Щъркели превзеха летището в Приморско
Летището в Приморско днес побеля от ято щъркели, гледката е атрактивна
22 Март 2013, Петък, 14:05 ч.
Който не е свалил мартениците, да дойде тук, зоват местни
жители
Десетки щъркели превзеха летището в Приморско сякаш по поръчка за първите дни на пролетта и специално за рождения ден на кмета Димитър Германов днес. Внушителната гледка не остана незабелязана от местни хора, които снимаха атрактивното нашествие. „Който не е виждал тази пролет щъркел – да дойде тук”, шегуват се жители на Приморско.
Намиращото се наблизо село Ново Паничарево е известно като един от районите, където почти на всеки стълб има щъркелово гнездо.
В категории:
Приморско
Прогноза за времето и народни вярвания за 17 юни
Умишлен палеж вдигна полицията и пожарната в Средец на крак
Лекари от Бургас се борят за живота на 26-годишна жена, блъсната от тротинетка
Несебърлийката Ивелина Пехливанова с фурор на световно първенство
Къща на ужасите: Съпруг принуди жена си да спи с над 120 мъже
Фортуна се усмихна на Левски, ЦСКА и Григор Димитров
13-месечно момченце бе убито, 10 трагични пропуска на системата
Защо Gen Z плаща за тишина
Туристическият бранш на спешна среща с АПИ. Стана ясно кога приключват ремонтите на АМ "Тракия"
Община Бургас ще подмени стари и опасни дървета по ул. „Оборище“
КУБ с официална позиция: Не сме анклав или престъпна групировка
Ще има ли зоополиция и ефективни присъди срещу насилието над животни
ЕТО И ЧАТ-ДИАЛОГА МЕЖДУ Р. ПРОКОПОВА И А. АНДРЕЕВ:
[1/29/2013 7:16:27 PM] bai nas bg(АТАНАС АНДРЕЕВ): ((wave))
[1/29/2013 7:17:21 PM] Radostina(РАДОСТИНА ПРОКОПОВА): здравей
АТАНАС АНДРЕЕВ: здравей и на теб как си как се чувстваш вече на 21 и няколко дни
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: същото като и на 21 без няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ: е това е похвално значи времето не влияе на настроението и усмивката ти
АТАНАС АНДРЕЕВ: :D
АТАНАС АНДРЕЕВ: имате ли сняг
АТАНАС АНДРЕЕВ: как е времето при вас
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: извинявай пращах нещо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: снега е малко, почти се стопи
АТАНАС АНДРЕЕВ: вече си мислех че те засегнах с нещо
АТАНАС АНДРЕЕВ: то и тук вече почти изчезна но вчера и днес беше доста хладничко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: тук валеше от събота с прекъсвания
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ти отвори ли си фейсбука
АТАНАС АНДРЕЕВ: чакай да видя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: остави сега
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: цветето вече увяхна
АТАНАС АНДРЕЕВ: жалко аз с такъв мерак ти го подарих
АТАНАС АНДРЕЕВ: надявам се че ако му дадеш шанс и догодина пак ще те зарадва дори и за малко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: сигурно
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ами на топло толкова издържа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не посмях да го изнеса навън, като толкова си го топлил
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: какви са тия подмятания за нещо несподелено
АТАНАС АНДРЕЕВ: извинявам се че насичам ама малко съм бавен а и кат ме видят на линия и се изпонаакват да ми пишат
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: защото сигурно рядко си на линия
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: свърши си разговорите ако искаш
АТАНАС АНДРЕЕВ: а китката наистина я пазих с много любов и старание
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами аз няма да говоря с никой поне не и в близките 2 часа
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто приятели от острова ме поднасят че щели да ми идват на гости
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ами стягай се за гости тогава
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз им казах че са винаги добре дошли
АТАНАС АНДРЕЕВ: похвали се нещо как я караш
АТАНАС АНДРЕЕВ: има ли нещо ново при тебе
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз вчера сефте взех заплата е не е като в англия ама като за в село бива няма да умрем от глад (facepalm)
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: при мен нищо ново – от къщи на работа, от работа в къщи
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами май тя на всякъде е една и съща за съжаление
АТАНАС АНДРЕЕВ: проверих си феиса да това което си ми писала много ме ласкае но май още съм си детски гъз в някой отношения а и май и не бързам да порасвам ако въобше успея не че много искам де
АТАНАС АНДРЕЕВ: наистина не те познавам макар че не ми пречи кой знае колко просто ме беше страх да не те засегна
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: виж, говориш с недомлъвки, ако искаш и те притеснява да сменим темата
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: а за порасването – не порасвай
АТАНАС АНДРЕЕВ: не е въпроса в писането така е лесно не те гледам в очите и мога да ти пиша каквото си поискам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: явно те притеснява щом пишеш и триеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: докъде докарахте цифрофизацията
АТАНАС АНДРЕЕВ: бих желал да те гледам в очите докато ти кажа че си първата ми илюбов и че тя не се забравя макар и сигурно да не ти пука което си е напълно в реда на нещата но на мен ми беше много даже и не мога да намеря точните думи да се изразя хем странно хем радостно че те видях виждаш ли вече съм голям човек и мога да кажа всичко не искам да те обидя с нищо но ако все пак успея ще те разбера и се извинявам за което
АТАНАС АНДРЕЕВ: малко съм по особен в някой отношения и на някой хора не им прави добро впечетление а може би и на теб след това но пък изплюх камъчето
АТАНАС АНДРЕЕВ: нямам задни мисли и никога не съм имал
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто ако много съм дрънкал било е от вълнение
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: вече имам ли думата
АТАНАС АНДРЕЕВ: да
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: да започна по ред
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не знаех за това, мисля, че дори и тогава не си го казвал, може би от неудобство
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не си прав, че не ми пука, колкото и сурова да изглеждам съм си романтична натура и си прав за това, че първата любов не се забравя, въпреки, че и всички други след нея също не се забравят
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не разбирам, кое е по-особеното в теб
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: и не разбирам какви задни мисли си решил, че ти вменявам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ти си
АТАНАС АНДРЕЕВ: е сега какво трябва да кажа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: особен си защото се притесняваш ли
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами по принцип в много малко моменти може някой да ме хване неподготвен да кажа нещо не съм и от притеснителните
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто явно при теб се случи така не съм го очаквал мислех че ще мога да кажа всичко особенно след толкова години но явно не е било така
АТАНАС АНДРЕЕВ: а съм особен или поне аз така си мисля защото все още си обичам всяко едно гадже което съм имал не се хваля и не искам да прозвучи просташко или като изхвърляне но съм такъв дори и бившата си жена въпреки че ми причини толкова болка и не знам си още какво
АТАНАС АНДРЕЕВ: поддържам връзка почти с всички с едно изключение приятно ми е да знам че са добре и щастливи поне доколкото им се отдава
АТАНАС АНДРЕЕВ: каква беше фразата с цифрите аааааааа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: коя фраза
АТАНАС АНДРЕЕВ: хаиде да сменим темата че май ти дойде в повечко
АТАНАС АНДРЕЕВ: цифрофизация или нещо такова
АТАНАС АНДРЕЕВ: шегувам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: дай ми думата
АТАНАС АНДРЕЕВ: ок
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: наистина ме изненада и шокира, добре, че не го сподели онази вечер
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не ме обижда, напротив би трябвало да ме ласкае
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: сега и аз не зная как да реагирам
АТАНАС АНДРЕЕВ: мога да си представя или поне мога да се опитам как щеше да ме изгледаш ако ти бях казал здравей обичам те и през всичките тези години през които не съм те виждал не съм преставал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: отивам да пуша и да си събера мислите
АТАНАС АНДРЕЕВ: не се тормози не искам да те разстройвам
АТАНАС АНДРЕЕВ: ПРОЩАВАЙ
АТАНАС АНДРЕЕВ: НЯМАХ ЗА ЦЕЛ ДА ГО ПРАВЯ НАИСТИНА НЕ СЪМ ГИО ИСКАЛ
АТАНАС АНДРЕЕВ: мислех че ще ти стане весело или поне ще те развесели
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: развесели ме, но и ме накара да се замисля…а аз си помислих, че си се разочаровал и за това не се обади няколко дни
АТАНАС АНДРЕЕВ: от какво да се разочаровам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: очевидно си порастнал повече отколкото си мислиш
АТАНАС АНДРЕЕВ: това го преживях преди доста годинки :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: благодаря
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: извинявай!!!!!
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще ми се да ти кажа всичко което ми се е насъбрало наведнъж но тогава ще прозвучи наистина грубо а аз не искам такива работи
АТАНАС АНДРЕЕВ: а и ти нямаш никаква вина за да те товаря с мойте даже и не знам как да ги определя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: сигурно съм си го заслужила
АТАНАС АНДРЕЕВ: не си
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз обаче останах без цигари и сега ще видя как се справям в екстремни ситуации без тютюн :D
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: запали електронна цигара
АТАНАС АНДРЕЕВ: не си го слагай на сърце това което съм искал да ти кажа през всичкото това време ти го написах
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: боже, заприличахме на латино сапунка
АТАНАС АНДРЕЕВ: ефекта не е такъв и не ми правят кеф
АТАНАС АНДРЕЕВ: мани мани
АТАНАС АНДРЕЕВ: сега ако бяхме на по 17 щеше пеша да тръгнеш насам :D
АТАНАС АНДРЕЕВ: шегувам се разбира се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: аз натам
АТАНАС АНДРЕЕВ: не бе аз натам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: да ама не сме на 17
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: и май почти не се познаваме
АТАНАС АНДРЕЕВ: поне ти дадох повод да си весела поне още един час най малко надявам се
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: може да ми държи влага около 20 години
АТАНАС АНДРЕЕВ: то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ: това пък защо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: развеселяването и едно на ум
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: чакай малко науката какво общо има
АТАНАС АНДРЕЕВ: е ти пък ся много сложно го направи аз с висшата математика съм скаран
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: изтървах мисълта ти
АТАНАС АНДРЕЕВ: това едно на ум имах в предвид
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: преди това
АТАНАС АНДРЕЕВ: виж не си правя майтап с теб макар попрекалих с откровенията и ми се иска малко да разсеям мъглата но явно не се получава
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: [Tuesday, January 29, 2013 8:27 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ:
<<< то за тия работи много наука не се изисква това става в движение
АТАНАС АНДРЕЕВ: къде по точно се загуби ще ти помогна
АТАНАС АНДРЕЕВ: нещо натиснах не знам кво и това излезе
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: ха-ха
АТАНАС АНДРЕЕВ: май наистина те обидих отивам до гаража за цигари
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: върви
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще ми отнеме 2 минутки
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: върна ли се
АТАНАС АНДРЕЕВ: не не съм тръгнал да не съм извънземно аааааааа
АТАНАС АНДРЕЕВ: тук съм
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: бърз си
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами до колкото мога макар че имам доста сериозна травма в дясното коляно
АТАНАС АНДРЕЕВ: излъгах несъзнателно лявото е
АТАНАС АНДРЕЕВ: и доста честичко ми напомня за себе си
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: за какво друго ме излъга
АТАНАС АНДРЕЕВ: абсолютно за нищо дясния крак ми е чупен но левия е по зле защото така и не отидох на лекар да ме прегледа и дано един ден да не си платя за неразумието което проявих по въпроса
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще ти се да съм те излъгал
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: за какво
АТАНАС АНДРЕЕВ: ако ще те накара да се почувстваш по добре всичко казано от мен до сега ще обявя за лъжа
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не знам
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: щеше да е по-лесно
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами да ти помогна какво по точно не знаеш
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не знам дали ще се почувствам по-добре
АТАНАС АНДРЕЕВ: виж притеснявам ли те ако е така просто ми затвори никога не съм имал за цел да те обременявам с нещо или пък да те засегна ако го направиш няма да ти се разсърдя
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: престани с тези извинения, не ме притесняваш, не ме обременяваш, нито ме обижда
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: в момента от една страна ми е забавно, а от друга се чувствам отговорна и мисля, че аз трябва да се извинявам и да искам да ми простиш, но са минали страшно много години и не можем са върнем назад
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: а и не знам как да трябва да се държа от тук нататък
АТАНАС АНДРЕЕВ: точно за това исках да се въздържа от окровения но по добре че го сторих иначе щеше да ме е яд на мене си докъто съм жив
АТАНАС АНДРЕЕВ: нищо не е станало как трябва да се държиш по нататък както и до сега като с един стар познат
АТАНАС АНДРЕЕВ: не търся извинения не ми трябват няма за какво пък ти да се извиняваш аз съм си такъв груб съм в изразите но пък честичко се извинявам
АТАНАС АНДРЕЕВ: ще се питаме как е времето как са децата има ли нещо ново и так нататък не смятам че е нещо невъзможно
АТАНАС АНДРЕЕВ: бих желал сега да те погледна в очите ама си ми далечко
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: защо
АТАНАС АНДРЕЕВ: ами не знам винаги ми е харесвало
АТАНАС АНДРЕЕВ: просто слабост
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: благодаря на господ за разстоянията
АТАНАС АНДРЕЕВ: е това вече прозвуча грубо
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: аз също съм груба на моменти
АТАНАС АНДРЕЕВ: усетих вече
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: не ти трябва да ме гледаш сега
АТАНАС АНДРЕЕВ: аз не съм бил груб с теб или поне не съм забелязал
АТАНАС АНДРЕЕВ: може ли утре аааа
АТАНАС АНДРЕЕВ: да те гледам де :D
АТАНАС АНДРЕЕВ: шегичка
АТАНАС АНДРЕЕВ: кой знае кога ще е това утре ако го има въобще
АТАНАС АНДРЕЕВ: имаш ли време
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: защо когато стане въпрос за утре си толкова черноглед
АТАНАС АНДРЕЕВ: защото сина ми се прибра и ще ни трябват няколко минутки да сменим рутерите за да мога да се вържа с лаптопа към нета че той играе някакви странни игри
РАДОСТИНА ПРОКОПОВА: върви, аз ще пуша
[1/29/2013 9:02:30 PM] АТАНАС АНДРЕЕВ: ок
-------------
Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ":
"...При всяко правене на секс в дирекцията Налбантов бил използвал и една хавлиена кърпа, която да попивала течността от оргазмите най-вече на една от учителките (Донка Прокопова - учител по бълг. език). Винаги след секса с нея ми показваше тази кърпа и се чудеше, че цялата била влажна. Караше ме и аз да се уверя: “Пипни, пипни да видиш к’во става, цялата кърпа е мокра. К’ва беше тая путка, бе – бълва като гейзер!” При други от партнаьорките му кърпата също се навлажнявала различно - мокрела се много, когато чукал секретарката Дора Върбанова, но при секса с Красимира Петкова оставала почти суха. После Налбантов даваше кърпата на една от чистачките – Ксати Иванова, за да я изпере. Понякога предварително накисваше тази кърпа с веро във въпросния леген и после я даваше за пране на Ксати. Много често в разговор с мен Налбантов се чудеше, дали Ксати разбира какво е било предназначението на тази хавлия. Подозираше я, че тя се досеща за истината, но се прави, че нищо не знае...
...Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена и затова преди половия акт карал учителките да се подмиват. Хвалеше се дори и го изтъкваше като особена лична заслуга: "Държа да се знае от всички, че аз съм маниак на тема чистота! - казваше той. - Още като влязат и предявят претенции за секс аз най-категорично им посочвам ъгъла с легена и те веднага разбират, че трябва да се подмият. В това отношение имам железни принципи. Такъв съм си! Не мога да правя секс с неизмити путки..." Тези думи Налбантов произнасяше с особена гордост и като че ли си просеше комплименти - ама какъв голям чистник бил и пр... Така преди секса с учителките се стопляла вода с бързовар в една сравнително голяма кана в ъгъла на дирекцията и там зад хладилника се осъществявало и въпросното подмиване като се ползвал и един пластмасов леген. Интересното в случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана, по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все известни и видни личности - политици, учени, министри, служители от инспектората и др...
...Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени - само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази дирекция...
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го търсят?" После влезе една друга учителка, която като видя, че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала...
...Веднъж Налбантов ме извика в дирекцията и аз предположих, че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина ми възложи задача... Каза ми да отида в учителската стая, да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се случило следното, малко преди това двамата с тази учителка били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма. Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той започнал да еякулира в устата й. Тогава учителката се опитала да прекъсне акта и той продължил да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай Налбантов искаше аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм му вярвал, можел съм да отида в учителската стая и сам да съм се уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно да удостоверя въпросния факт – все още не можех да повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко това. Затова отидох в учителската стая и видях, че въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос за този случай, Налбантов винаги отбелязваше: "Видя ли, че ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше...
...Една от любимите теми за разговор с Налбантов беше да уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше пропусната. По време на такива разговори Налбантов описваше с подробности качествата на всяка една от учителките – коя на какво била способна и с какво се отличавала от другите. Така например казваше, че бил използвал дадена учителка само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс, защото била голяма майсторка. На друга една забранил да прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала болка – зъбите й били остри като на катеричка и му наранявала члена. От друга страна чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си – тази била имала някаква голяма бемка еди-къде си по тялото, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу, трета имала белези от операция на гърдата или белези от операрация при раждане с цезарево сечение и т. н. Подобни интимни подробности хората нямаше как да знаят и ги научаваха от Налбантов...
... Не по-малък интерес представляват връзките на Налбантов със служителките от инспектората в Бургас. За него това са жени разделени на две категории – с едните от тях той е спал, а с другите не е спал. Много често, когато сме имали посещения от инспектората, Налбантов е успокоявал учителите със следните думи: "Тази инспекторка не е опасна,защото съм я чукал", т.е. за Налбантов секса и служебните задължения са неразривно свързани – за да остане доволна дадена инспекторка и за да напише добри отзиви за училището, тя задължително трябва да бъде изчукана"(странно наистина, но такава е истината). Спомням си за един такъв много типичен случай, който ми направи много силно впечатление, защото току що бях започнал работа като учител и имах съвсем други представи за образователната система в България. Тогава Налбантов предупреди учителите, че в училището е дошла една проверяваща и че евентуално всички трябва да имат готовност за проверка в часовете им. Аз като начинаещ учител бях малко притеснен и на обяд попитах Налбантов, дали проверяващата е още тук или си е отишла. Неговият отговор беше буквално следният: "Аз я наебах и тя си отиде". Това, което най-много ме порази беше, че това изречение беше произнесено с много сериозен тон – той дори не се шегуваше, сякаш ставаше въпрос за нещо съвсем нормално и естествено, извършено просто така между другото като някаква незначителна част ежедневието му. Трудно ми е да го коментирам. С много хора съм споделял за този случай и всички са единодушни, че този човек нещо не е в ред.
Спомням си и за друг един случай пак по това време. Тогава директорът и зам. директорката Диана Янева проверяваха материалната книга в учителската стая и между другото водеха спор, дали той е спал с една от учителките или не е спал. Налбантов каза, как в инспектората му били подхвърлили, че той бил ходел с учителката по английски Красимира Петкова, но той бил отричал и не си признавал. Зам.директорката не искаше да му повярва и го прекъсна: "Хайде стига си лъгал! Защо не си признаеш, че си ебал Красимира?", на което Налбантов отговаряше: "Не бе, не съм ебал Красито! Гледай сега, защо никой не ми вярва?" Като слушах този диалог, не можех да повярвам на ушите си. Никога не бях предполагал, че в една учителска стая може да се говори по този начин. При това в същият този момент тези хора изпълняваха и служебните си задължения - проверяваха материалната книга, попълваха графи, слагаха си подписите. Възможно ли беше да изпълняват ролята на педагози, да извършват действия свързани с целите на учебно-възпитателния процес и едновременно с това да си служат с този вулгарен език.
Както казах, това бяха първите ми впечатления от работата ми като учител и подобни неща в началото много ме шокираха. Постепенно започнах да свиквам с тях и да не им обръщам внимание. Забелязах, че и другите учители не им обръщат внимание. При тях това беше един вид професионална деформация – вече дотолкова бяха закърнели сетивата им, че възприемаха подобни изцепки за нещо нормално..."
------------
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ: ТОЗИ ЧОВЕК ВСЕ ОЩЕ Е ДИРЕКТОР НА УЧИЛИЩЕ - ДЪРЖАВНО УЧИЛИЩЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КОЕТО СЕ ИЗДЪРЖА ОТ ВАШИТЕ ДАНЪЦИ?!?!?!?!?!?!?!?!