Момиче си продава бъбрека, за да гледа баща си

Страхувам се от операцията, но нямам другя идея какво да направя, пише Красимира

Ключови думи: момиче, безизходица, продава бъбрек, няма пари, няма работа

15 Октомври 2013, Вторник, 18:45 ч.

Само на 25 г. съм, безработна, страх ме е от операцията, но нямам друг изход, признава Красимира Веселинова

25-годишната Красимира Веселинова от София е изпратила отчаяно писмо до редакцията на БЛИЦ, в което обяви желанието си да си продаде бъбрека. Момичето е притиснато от тежки житейски обстоятелства, няма работа отдавна и се грижи за възрастния си баща, мизерстват без пари и доходи.Ето какво още сподели младата жена: “Искам да продам единия си бъбрек, за да мога да си купя дом, в който аз и татко, който е на 75 години, да живеем спокойно и да не се лишаваме от нищо. Поне за 35 000 лв. бих си продала бъбрека. Искам да купя малка къщичка около София. Много ме е страх от операция, но ако имах възможност нямаше да си продавам бъбрека. Тази държава ни докара до просешка тояга. В момента живеем в апартамента на двете ми сестри. Те не ни зачитат за нищо, все едно ни няма. Утре, ако решат, могат да ни изхвърлят на улицата. Аз съм със средно специално образование, от 2011 г. съм безработна и до ден-днешен е все така. Постоянно ходя и подавам документи, но само толкова. Като ме видят, че нося очила и започват да си мислят, че не виждам и т.н. Писах на премиера Орешарски във фейсбук с молба да ми помогне с намиране на работа, но той ми отговори, че това не е негова работа и нищо не може да направи”, споделя Красимира. Т.г. от “Топлофикация” са направили запор на пенсията на бащата на младата жена и сега живеят със 317 лв. на месец. С тях трябва да си платят сметките, да си купят храна, лекарства, дрехи... Постоянно живеят в лишения. Потънали са в борчове към приятели, които им помагат колкото могат. “Не знам какво е нова дреха от 2 години насам. Храним се с боб, картофи и ориз. Това живот ли е? И аз, като всяко младо момиче, искам да имам личен живот, да изляза на кафе, да не се страхувам, че може да ме хване контрольорът по транспорта заради това, че пътувам гратис. Искам добър живот и за татко, все пак е на 75 г., а отиде ли си той, оставам сама на улицата. Искам да си намеря работа и да бъда като всички останали. Вече изнемогваме, баща ми започна да употребява алкохол, кара ми се всяка вечер. Това е излишен тормоз, да няма работа за млади хора. Работила съм като охрана. В момента съм на лекарства, защото изкарах грип и получих възпаление на гласните струни. Познати ми помагат – нямам пари дори за медикаменти”, плачейки сподели Красимира. Тя се обръща за помощ към всеки, който може да им помогне, било то с дрехи, с пари, с храна, с работа за нея.

В категории: Лична драма