Чукането стана опасно, изгониха дама с чук от апартамента й

Автор: Илонка ИВАНОВА

За пръв път Законът за етажната собственост бе приложен в Пловдив и собственици на апартаменти са взели решение с 80 процента на общо събрание да изгонят от апартамента й Ваня Сербезова. Причината е, че миналата пролет Сербезова започнала да прави ремонт в банята си, който не е довършен и до днес. Къртенето и чукането продължили над 10 месеца, като през това време тя всяка вечер си взимала душ в разкъртената баня и наводнявала всички апартаменти под нея. Стигнало се дотам, че на съседите потекла вода и от контактите. Междувременно започнала ремонт и на терасата и на една от стаите. На терасата пробила дупки, а докато миела цимента, хвърляла легени с вода върху сателитните чинии на обитателите около нея. Хората викали полиция, но това не било в компетенцията на униформените. Не помагали нито разговори, нито молби. Нямате представа на какъв денонощен тормоз бяхме подложени близо десет месеца, изжали се жена, която работи на смени и не е мигвала буквално през това време. Спяла на пресекулки между ударите. Друга пък от нерви родила преждевременно. Сербезова междувременно била съкратена от работа, свършила парите за майстори и продължила ремонта сама. Вечер канела компании и се веселила до сред нощите и чукането се заменяло от напевни ритми и накрая и от други работи. Изкараните от кожата си съседи занесли решението на Общото събрание в съда и той постановил, че жената няма право да живее в апартамента си три годни. Тя обаче си наела адвокат и смята да обжалва. Случаят веднага скара българите в социалната мрежа. Част от форумците твърдят, че апартаментът е нейна лична собственост и ще прави в него каквото си поиска. Съседите били злобни и нарушавали правата й на собственик. Другата част, която е съставена все от потърпевши от буйни комшии пък пише, че е крайно време законът да се приложи и да се стреснат вечно правещите ремонти и вдигащи шум и оргии в жилищата си. Те твърдят, че българинът няма нужната култура да живее с други семейства и да се съобразява с общите правила. И след като не може да спазва правилата, съдът е този, който ще го научи да живее цивилизовано, без да пречи на другите.

Тривиална история, но за България първата, в която съседи се вдигат на бунт и бият шута на някого. У нас поговорката „Моят дом е моята крепост“ тълкува превратно понятието частна собственост. Никой не прави разликата, че в панелен блок собствеността, освен частна, е и етажна и хиляди писани и неписани правила те задължават да се съобразяваш с другите, а не да превърнеш крепостта си в нещо средно между ремонтна площадка, кочина и дискотека. Всъщност в България май във всеки блок има по една госпожа Сербезова, която може да е господин, може да е тийнейджър, може и да е поредната откачалка, независимо от пола и възрастта. Този тип съсед, който методично и постоянно тормози другите и ги държи на нокти. Дали ще прави безкрайни ремонти и ще чука по тръбите и стените до полунощ, дали ще превърне жилището си в хан и оттам непрекъснато ще се чуват наздравици, крясъци, пиянски песни и ревове до сутринта, дали студентчета ще преобразуват наетото жилище в наркоманско сборище и метъл клуб с оттенъци на публичен дом, или някой любител на Азис ще реши, че в два през нощта е най-доброто време да надуе тонколоните и да огласи кооперациите наоколо с протяжен вой, няма значение. Винаги има по един или двама, които тормозят всички. А ако извикаш полиция, ти отговарят, че не могат да влязат в чужд дом след 22 часа без прокурорско решение. Освен ако няма трупове...А трупове можеше и да проима. В Бургас наскоро всички скочиха върху човек, който залепил шамар на тийнейджърка, надула тонколоните до дупка. Имаше и случай, когато изнервен от нощните смени мъж, стреля срещу съсед, който беше вдигнал поредната оргия вкъщи. В София пък баба нахлу с газов пистолет, в дома на комшиите си, които си приспивали отрочетата в полунощ, а дотогава те тичали и играели на гоненица с часове, търкаляйки по теракотата капаци от тенджери.

Е, това ли трябва да правим? Да се стреляме, докато някой се научи, че живее с други хора и трябва да се съобразява с тях. Затова аз съм твърдо ЗА наказанието на госпожа Сербезова. Нека си даде апартамента под наем и да отиде в друг, докато се научи как да живее. И винаги ще бъда ЗА, докато гледам – останки от нечия чуждата вечеря на перилата на балкона си, торбичка с боклук, кацнала в градинката, където преди няколко дни младо семейство посади леха с теменужки. Докато избирам с кое ухо да застана към прозореца – от страната, в която разбиват поредния панел, или от другата, откъдето вие Мишо Шамара. Докато майките си приберат най-после вкъщи 12-годишните пикли, които се натискат след полунощ с работници от строежа по близките пейки и пищят като заклани от радост, като си получат наградата за услугата – наркотик, или бутилка водка. Докато собствениците на вносни таратайки се научат как да си управляват алармите и не ги оставят по цяла нощ да вият и да се конкурират с бездомните кучета. И още, и още...С риск да бъда обвинена, че не уважавам частната собственост и нейната неприкосновеност, повече уважавам правото на хората да живеят спокойно в домовете си и не искам повече да чета, че някой някъде в панелен блок е превъртял и е изпозастрелял семейството си, или е стрелял по досадни наркоманчета, които вият като диви животни в малките часове на нощта, или са се опитали за десети път да го ограбят. Или пък, че просто се е хвърлил от терасата, за да намери покой. И едно малко отклонение. Ози Озбърн наел суперскъпарски апартамент в още по-скъпарски комплекс в Лондон. Там имало правило, че в асансьора и по стълбите не се допускат домашни животни. Ози си купил голяма кошница и всеки ден изнасял кучето си на разходка с нея. Не викал: "Знаете ли кой съм аз?" и не оставял животното да ака и припикава градинката. Мой познат, пушач, бе помолен да напусне апартамента си в Торонто и да се премести в къща, защото собствениците решили, че в сградата не може да се пуши. Нищо, че е купил жилището, нищо, че си пуши в стаята и не пречи на никого. Там пък в повечето сгради било абсолютно забранено да се гледа куче или котка. Може, но в къща с двор. И ограда. Друг мой познат, със зелена карта в Чикаго, бил събуден от двама полицаи, докато спял след нощна смяна. В другата стая децата му се сбили за някаква електронна игра, разкрещели се, хванали се за косите и съседите извикали полиция, защото помислили, че ги малтретира. След този случай те вече решавали споровете си тихо и културно, а не по български. А начинът на нашето очовечаване и опит да заживеем цивилизовано започва от наказанието на госпожа Сербезова. И ще има още осъдени след нея. Сигурна съм. Докато малко от малко не излезем от селския ориенталски манталитет и не започнем да се държим като бели хора. А който не може – къщите по селата пустеят. Нежелаещите да зачитат правата на другите спокойно могат да ги заселят. Докато решат къде искат да живеят – в Ориента или в Европа.