Бургазлия сред българите, които си поделят 1,3 млн. наследство в Америка
Лелите Ан и Мери Петроф са починали през 2009 и 2011 г. Ако съдът в американския щат Илинойс признае 30-те българи за наследници и уважи исковете им, те ще получат средно по 44 043 долара и 10 цента на човек. От тези пари ще трябва да приспаднат средствата, които ще пръснат за вадене, превод и легализиране на документи, нужни, за да докажат правото си на наследство, както и около 15 на сто комисиона за унгарска или американска фирма, които им предложиха помощ по случая.
"Знаехме, че имаме лели в САЩ, но не и, че са оставили наследство", казаха част от 30-те наследници на възраст от 7 до 88 г., които "24 часа" успя да издири за няколко месеца в Ловеч, Левски, София, Плевен, Търново, Бургас, Варна, Севлиево, Казачево, Врабево и Михалци.
За друга част от роднините новината, че са имали богати лели в САЩ, дошла като гръм от ясно небе. Засега почти всички отказват да говорят, докато не получат дяловете от наследството. В момента парите се намират в американската банка Фърст Колинсвил и допреди няколко години са принадлежали на покойните Мери и Ан Петроф - дъщери на емигрантите Атанас и Неда Петрови от ловешкото с. Казачево.
Двамата българи пристигат в Америка на 23 юни 1912 г. с кораба "Кампания" от Ливърпул. По онова време Атанас е на 30, а Неда - на 22 г. Двамата току-що са се венчали, макар че родителите на булката не били съгласни, защо знаели, че младите ще идат отвъд океана.
Тъкмо там на 21 юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. - по-малката Ан. Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С много усилия и лишения през 1930 г.
семейството успява да построи малка къща
около 110 кв.м на ул. "Бентън" в Гранит сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940 г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда - като домакиня, а двете им дъщери - като секретарки.
Атанас починал през 1963 г. Жена му Неда - през 1968 г. Двамата са погребани в гробището Сейнт Джон. Момичетата не се омъжват и след смъртта на майка си продължават да живят в малката къща на ул. "Бентън" в Гранит сити. През 1967 г. двете сестри пристигнали на гости в родината на татко си в България. Останали няколко дни в хотел "България" в София, а после отишли в родното село на баща си - Казачево. После контактите постепенно се разредили. През 1997 г. им гостувал един от българските племенници Цветан, който работел за кратко в САЩ, но след време връзката прекъснала.
След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те заживяват в старчески дом. През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от техен служебен попечител за $ 24 000. Година по-късно цената става $ 50 000, става ясно от местните регистри.
По-малката сестра Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я по-голямата Мери. Тя си отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старческия дом в малкото градче Едуардс.
Две седмици след смъртта на Мери, на 20 септември 2011 г. Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител на Мери, подава молба в местния съд
да бъде назначена за администратор по наследството
Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата, чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара.
Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че Мери не се е омъжвала никога, че няма свои или осиновени деца, че родителите й са починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан, която също е починала и не е оставила наследници.
Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не бъдат открити наследници, с имуществото трябва се процедира по закон - сумата да бъде преведена към местния бюджет.
На 26 октомври 2011 г. регионален вестник публикува съобщение за смъртта на Мери и
поканва евентуални кредитори, ако имат претенции,
да ги заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $ 3 млн. от компанията Стейт фарм. Това е рутинна процедура в случай, че адвокат или някой друг отклони средства от наследството.
На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил в указания срок.
В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са пларатени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат платени след одобрение на съда.
Финалният отчет показва, че покойницата е имала няколко сметки във Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер $ 1 364 121,77. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $ 30 728,76, както и хонорарите на администратора и адвоката - 12 000 долара, и таксата за банков превод, остават $ 1 321 293,01.
На 7 юни 2012 съдията разпорежда случаят по наследството на Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г.
сумата от чек № 134098 е заприходена от ковчежника на Медисън Курт Пренцлер.
Скоро след това 2 фирми - една американска и една базирана в Будапеща, започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят да спечелят вниманието на шашардисаните роднини и да ги направят свои клиенти. В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30 % от наследството и стига до 15 %.
Успоредно с тях "24 часа" успя да издири напълно безвъзмездно 30 роднини на емигрантите Атанас и Неда Петрови. Всички до един вероятно ще претендират за дял от огромното наследство на леля Мери (виж карето на 14-а стр).
От няколко месеца те трескаво събират документи, за да докажат кръвната си връзка с някогашните емигранти в Америка. Дали обаче ще получат дялове и какви от огромното наследство, ще реши съдът в Илинойс. За тази цел наследниците вероятно ще наемат американски адвокати, които да доведат титаничната им битка до успешен край.
Справка на "24 часа" в регистрите на съда в Илинойс обаче показа, че от 7 юни 2012 г. досега няма движение по преписката за наследството.
Претендентите в 8 града и 3 села
30 наследници на сестрите Мери и Ан успя да открие "24 часа" в България. Част от тях са по линия на баща им Атанас, а друга част - по линия на майка им Неда. Таткото Атанас, родом от ловешкото с. Казачево, имал 5-има братя и 1 сестра. Потомците само на четирима от тях обаче вероятно ще претендират за наследство. Причината е, че един от братята на Атанас - Иван, загинал млад по време на Балканската война, а друг - Петко, емигрирал в САЩ, където следите му се губят. "Имам данни, че е загинал при трудова злополука в мина", казва столичният адвокат Елиазар Плахаров, който пише книга за рода. Така на наследство от тук ще се надяват потомците на тримата братя на Атанас, останали в България - Марин, Тодор и Илия и на сестрата на емигранта - Тота.
Сред претендентите има директор на престижно училище в Ловеч, общински съветник от Левски, бивш журналист от Бургас, адвокат, бизнесмен и журналистка от София, дузина пенсионери и дори един клошар, разказват сънаследниците.
Засега всички трескаво събират документи и ги пращат на фирмите посредници. "Помагаме с каквото можем, за да им издадем по-бързо удостоверения за наследници", каза за "24 часа" кметът на с. Казачево Станимир Стоянов.
Няма да повярвате, но тази красавица с вид на чалгарка, е дъщеря на Фънки
„ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД обявява свободно работно място
