Атентатът в Бургас – част от план на „Ал Кайда” за демонизиране на „Хизбула”?

Неотдавна стана ясно, че е повдигнат официално въпросът за обявяването на „Хизбула" за терористична организация от страна на Европейския съюз. Дълги години страните от ЕС избягваха да дават оценки на „Хизбула", като единствено Великобритания беше поискала инкриминирането на „Хизбула". При това, британците бяха поискали обявяването само на военното крило на „Хизбуллах" за терористична организация.

Действително европейската въздържаност има своето основание във факта, че „Хизбула" е основната политическа и военна сила на шиитите в Ливан и дори участва в правителството на страната. Никой в ЕС не би пожелал да предизвиква сътресения в Ливан, обявявайки партия от управляващата коалиция за терористична организация. Сътресенията в Ливан не липсват и без подобни инициативи.

От друга страна, държавата Израел има своите основания да бъде изключително враждебна по отношение на „Хизбула". Ракетите на шиитската групировка редовно падат на израелска територия в това число и насред населени места. „Хизбула" принуди Израел да проведе тежка, скъпоструваща и не особено победоносна операция в Ливан. По време на бойните действия бойците на „Хизбула" изобщо не се притесняваха да нарушават всякакви правила за водене на война, смятайки, че тук изобщо не става дума за никакво международно право.

Така се стигна до упражнения върху България натиск да обяви, че зад атентата на бургаското летище „Сарафово" стои не някой друг, а точно „Хизбула". Доказателствата за това твърдение бяха повече от съмнителни, но политическата необходимост и целесъобразност тласкаха различни геополитически фактори да искат от българското правителство да обявят публично, че „Хизбула" е уличена по безспорен начин за атентата в Бургас.

По това време правителството на ГЕРБ вече беше отписало всякаква подкрепа и разбиране от страна на ЕС и реши да се хвърли на врата на американската дипломация, като основен глобален защитник на Израел. Така се родиха и прословутите изявления за „основателни подозрения" на Цветан Цветанов и Николай Младенов.

Само по себе си, поведението на „Хизбула" съвсем не е пример за подражание и цвете за мирисане, но едва ли беше необходимо някой да бъде обвиняван за извършване на терористичен акт „по целесъобразност". Най-вече защото междувременно истинският извършител се измъква по терлици от местопрестъплението. Имаше твърде много индикации, че зад атентата в Бургас стоят други сили. За съжаление, българската страна се беше оплела до уши в разследването, без какъвто и да е прогрес и това даде сила на идеята „Хизбула" да бъдат посочени като извършители „по целесъобразност".

Наистина от Израел можеха да приведат много примери на меко казано неприемливо поведение от страна на „Хизбула" в Ливан и спрямо територията на еврейската държава. Там обаче нямаха примери за враждебни действия на „Хизбула", извършени срещу ЕС. Извършването на атентат на територията на страна от ЕС си беше безценен прецедент за израелските власти и те направиха всичко възможно да се възползуват от ситуацията в името на държавните си интереси. Трудно бихме могли да ги упрекнем за това, че със зъби и нокти защитават националната си сигурност.

За българските власти и за некомпетентната свита на Цветан Цветанов, обявяването на „Хизбула" за извършител на злодеянието в Бургас, означаваше да поизмият донякъде резиля от лицата си. Ако не пред цялата общественост - то поне пред привържениците на ГЕРБ, които получиха някакво колко - годе приемливо за тях обяснение, какво са разследвали Цветановите „разбирачи" толкова време.

Междувременно обаче, се случиха събития, които отново ни връщат към темата за положението на „Хизбула" в регионален и световен план. Анализатори твърдят, че Близкият Изток се е променил много след Арабската пролет. Едно от отраженията на настъпилата промяна е смяната на отношението към споменатата ливанска шиитска радикална групировка.

Името на групировката, която има и въоръжено крило и политическа партия в превод от арабски означава „Партията на Аллах" - „Партията на Бога". След Арабската пролет, името на групировката все по-често се появява в публичните дискусии в арабския свят в саркастично изкривен вид. Твърде много хора вече наричат „Хизбула" - „Хизбушайтан". „Партията на Бога" е станала „Партия на Дявола", „Партия на Сатаната". Съвсем до скоро, групировката успяваше да прескочи разделителните религиозни линии и независимо от шиитския си характер се ползуваше с огромна популярност в преобладаващо сунитския арабски регион, а и сред целия мюсюлмански свят, заради въоръжената си съпротива срещу държавата Израел.

Подобен уронващ престижа на „Хизбула" език до момента държаха ограничени кръгове, най-вече сред някои салафисти, „джихадисти", саудитски мюсюлмани - сунити и сред опонентите на групировката в Ливан. Според наблюдателите обаче, днес етикетът „Хизбушайтан" е станал обичайна дума в речника на арабите - сунити. (Виж в рубриката „Геополитически дневник" на агенцията за геополитически анализи и легално разузнаване „Стратфор" - http://www.stratfor.com/geopolitical-diary/syria-and-lebanons-party-satan 30 май 2013 г.)

Оказва се, че сирийската криза рязко е ограничила одобрението за „Хизбула" сред арабите - сунити, защото омразните сектанти - шиити участват в избиването на сунити, които са ангажирани в нещо, което се представя като благородна борба срещу бруталния и тираничен управляващ режим в Сирия. Нещо повече, арабите сунити изведнъж са си припомнили, че шиитската групировка „Хизбула" защитава интересите на персите от Иран, които се опитват да доминират над арабския свят без да са араби сами по себе си.

Съвсем наскоро ръководството на сирийската опозиция заяви, че ще отказва да преговаря с режима на Башар ал Асад, докато Техеран и „Хизбула" не сложат край на това, което те наричат „нашествие в Сирия".

„Хизбула" започва да се котира все по-зле още след първите дни на бунта в Сирия заради подкрепата, която оказва на управляващия режим. В началото, ролята на „Хизбула" е изцяло политическа. (Виж: "Сирийският режим е под натиск но се държи", http://www.stratfor.com/analysis/syrian-regime-under-pressure-holding от 09 ноември 2011 г.)

През 2012 г., обаче, групировката започва да се ангажира пряко в бойните действия на гражданската война. Все пак участието на „Хизбула" в бойните действия беше ограничено до момента, когато групировката открито се намеси в боевете около сирийския град Ал Кусаир. Бойците на „Хизбула" подпомагат силите на управляващия режим да си възвръща позиции, които са били превзети от бунтовниците и това фокусира вниманието на арабската общественост върху ролята на „Партията на Бога" в сирийската криза. (Виж: "В Сирия, режимът успява да си възвърне някои превзети от бунтовниците позиции", http://www.stratfor.com/analysis/syria-regime-reverses-some-rebel-gains от 29 април 2013 г.).

Впрочем, през ноември 2012 г., „Хизбула" отвори фронт на всички арабски държави, които се противопоставиха на режима на Башар ал Асад. Критикувайки открито арабските държави, които подкрепят с доставки на оръжие и боеприпаси опозицията в Сирия, Хасан Насрала заяви открито: „Един възможно най-важен дълг е да се отворят границите на Газа и да се доставят повече ракети за съпротивата. Къде са арабите, които изпращат оръжие на дисидентите в Сирия? Те не смеят да изпратят дори един снаряд в Газа, защото там противникът е Израел". (Виж в: "Негово високопреосвещенство Хасан Насрала: Трябва да се изпращат оръжия в Газа, а не в Сирия" http://www.islamicinvitationturkey.com/2012/11/20/sayyed-hasan-nasrallah-arms-should-be-sent-to-gaza-not-syria/ от 20 ноември 2012 г.).

Обвинявайки открито арабските държави и техните правителства в страхливост, Хасан Насрала си позволява да говори от името на Иран, Сирия и „Хизбула" едновременно, заявявайки, че всички те няма да изоставят народа и съпротивителните сили в Газа. „Това е наш религиозен, морален и хуманитарен дълг ... Ционистката общност днес се стреми към спиране на огъня, за да върне ситуацията към положението от преди убийството на Ахмед ал Джабари, но съпротивата отхвърля това решение".

Обратът на бойните действия и поражението претърпяно от бунтовниците, както и смъртта на известен брой бойци на „Хизбула" в сраженията при Ал Кусаир, доведоха нещата до положение, при което шиитската групировка не можеше повече да мълчи. В ключова реч, произнесена на 25 май 2013 г., лидерът на „Хизбула" Хасан Насрала, призна, че бойци на „Партията на Бога" са ангажирани в боевете. Той обясни това като борба срещу водените от „Ал Кайда" „джихадисти", които се опитват да дестабилизират и разрушат Сирия.

Анализаторите отбелязват, че подобен изказ със сигурност не помага на „Хизбула" да поддържа спадащата си репутация на арабско и мюсюлманско съпротивително движение, което се бори срещу израелската окупация.

Възниква въпросът, защо тогава шиитското движение се включи толкова силно в боевете на страната на режима на Башар ал Асад. Отговорът според някои анализатори е, че „Хизбула" не може да се промени и да престане да бъде това, което е - движение, което представлява шиитското ливанско малцинство и е в идеологически съюз с шиитския режим в Иран. Едновременно с това, „Хизбула" действа в регион, който се доминира от мюсюлманите - сунити.

Според анализаторите на „Stratfor", противно на схващането, че „Хизбула" се бие на „неправилната страна", като своеобразен заместител на Иран и на Сирия, групировката не се бие нито за Техеран, нито за Дамаск. По-скоро групировката се сражава, за да защити собствените си интереси във време, когато то е подложено на заплахи за самото си съществуване. В „Хизбула" не могат просто да замижат в момент, когато Сирия потъва в хаос и да се надяват, че ще може да се запази реда в Ливан, доколкото такъв изобщо съществува.

Рухването на алевитския режим в Сирия (Башар ал Асад е алевит, тоест - шиит) би дало голямо предимство на сунитите, особено на по-радикално настроените от тях, които са готови във всеки момент рязко да ограничат силата на шиитите в региона.

От гледна точка на „Хизбула", групировката трябва да премине в настъпление в Сирия, за да не се наложи да се отбранява в Ливан, защото последното би могло да доведе до пълното и поражение. Ако загуби съюзника си в Дамаск, „Хизбула" ще загуби много надеждни снабдителни линии, а ливанските сунити ще се окуражат да предизвикат открито шиитите. „Хизбула" е без съмнение най-голямата и най-силната въоръжена милиция в Ливан, но тя не може да си позволи позициите й да бъдат заплашени.

Затова образът на популярна сред арабите сила, ще бъде цената, която „Хизбула" най-вероятно доброволно ще заплати, за да е сигурна, че режимът на Башар ал Асад ще остане на власт. Впрочем „Хизбула" няма голям избор в случая. Репутацията й на анти-израелска съпротивителна сила е лукс, който групировката не може да си позволи точно сега, с оглед на необходимостта да обърне внимание на въпроси, свързани с дългосрочното й оцеляване.

В крайна сметка „Хизбула" се надява, че наскорошните военни успехи на режима на Башар ал Асад, редом с разделението между основната част от сунитите - бунтовници и „джихадистите", ще помогне да бъдат защитени интересите на групировката в Ливан. Междувременно „Хизбула" ще се съсредоточи върху битката с бунтовниците в Сирия, като ще се опитва да контрира всички отрицателни оценки и критики, поставяйки ударение на твърдението, че не се бие със сунитите, а с „Ал Кайда". А „Ал Кайда" е групировка, която се опитва да ликвидира шииитите и представлява заплаха за сунитите и за международната сигурност. Правейки това, „Хизбуллах" се надява - може би основателно, а може би и напразно, че етикетът „Хизушайтан" - „Партия на Сатаната" няма да се залепи за нея.

Ако се върнем към атентата в Бургас, не можем да не си спомним факта, че преди него имаше няколко сигнала, че нещо лошо ще се случи в България. Самият вестник „Свободен народ" на първа страница в първия си брой съобщи, че ЦРУ е предупредило българските власти за подготовка на атентат на „Ал Кайда" в България. Нека повторим - на „Ал Кайда", а не на „Хизбула". Вярно е, че има български политици, които не правят разлика между шиити и сунити, та какво остава за разлика между „Ал Кайда" и „Хизбула", но съобщението беше за подготовка на удар отстрана на световната сунитска терористична мрежа „Ал Кайда", а не от страна на регионалната шиитска въоръжена сила - „Хизбула".

Смята се, че съобщението е направено лично от тогавашния шеф на ЦРУ- генерал Петреъс, който посети лично България. Министър-председателят Борисов в присъщия му стил тогава обясни, че гостът е дошъл едва ли не на кулинарен туризъм в страната ни и че по цял ден са обикаляли кръчми и капанчета ...

Всъщност към днешна дата можем сериозно да предполагаме, че шефът на ЦРУ добросъвестно и точно е предупредил нашите власти кой и какво ни крои. Нашите власти пък си направиха оглушки, опирайки се на принципите на „дюнер дипломацията", изковани лично от Бойко Методиев Борисов. Не след дълго бомбата избухна в автобус с израелски туристи на летището в Бургас ...

На фона на всичко случващо се в Сирия обаче, можем обосновано да предположим, че атентатът е планиран и извършен от „Ал Кайда" с изричното намерение вината да бъде хвърлена върху „Хизбула". И наистина - още от 2011 г., шиитската „Партия на Бога" е противник на сунитската съпротива в Сирия и враг на „Ал Кайда", която упорито се опитва да се внедри между борците срещу режима на Башар ал Асад. За „Ал Кайда" би било стратегически успех, ако противниците им от „Хизбула" също бъдат обявени за терористи от държавите в ЕС. Подобен развой на събитията би довел до огромни неудобства от всякакъв характер за „Хизбула", които до този момент могат да оперират в Европа несравнимо по-спокойно, отколкото последователите на Осама бин Ладен.

Така нещата се навързват. „Ал Кайда" планира атентат на българска територия. България спада към така наречените „меки цели". Няма нищо по-лесно от това да се извърши терористичен акт на територията на страна, която не извършва абсолютно никакви предохранителни действия. Американското разузнаване се добира до информация за готвения атентат и лоялно информира българската страна. Толкова лоялно, че лично шефът на ЦРУ идва да ни предупреди. Българските власти се чудят къде да се дянат, бръщолевят нещо за кръчми и капанчета и чакат с нетърпение публиката да забрави, че шефът на ЦРУ е идвал у нас.

На съответната дата, „Ал Кайда" извършва атентата на летището в Бургас, като има убит и едни български гражданин, освен загиналите израелци. Българските власти се въртят като обрани домакини на Женския пазар, но междувременно от различни посоки заинтересуваните страни разпространяват версията, че „Хизбула" са извършители на злодеянието. От „Партията на Бога" отричат, ама кой ли им вярва. Определени фактори нямат нищо против това обвинение да е истина „по целесъобразност". На края, две лица, които по каприз на съдбата са вътрешен и външен министър на България обявяват „Хизбула" за извършители на атентата. В Израел изразяват задоволство, но в „Ал Кайда" вероятно са били направо щастливи - главната политическа и въоръжена сила на омразните противници, сектантите шиити е натопена до шията в калта. Междувременно, гражданската война в Сирия продължава, като „Хизбула" и „Ал Кайда" вече не само си погаждат мръсни номера. Те вече се бият лице в лице ...