Министър Найденов, земеделието не е за прости хора, то е спасявало България от всички кризи в нейната история

Автор: Катя КАСАБОВА, снимка: Добромир ДОСКАЧАРОВ


- Г-н Ангелов, земеделският министър Мирослав Найденов започна внимателно да се извинява, че ще се забавят евросубсидиите за зърнопроизводителите и иска разбиране от ваша страна, за да не тегли държавата кредит, как се отразява това на средния и малък стопанин?

- Типично за министър Найденов поведение. Той така и до ден днешен не може да каже какъв е зърненият баланс. Само казва, че е вързан и няма да закъса България за хляб и брашно, имало осигурено производство, но точното число за производство, примерно на пшеница, дали е 4 200 тона или 4 400 тона?! Това са някакви данни, набирани по статистика, дали е реалното не може да се каже. Износът на зърнени култури, в това число на слънчоглед, рапица и маслодайни, е това, което в момента крепи земеделието в България. Всички се ориентираха към големите компании, които стъпиха у нас от 4-5 години, коректни са, плащат в срок. Те изнасят през пристанищата Бургас и Варна и с шлепове по река Дунав за Констанца.

- Говорите за пшеницата ли?

- За пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица и царевица. Според мен 80% от тези култури напускат нашите граници, вместо да се преработват в нашите преработвателни предприятия.

- Ние имаме ли такива работещи предприятия?

- Имаме добри мелници, които подновиха оборудването си. Такава е на "Топаз мел " в Карнобатския регион, също "София мел" – бившите Софийски мелници. Имаме капацитет да осигурим брашното за нуждите на страната от хляб и хлебни изделия. Имаме и добри преработвателни заводи за олио, като "Папаз олио" – Ямбол, "Бисер Олива" – Стара Загора , но не виждам движение на суровини, които произвеждаме към тези, така наречени в миналото комбинати, а сега модерни заводи. А те са собственост на български бизнесмени и работят на българска земя.

- Искате да кажете, че зърното се изнася навън и се преработва навън, което е ненормално, защото има създадени условия у нас?

- Да. Необходимото за България остава в държавата, но разликата от около 2,5 милиона тона пшеница, 500 хиляди тона до милион тона царевица, около 500 тона ечемик и около 700 000 тона слънчоглед напускат държавната граница през някои от пристанищата, които вече споменах и се преработва в рафинерии за олио и добив на масла в държави от ЕС, но не и в България. Основно в Гърция, Испания, Португалия.

- Това как влияе на нашата икономика?

- Пагубно. Земеделският производител си получава сумите от реализацията и ги връща обратно в производството, за да си осигури оборота и производството за следващата стопанска година. Азотноторовите заводи в България предлагат торове, които не са на европейско ниво. Ако са на европейско ниво, то те са внос. Само ги пакетират тук. Остана азотноторовият завод в Девня, "Агрополихим" в Благоевград , които преработват чужди суровини или само препакетират и ги връщат обратно на нашия пазар.

-Тогава как да вярваме на нашите предприятия, като ни предлагат стока със съмнителни качества?

- С много разнообразно качество, което влияе на нашите резултати в добивите. Отделно искам да кажа, че тези средства, които ние заплащаме като земеделски стопани на производителите на торове, не остават в България, защото са от внос. Не са осигурени и работните места, които са необходими за производството на тези торове в страната. Това важи и за горивата, ние не можем да влияем кой къде и с какво качество ще продава горива. В същото време плащаме заплати, осигуровки...Забавянето на субсидиите, тъй като, спазвайки законовия срок, който е до 30 юни на следващата календарна година, на нас ни се изплащат тези субсидии тогава, но дотогава за есенниците почвата е обработена, те са засети.

- Какво, според министър Найденов означава, че няма свободни средства в бюджета за регламентираните субсидии, нали тези пари идват от ЕС?

- Да, но държавата трябва да ги изплати на нас чрез фонд "Земеделие" и после да си ги поиска, да ги заяви пред ЕС, за да бъдат възстановени. Не искам да съм одитор на министерството, но това може да стане на няколко етапа. Има свободни 300 милиона лв., изплащат 300 милиона, заявяват 300 милиона. И така да стане постепенно. По-дребните земеделски производители, които заради тези субсидии сега не могат да си обработят добре площите, с тези пари могат да си закупят гориво-смазочни материали, семена. Те чакат основно на субсидиите. Макар, че има някакви разрешени кредити на база на субсидиите, които ще получаваш, но това е само като информация. Защото, ако тръгнеш по този път, се сблъскваш с огромни проблеми. Всяка банка ще започне така: "ама това е ипотекирано, другото как ще го обезпечиш, застраховай се..." и такива условия още повече усложняват процеса. Като земеделски производител аз критикувам управленческите структури, които са около земеделието.

- Защо?

- Защото всичко това може да се върши с много по-малко хора и служби. Имаме Общински служби по земеделие, Регионални служби по земеделие, Разплащателни агенции, оттам се ходи във фонд "Земеделие". Докато се стигне до министерството, минаваме през 4-5 инстанции, които действат чисто бюрократично, за да си правят авторитет, че се занимават с много сериозни неща. Ние сме в Бургас, моят офис е в Бургас, регионът на действие на фирмата ми обаче е пръснат в общините Карнобат, Средец, Сливен. Имам ресурс, справям се. Какво да каже един земеделец-производител , който се намира в крайното село на окръга. И трябва да идва в Бургас за всяка бюрократична справка. Отделно носи декларации по ДДС за НАП. А този човек има една маршрутка на ден в селото. И накрая на него му омръзва и казва "аз вече на никого нищо не искам да давам", ще си продам земята.

- Миналата година окупирахте столицата в знак на протест, а после се оказа, че зърнопроизводителите са били толерирани години наред за сметка на зеленчукопроизводителите. Това вярно ли е?

- Аз не бях от стачкуващите и нямам намерение да бъда стачкуващ, но не трябва да пренебрегваме исканията на зеленчукопроизводителите, тъй като те в последните години са най-онеправдани. Отглеждат продукция, в което влагат много повече разходи на декар, отколкото зърнопроизводителите. На тези хора наистина трябва да им се върне зеленчукопроизводството такова, каквото е било и им трябват много повече средства на декар, за да го произведат и естествено да го реализират на по-високи цени, с по-големи печалби от нас.

- Защо в България ядем целогодишно вносни зеленчуци с неясен произход?

- По тези причини. Унищожени са напоителните системи, няма хидромелиорации, няма поливни площи. Извадиха тръбите от земята. Разрушиха пунктовете за хидранти, така наречените съоръжения, с които трябваше да излезе водата на повърхността. Изходът е зеленчукопроизводството да се върне в частния двор. Но това беше в годините на плановото стопанство. Имаше производство на корнишони, ягоди, домати, всичко беше обособено в зеленчукови градини. Говоря не като зърнопроизводител, а като човек, който е работил в "Булгарплод". Знам колко хора са имали партиди, по които са внасяли продукция и после са си получавали средствата, каквито са били цените към оня момент. Можем да възстановяваме нашето зеленчукопроизводство в този вид, но на някой му е удобно да внася зеленчуци през границата - едното от Гърция, другото от Египет, третото от Италия, не знам откъде си...Не говоря за цитрусови, а за ябълки, домати, краставици, ако щете марули и лук. Толкова ли е трудно да постигнем това, което е в Унгария?!

- Какво имате предвид?

- Запазиха си отрасъла, извоюваха си правата пред Европейския съюз, произвеждат зеленчуците и хранят не само Унгария, 1/3 остава в Унгария, 2/3 отива за Европа.

- Затворихте цикъла, имате и хлебозавод, печели ли се от производство на хляб?

- Имам два хлебозавода - в Ямбол "Тракия" и в Средец хлебозавод "Средец". В мелница нямам инвестиции. Предпочитам да реализирам зърното на мелниците или на външния пазар. Да си купувам брашната на цените такива, каквито са. Според тях да правя себестойността на хляба. Хлябът е парлива тема, продаваме под себестойност. Само, за да стоим на пазара. Осигуряваме работни места на хора, които са заети денонощно на смени, но аз държа на работниците си, защото имат задължения към банки, лизинги, съвестно ми е да оставим тези хора на улицата. Предлагането изпреварва търсенето и стигнахме до дъмпинг. Някои колеги, които допреди 5 години бяха име в бранша, вече са в несъстоятелност. Не искам да казвам кои са - в Ямбол, Варна, В.Търново. Този процес ще продължи. Малките затварят, големите свалят цените, виновни са големите търговски вериги. Казват ти: „Това е цената, на която трябва да ми доставяш и това е цената, по която аз го реализирам. Ако не съм ти продал целия хляб – ти си го вземаш обратно. Плащаш ми и наем за щандовете, които ползваш“. Аз няма да вляза в такава верига, защото моите колеги, които отидоха там, един по един излизат, губят много пари. Как разсъждават те: „Линиите ми работят, те трябва да произвеждат хляб.“ Значи произвеждаш нещо, продаваш го на цена, по-ниска отколкото е себестойността. В същото време с нашата продукция веригите си правят промоции. Хляб, кисело мляко и т.н. От тях пострадаха малките търговски обекти и складовете, идва ред на производителите. Всеки трябва да си направи сметка докъде може да се простира. Аз не искам да печеля в този момент, но и не искам да губя от производството, което правя. Държа го на нула.

- Защо тогава настоящото правителство смята, че в селското стопанство се печели?

- То вижда леките коли, къщите, които си построиха зърнопроизводителите, но не вижда канала за смяна на масло. Нито са ни виждали как изглеждаме, когато се обслужва техниката. Не вижда работните заплати, които осигуряваме на заетите около нас. А нашите работници отиват да ги харчат в български магазини и стоят в България заради нас, нашите производства, които сме създали в последните години. Ние сме благодарни за субсидиите, които дава ЕС. Тази година национално доплащане няма да има. Не е добре финансово страната, опитваме се да разберем, ще изкараме някакси. Но е обидно, че виждат в зърнопроизводителя лъскавото, а не тежкия труд в „завода под небето“. В момента извършваме пролетно торене на есенните посеви. Всяка сутрин хората стават в 5 часа и още на тъмно торят, защото гоним оптималния срок до 10 февруари. Земеделието не е сложно производство, но не е за прости и мързеливи хора. Историята е доказала, че кризите в нашата държава са преодолявани благодарение на земеделското производство.

- Имахте възможност да останете в политиката. Защо дори не се кандидатирахте на миналите общински избори?

- Отнема време. Честно да ви кажа политиката не ми е безразлична, тъй като тя определя управляващите. Управляващите решават съдбите ни. Под управляващи имам предвид и кметове, и общински съветници, и парламент, и министри. И те после започват да налагат правила, по които ние трябва да работим и да спазваме. Ако те са демократични и помагат на хората, в полза на държавата, ние можем да ги спазваме безупречно. Но тъй като видях за какво става въпрос в политиката, пък ми отнема и доста време, аз едно нещо или го правя или изобщо не го правя, затова се отказах. Политиката е за политиците, а бизнесът е за бизнесмените. Но едни без други не можем, тъй като, ако си скъсаме връзките, тоест ако политиците не се съобразяват с интересите на бизнеса и обратно - бизнесът не уважава политиците и държавата, в която осъществява дейността си, тази връзка наруши ли се, започват противоречия, които са унищожителни.

- Някой от местните управници в региона интересува ли се от проблемите ви?

- Местните управници в Бургас не се интересуват от земеделие, тъй като Бургас не е земеделски град. Той много добре стои като настоящо развитие в страната и ние от бизнеса го уважаваме. В Карнобат и Средец постоянно правим срещи с кметовете, срещаме разбиране. Ние също помагаме. При снегопочистване, при спорове между община и арендатори. Работя добре както с кмета на ГЕРБ в Средец Иван Жабов, така и с кмета на БСП в Карнобат Георги Димитров. Истината е, че осигуряваме поминък в тия общини. По селата често помагаме със средства за църкви, за пенсионери, диабетици, социалнослаби семейства. Нямат към кого другиго да се насочат. То не е редно да имаш възможности и да гледаш на всички останали като хора второ качество. Напоследък при мен идват молби за обща работа, подадени от кандидати с полувисше и висше образование. Това е много жалко за държавата.