Неочаквана нова жертва на атентата в Сарафово

Автор: Божидар БОЖКОВ, BG VOICE


Началото на 2013 г. стартира ударно за българското правораздаване. Вече половин година то не е в състояние да залови и накаже виновниците за зрелищния терористичен акт на аерогарата в Сарафово, при който загинаха петима израелци, български шофьор на автобус и самият атентатор. Но му бяха нужни само пет дни, за да се справи на бърза ръка с единствения човек, който надигна леко завесата над дълбоко пазената тайна в България - кой именно е организатор на престъплението. На 2 януари шефката на Окръжния следствен отдел в Бургас Станелия Караджова в интервю за "24 часа" заяви, че единият от организаторите на атентата е известен. Нещо повече - той е обявен за издирване. Информацията прозвуча, меко казано, изненадващо. Месеци наред властите в страната се опитваха да убеждават всички, че няма никакви данни за извършителите, понеже са се подвизавали в България с фалшиви документи за самоличност. Следваше да се разбира, че разследването едва се движи с крачките на костенурка и по него не е постигнато нищо съществено. И изведнъж се появява това признание на Караджова, в което тя наистина не уточнява името на разкрития терорист, нито що за човек е, но казва нещо много важно - че е от държава, в която не се е появявал в последните 6 години и че е ползвал сим-карта на мобилен оператор в Мароко. Ако в България журналистиката е на такова ниво, че тези две подробности на никого да не са направили впечатление, то по света има репортери, които само от тях могат да задействат информаторите си в съответните специализирани служби и да разкрият името на атентатора. Това би могло да се случи в Израел или Великобритания, или пък Швеция. А оттам още по-лесната крачка е да свържат това име със съответна терористична организация или правителство на държава, занимаващо се с износ на тероризъм.

 

Вероятно подгонени от подобни опасения да не би случайно името да цъфне в медиите, всички нива на властта в България се задействаха експресно въпреки махмурливото следпразнично време и още в деня на интервюто върху Караджова се стовари цялата мощ, на която е способна съдебно-полицейската машина. Първи тон за песен даде главният секретар на МВР Калин Георгиев. Той нарече изявлението й "опасно". Чули това, в Инспектората на Върховната касационна прокуратура побързаха да образуват проверка срещу следователката. Подобна вече бе започнал и апелативният прокурор на Бургас Емил Христов. Не стана ясно какво точно ще й проверяват, но ден по-късно Караджова вече изглеждаше солидно обработена. Пребледняла и сериозно уплашена, тя вече повтаряше само едно и също: "Не съм прецизирала думите си. Трябва да прецизираме нещата." А на 7 януари прокуратурата директно я отстрани от разследването на терористичния акт. Вероятно няма да я уволнят от работа, но дори и при това положение устата на следователката вече ще стои здраво затворена. С което над разследването на атентата отново се настанява тишина и мрак.

Караджова, разбира се, сама е виновна за това, което я постигна. Като повечето българи и тя не се вълнува от нищо извън региончето и градските керемидки. Не е чувала за конфликтите между Израел и ливанската ислямистка организация Хизбулла, която дори спечели последните избори в страната и състави правителство, макар и експертно. Нито че Хизбула се финансира от Иран. Още по-малко, че за Израел е много важно българските власти да обявят, че атентаторите са наети точно от Хизбула, което ще развърже ръцете на редица правителства в Европа и по света да я впишат в списъците на терористичните организации и така да приближат деня, в който ще започне войната срещу Иран. Караджова едва ли е следяла дописките от посещението в началото на декември на  вътрешния министър Цветан Цветанов във Вашингтон и изненадващото му кацане в Лондон веднага след това. Поради което няма как да е била наясно, че и в двете столици основна тема на разговорите с Цветанов е била кога най-сетне ще назове Хизбулла като организатор. Следовател Караджова сигурно не е изучавала задълбочено и българска история. Иначе щеше да знае, че от десетилетия насам българската външна политика се ръководи от принципа: да се снишим и да изчакаме. Което означава, че България винаги се е спотайвала при вземане на подобни сериозни решения, като например да рискува отношенията си с Ливан и Иран при разкриването на данни от разследването на атентата в Сарафово. И ако го е правила, то е ставало едва когато Големият политически брат, в миналото Берлин, после Москва, а сега Брюксел, е давал съответния знак. Ако Караджова знаеше всичко това, тя би мълчала като комунист на разпит. Жената обаче не се вълнува от събития, извън родния й Бургас и вероятно родната й България. Поради което нямаше как да знае, че с едно интервю за миг ще се намърда в голямата политика, макар на най-високо ниво в МВР да се кълнат, че разплитат атентата като криминално, а не политическо деяние.

От друга страна чиновниците в Брюксел мудно вземат каквито и да е решения. Затова, ако чака тях да обявят Хизбула за терористична организация, Израел бая ще има да почака. Следователно пък България още дълго време ще се спотайва и ще следи има ли вече знак от Големия брат, та да се задвижи разследването на атентата по посока на Хизбула и Иран, или не, та да продължи да си трае в храсталака, снишена докато отмине бурята.