Община Бургас пуска символични билети за „Бургас 2019” след среднощната гонка в гората край Беглик Таш
Двата автобуса, които откараха по тъмно хората до Беглик Таш са станали причини представлението да започне по-късно, осветявано единствено от лампа на пожарната
24 Юли 2013, Сряда, 15:06 ч.
Автор: Флагман.бгХората, желаещи да
пътуват безплатно по време на летните
турове, да търсят талон в пресцентъра
Община Бургас ще дава символични билети на хората, желаещи да ползват безплатния транспорт по време на летните турове на „Бургас 2019”. Бургазлии, които ще пътуват с обществения превоз, може да отидат в пресцентъра на Общината, където ще им бъде даден талон. Системата е въведена, за да може от администрацията да предвидят колко хора ще се отзоват на поканата им да посетят поредното културно мероприятие. Това е резултат след голямото объркване, настанало миналата седмица, когато поредният тур беше в тракийското светилище край Приморско Беглик Таш, където бойни техкини показаха популярните „Бага-тур”. Огромният интерес, който предизвика събитието обаче пропука организацията. Изпратените два автобуса се оказаха недостътчни да поберат всички желаещи да заминат към Приморско. Другите два автобуса пък късно превозили пътниците до там. Препятствията на отиване към Беглик Таш не представлявали нищо в сравнение с това, което се наложило да преживеят в тъмната гора стотици бургазлии, някои от които майки с деца. Те се лутали късно вечерта около 23 часа в гората в търсене на автобусите, а объркването е било тотално.
От Община Бургас съобщиха, че местата не са достигнали, защото хората са били много повече от тези, които са заявили своето участие във Фейсбук. Забавянето се е получило докато успеем да реорганизираме работата на „Бургас бус”. Именно, за да се избегне ново объркване, Община Бургас въвежда символични билети, които са без пари.
Тази седмица летния тур ще бъде в Дебелт, предстоят събития в още много общини от Бургаска област.
Орлин Колев: Президентът няма срок за третия мандат, изборите остават неясни
Директорът на 138-мо училище: Не съм слагал камерите в тоалетните
Скандалът между Радостин Василев и Гюнай Далоолу е лош сигнал за българската политика
Как да украсим елхата според Фън Шуй, за да привлечем щастие и изобилие
Кубрат Пулев загуби, но не се срина аурата на един истински шампион
Класическа зеленчукова супа с магданоз - уют в купа
Любовни изненади преди Нова година: Тези три зодии ще срещнат съдбата си в края на декември
bTV обяви пълна програма за празниците – ето какво ще гледаме от Коледа до Нова година
Бургас ще закупи електромобил и зарядна станция за нуждите на социалните услуги
Община Бургас стартира процедура по урегулиране на нова индустриална зона
Болница "Селена", от която изчезнаха над 3 млн.лева: Съдействаме на разследването
Селин Дион е готова за нова глава в живота си
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...