Читател: Безкрайно сме разочаровани от организацията за пътуването до Беглик Таш
Лоша организация на пътуването до тракийското светилище Беглик таш вбеси десетки хора, които чакаха автобуси под жаркото слънце пред Областна управа в събота. Според програмата на летния тур на "Бургас 2019", безплатни автобуси трябваше да откарат всички желаещи до светилището, за да видят спектакъла-възстановка на школата за оцеляване "Бага-тур". „Бойни практики, обичаи, материална култура, облекло, оръжия..., или как са изглеждали животът и хората по нашите земи години назад ще можем да видим на 20 юли от 20.00 часа. След спектакъла всеки, който желае, ще може сам да влезе в ролята на "багатур", като изпробва лично някои от практиките на предшествениците ни. Преживяването ще бъде допълнено от мистичната атмосфера на Беглик Таш, която оставя без дъх всеки, който види това място за първи път“, пишеше в предварителната информация за събитието.
Лошата организация обаче помрачи настроението на хората. Ето какво ни пише наш читател: „Безкрайно сме разочаровани от организацията по пътуването за мероприятието на Беглик Таш. Всъщност организация ЛИПСВАШЕ! При обявен час 18.00 пред Областна управа имаше хора за около 4 автобуса. Първо дойде един, след 15-тина минути още един. Тези два автобуса чакаха до 19 часа и тръгнаха и дойде още един автобус. Най-после изнервени се качихме, шофьорът пусна климатика, затвори вратите и слезе на приказка с "организаторката" в очакване на друг автобус. И така до 19,30 стояхме в автобуса, при което търпението ни се изчерпа и слязохме. Наши близки останаха, но в 21,15 ни се обадиха по телефона, изнервени до краен предел, вече вървяха към светилището.
Това беше гавра с хората - или организираш нещо, след като си го обявил и във Фейсбук имаш над двеста харесвания, то ще имаш готовност и за повече автобуси. Или като не ставаш за организатор - не поемаш такива ангажименти.
Никога повече няма да повярвам на широко рекламираните мероприятия на Областна управа Бургас!!!, завършва сигналът.
Левски е шампион след 17 години чакане: 27-ата титла се върна на Герена
Правителство до дни? Прогресивна България няма да бави мандата
Фалит на авиокомпания в САЩ: Скъпото гориво удря евтините полети
Село, изгоряло до последната къща, оживя във възстановка на Априлското въстание
Трагедия в Петрич: Прокурор заспа и автомобилът му падна в дере, жена загина
Бандити превзеха танкер край Йемен, плавателният съд поел към Сомалия
Иван Гайков: Пред Община Приморско се откриват сериозни възможности за развитие
Китай се опълчи на САЩ: Няма да спазваме санкциите за иранския петрол
Тръмп изтегля 5000 американски войници от Германия след остър спор с Мерц
Плувец мина 55 км сред 5500 крокодила и счупи световен рекорд
Китът Тими вече е на свобода след спасителна акция край Германия
Крис и Юлиян от „Молец“ се готвят за турне с „Параклис“
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...