Как проститутките делят обща съдба и тлъсти субсидии в бардака, наречен Народно събрание*

За Сидеров смяната на политическия партньор не е епична драма, а мизерен сценарий за партийно оцеляване и лично обогатяване

Ключови думи: политика, Народно събрание, Волен Сидеров, Атака, партия, субсидия

Политиката и проституцията са сред древните професии, хулени от всички, но ползвани от мнозина.  Но ако проститутките търгуват с тялото си, за да задоволят житейските си нужди, политиците продават съвестта си от алчност. Магистралните жрици нито са светици, нито претендират за благочестие, затова пък проституиращи политици ни четат напоителни лекции по морал и етика, даже пишат учебници по темата.

В легендарния си сборник с репортажи "По телеграфа" Хемингуей открива, че от журналистиката до проституцията крачката е само една. Поучени от четвъртвековната българска практика, ще добавим, че ако журналистиката е потенциална проститутка, политиците и проституиращите са неразделно цяло, наподобяващо сиамски близнаци - с едно тяло и много глави. Този парламент роди четириглаво чудовище.

Заговори ли се за търговия, първият бардак, за който се сещам, е Народното събрание.

В този храм на греха няма невинни, а ако случайно влезе девствена особа, тя начаса е обезчестена. Като във всеки публичен дом, и в този услугите се заплащат по съответния ценоразпис.
Докато в пленарната зала коват закони, в парламентарните кулоари разковават всяко добро начинание. Тук моралът е мръсна дума, продажността не е порок, а любопитстващите репортери ги линчуват с крясъка „Извини се, бе!“.

В Библията четем, че извинението е другото лице на осъзнатото покаяние. Затова и Сидеров реши да се покая за бягството си в Брюксел. Коментирайки отсъствието на атакистите от парламента при вота на недоверие, богословът от Шуменския университет се обърна към бившия си работодател и театрално възкликна:
„Атака” я няма четири дни и държавата ще се срине. Какъв е изводът за вас – пазете ни, пазете ни като стайно цвете, защото без „Атака” държавата се срива. Чакате „Атака”, за да направите кворум. За какво ви беше това, г-н Борисов? За да покажете, че без мен не можете? Аз ви липсвам. Свикнете. В края на октомври пак имам пътуване. Имаме срещи, понякога ще отсъстваме. Но духом сме с вас. Подкрепяме ви в градивни идеи. Дръжте се сериозно, дръжте се на ниво"...

Дали с умисъл, дали без нея, богословът забрави, че Библията повелява да не предаваш ближния си, с когото си делял обща съдба и тлъсти субсидии. Ползвайки опита на Юда, Сидеров издайнически сподели, че лично Борисов го запознавал с Жозеф Дол (председател на евродепутатите на ЕНП) на прием в Бояна и го представил като виден политик.
Така узнахме, че десният Борисов препоръчал на евродесницата националист. Защо пък не?

Щом охранител в СИК се прероди в евроконсерватор, защо и ляв атакист да не преживее катарзис и стане десничар?

Апропо, защо Сидеров би път до Брюксел и щурмува централата на ЕНП, вместо да брани Орешарски? Защото искал извинение от депутатката Дорис Пак, имала нахалството да нарече партията му „ксенофобска и фашистка“.
„Г-н Борисов, защо членувате в такава група, която се крие и не отваря вратите на българска делегация”, проплака от парламентарната трибуна Сидеров и почти ни просълзи.

И как да не плачем, след като преди три лета ГЕРБ и „Атака“ блокираха отпадането на ДДС-то върху лекарствата и позволиха на банките да смъкват и последната ни риза от гърба?
Като мъж на честта, а и понеже дълго ползва услужливия Сидеров, Борисов уважи атакистките вопли:
„Г-н Сидеров, аз многократно съм ви благодарил. Много добре казахте – без вас този парламент и това правителство няма да го има. Като я няма „Атака”, този парламент и това правителство няма да съществуват. От тук нататък трябва да казвате защо БСП и ДПС са на власт”...

С цялото ми уважение към борческата му биография и натрупано благосъстояние с банкерката Цветелина, ще коригирам бившия премиер.
При политическото сношение между партиите изневярата към партньора е правило, а не изключение. Че някога Сидеров крепял кабинета Му срещу реципрочни услуги и  комисиони, съвсем не значи, че богословът не може да върши същото с БСП и ДПС.

Както учи практиката на най-древната професия, не е важно къде и с кого си лягаш, а срещу колко го правиш.

 Ако за публична употреба тръбим, че изневярата между двата пола е осъдителна, парламентарният разврат е легитимен, дори си има законно име – коалиционна култура.

Та в името на коалиционната култура изневярата между партийни субекти не само не е осъдителна, тя е направо задължителна. За актьори като Сидеров смяната на политическия партньор не е епична драма, а мизерен сценарий за партийно оцеляване и лично обогатяване.
Тъй като в храма на легитимния разврат всичко е за  продан, най-добрият търговец е купуващият евтино и продаващият се скъпо. Името му е Лютви Местан и по волята на обитателя на Боянските сараи води ордата на Сокола.

Като почитатели на Цицерон, не може да отречем очевидното и признаваме ораторския талант на Местан. Впрочем на римския оратор принадлежи прозрението, че не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.

Местан нито обича, нито се страхува от Сидеров, защото го ползва. А имаш ли полза от презирания от теб, той е твой роб и ти си му господар.

Ти му нареждаш да осигури кворум за избирането на Орешарски, той послушно изпълнява командата. ДПС пожелава Делян Пеевски в ДАНС, „Атака“ одобрява – с присъствие или с отсъствие. Все едно е дали гласуваш с ръка или с крака, щом си купен или зависим.
И така до следващите избори след четири години, когато  упражнението ще се повтори, но в друга парламентарна комбинация – без значение дали правителството е червено, жълто, сиво, синьо или турскосиньо.

Важното е да падат кинти, както призна пред изумени атакисти изживяващият се като втори Левски. Извинявам се за грозното сравнение с Апостола, само цитирам дословно заради обективността на текста.
Видимо щастлив от лидерството на ДПС и в това управление, Местан даде точна диагноза за краха на ГЕРБ:

„Вината е във вас – загубихте подкрепата на Синята коалиция, РЗС, най-трудната раздяла беше с „Атака”. ГЕРБ имат една идеологема – зависимостта на кворума от „Атака”. Ако днес кворумът зависи от „Атака”, то цялото управление на ГЕРБ зависеше от „Атака”, докато не купихте независимите народни представители. На тема „Атака” лидерите на ГЕРБ могат само да наведат глави и да мълчат. Всичко друго е цинизъм”.
Дивя се на продажността на нашите черноризци и на оратора им под пластмасова маса и пак се сещам за Цицерон. Колко на място е тази му мисъл: „Нищо не може да бъде така укрепено, че да не бъде превзето с пари“.

*заглавието е на редакцията