им за родната промишленост?

- Аз също съм технолог и темата не ми е чужда. Не сме загърбили тези специалности, самата обстановка през последните десетилетия загърби химическите технологии. Единствената специалност, която задържахме, е „Технологии на нефта“. В страната обаче повечето производства не работят, няма необходимост от кадри в химическите технологии. Има тенденция сред студентите да следват в тези специалности, които са атрактивни по отношение на общественото възприемане. Технологиите са много трудни за усвояване. За технологиите трябва да имаш сърце, да имаш усет. Преподавам на студенти, които са в междинни специалности – между технологии и икономика. В икономическите специалности има много добри студенти и доста отличници, докато в технологическите повечето срещат трудности.

- На кого трябва да благодарим за красивия и наистина впечатляващ паметник на проф.Асен Златаров, който бе открит пред Неорганичния корпус?

- На проф. Ованес Мекенян и неговата лаборатория по математична химия. Този образ на великия ни учен беше в забвение, зад строящия се нов корпус.

- Кога се надявате да бъде готова тази монументална сграда, която бе започната преди повече от 20 години и стои в този вид незавършен вид?

- Там ще бъде Здравният факултет, а кога ще бъде готова – зависи от средствата, трябват ни около 2 милиона лв. Досега, благодарение на Община Бургас, получихме 200 000 лв. целева помощ и с наши средства гледаме да я зазимим. Строеж, започнат преди 25 години, се руши. Ако го бяхме оставили, трябваше да минат багерите и пак да платим толкова, за да го разрушаваме. Много зависи от средствата, за да можем по-скоро да се гордеем с новата сграда.

- Най-оптимистичният вариант какъв е?

- Чакаме да се утвърди факултетът и да започнем да търсим средства. Догодина би следвало да приемем първите студенти, а новата сграда трябва да бъде готова до 2 години.

- В какво състояние са общежитията, те са основния дом на Вашите студенти вече десетки години?

- Откакто са построени, не сме получавали и стотинка от държавата за техните основни ремонти. Това е лошото. Със собствени средства успяваме да ги поддържаме в нормален вид за живеене. За да е по-удобно и евтино за студентите.

- Не се ли притеснявате от това, че намаляват успешните студенти с интерес към науката, да продължат с докторантури?

- Бил съм ръководител на 8 души, които успешно са защитили докторантура и са останали да работят в университета, а да обучава докторанти беше акредитирана само специалност „Технологии на нефта“. Сега имаме 7 специалности, които имат право да обучават докторанти. В момента имаме около 50 колеги в това обучение. Те ще ни заместят. Защото повечето хабилитирани преподаватели са „малко по-млади“ от мен..

- Очертава ли се Ваш колега с качества на организатор, авторитетен учен и администратор, който да поеме ректорския пост след Вас?

- Трябва човек с опит, а той се добива с време. Когато не бях в ръководството, винаги съм се чудел как тези колеги са се оформили, за да станат ръководители. Няма учение, няма наука, която да те подготви за ръководител. Това се оформя с опита. Имахме много добри кадри, които можеха да станат и ректори, лошо е, че съдбата ни ги отне. Смятам, че мога да бъда в помощ поне още 1-2 години. Ще подкрепя следващия, който дойде след мен, аз съм отворен човек. Важно е не академичното ръкововдство, а духът на академизъм, наука, труд и човещина, които трябва да предадем на нашите студенти.