Младен Мутафчийски - от агент Михайлов и човек на Пенчо Кубадински до висш масон и бизнес със стволови клетки

Автор: БЛИЦ

На 62-годишна възраст, след кратко боледуване, почина милионерът Младен Мутафчийски. Ето и част от по-малко известните моменти от живота на бизнесмена. Мутафчийски е роден 30 юли 1951 година в София. Бизнесменът, който е масон 33-та степен в Италия, през годините е завързал изключително полезни контакти – от Пенчо Кубадински до президента на САЩ Джордж Буш. Завършилият ВИАС бъдещ олигарх стартира трудовата си кариера като барман в затворения комплекс „Русалка”, където навремето почиваха чужденци.

След това се изявява като журналист, инженер в България и Етиопия. В африканската държава изкарва цели 9 години. Често придружава Пенчо Кубадински по време на прословутите му ловни подвизи там. В един момент Мутафчийски става представител на оръжейната фирма „Кинтекс” в Етиопия. Получава дипломатически паспорт и става първи секретар по икономическите въпроси в посолството на България. Когато се връща у нас, го назначават за директор в „Кинтекс”. По думите му през 80-те години България изнася военна продукция за над 1 млрд. долара годишно. Част от печалбите отиват в „резервна програма” на държавата „за запушване на дупки и изпускане на напрежението на населението” - например с тези пари се внасят банани и портокали за Нова година.

През 1988 г. държавата създава по идея на Младен Мутафчийски „Тератон” – фирма за търговия със „специална продукция” в чужбина, на която той става генерален директор. След демокрацията тя попада в центъра на скандала около т.нар. македонска сделка, заради която падна правителството на Филип Димитров.

По покана на Красимир Стойчев Мутафчийски става един от членовете на Г-13, но той бързо се оттегля от компанията на Илия Павлов, Васил Божков, Борислав Дионисиев, Валентин Моллов, Емил Кюлев, Петьо Блъсков и сие. „Идеята да има такава организация беше добра, но бързо разбрах, че е несериозна работата, защото създаването на Г-13 беше свързано с много пиене и всеки искаше да покаже, че е по-най-най”, лаконичен е бившият оръжеен бос.

Той напуска „бизнеса със смърт” през 1998 г. и се насочва основно към хотелиерството. Собствеността върху хотелите не е напълно публична заради структурирането й в офшорни фирми, но Мутафчийски казва, че е собственик на „преобладаващия” дял. Единственият му партньор е бившият депутат Асен Мичковски.

Богаташът има инвестиции и в ресторантьорския бизнес. В едно от заведенията е ортак със сина на Пенчо Кубадински.

Мутафчийски споделя, че покрай медийния проект „Фрогнюз” е развалил отношенията си с много хора, които се засегнали от публикациите, но се кълне, че не се е месил в редакционната политика на жестоко пребития впоследствие Огнян Стефанов. Мутафчийски отрича да е имал общо със сайта „Опасните”, заради който е викан от Алексей Петров на „профилактика” в ДАНС по подозрения, че е собственик.

Бизнесменът бе известен колекционер на картини, като постоянно увеличаваше наследените от баща му и от дядо му творби. Младен Мутафчийски бе почетен консул на Сан Марино в България, а в началото на 2010 г. по време на европейското първенство по вдигане на тежести получи златен медал за заслуги към този спорт. Преди години бизнесменът дори се кандидатира за председател на Българската федерация по вдигане на тежести, но загуби с един глас.

Дали защото се набърка в едни от най-„нездравословните” бизнеси или поради здравословни причини, през 2011 година олигархът започна изграждане на клиника за стволови клетки „за лекуване на посттравматични ситуации, паркинсон, диабет и куп други неща”.

Мутафчийски бе разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „Михайлов” от 1980 г. Той е обявен в качеството си на член на Съвет на директорите на фирма – длъжник "Балканинвест" АД. Интересното е, че в създаденото през 1996 г. дружество фигурира и имено на управителя на Балканбанк Иван Миронов, който е отпускал кредита на „Балканинвест”.

“Когато ДС ме вербува, щях да правя аспирантура, свързана с международното политическо положение и в АОНСУ попаднах на човек, който искаше да ми бъде научен ръководител. Но с него водих събеседване дали бих се включил. Като бях в посолството, там навсякъде има оперативен работник. В Етиопия смених 4 такива оперативни работника. Питаха ме дали искам да работя, аз поставих единствено условие, че след завършване на задграничния ми мандат, приключват и ангажиментите ми към Държавна сигурност", обясни през пролетта на тази година Мутафчийски.