Мъчат българче в Швеция, майка му моли за помощ

Една българка, лишена от правото да вижда децата си, се моли за закрила от държавата. Мимми, Румен и Розита живеят в Швеция, а тяхната майка - Марийка Томова-Каллмир в ада, наречен България, в който подкупните магистрати даряват българчета на чужденци. Раздават ги дори и когато е доказано, че те ги използват за боксови круши. Оказва се обаче, че има още по-ужасен пъкъл и той се нарича Уддевалла. В сиропиталището на този шведски град гасне Мимми. Тя е на 14, но животът й свършва когато един български съдия решава, че тя няма право да живее при майка си в България и момичето отлита за Швеция с баща си, брат си и по-малката си сестра. След 3 опита да удуши майка им, да я прати на заточение в лудницата и да й отнеме имотите, Темида приема, че шведът Бьорн Петер е по-добър родител и превръща децата в негови жертви. От 1994 година 120-килограмовият шведски каратист тренира бойните си умения като използва жена си и децата им за боксови круши. Травмирана и пенсионирана след мъченията, жертвата търси закрила в България, но вместо подкрепа, корумпираните служители в социалните служби в родната й страна помагат на насилника да отведе децата в Швеция. Марийка е сама в битката за справедливост. Трите й деца живеят на хиляди километри от нея и тя чака с месеци да й се обадят, за да разбере поне дали са живи. Наскоро тя разбрала, че са затворени в сиропиталището Атенагоурден в гр. Уддевалла. «Не съм говорила, нито виждала сина си от май 2012 г. А дъщеря ми Мимми е стопила 15 кг от теглото си, развива анорексия, говори само, че иска да умре, и въпреки Детската конвенция и Закона за училището (скууллооген) в Швеция, от 1-ви септември 2012 г са й забранили да посещава училище. Тя се страхува за живота си и търси помощ отвън. Не й позволяват дори да се раздвижи, свалили са я от някакъв спортен уред, за да я държат депресирана, да няма повод да си вдигне настроението. Има право да се среща само с един куратор и психолог. Забраниха им от 1-ви дек 2012 г. и телефоните. Изолирани са», споделя Марийка Томова- Каллмир. Получихме нейния зов за помощ във вид на открито писмо и се надяваме той да достигне до съвестта на тези, които могат да й помогнат. Тя моли Министерството на външните работи да се намеси и български дипломат да посети сиропиталището в Уддевалла, защото според нея, децата й са под психотерора на криминална група, ръководена от престъпна и злоупотребяваща с власт социална служителка.
«Името й е Катарина Рандрюп и тя е ангажирала отново, както и в случая с мен от 2007 г., мрежа от сътрудници и куратори, и психолог, внушаващ психическо нездраве – тероризират детето още от първия ден в учището Рамнерьоедскулан. Училищният куратор й вменява, «че не й е добре» на училище. Когато се скарах с Петер заради това, че не се грижи за дъщеря ни, той ми каза, че тя има труден характер и че иска да се отърве от нея. Той впрочем ще се жени за млада филипинка», уточнява дамата, която воюва с бездушния си екссъпруг за собствените си деца
«Мимми, Румен и Розита са с българско поданство. Прекарали са 90 % от живота си в България. Матерният им език (първият, на който проговориха) бе българският. Изпратих формуляр за отказване на децата от шведско поданство от Бюрото за емигранти в Стокхолм, но баща им Петер Каллмир само в началото бе съгласен децата да се откажат от шведско гражданство. Решил е да се пресели в Норвегия с новата си жена. Независимо дали той сътрудничи на престъпната групировка и какви точно са намеренията му, животът на децата ми е най-важен», добавя Марийка Томова. Дъщеря й е вече повече от 100 дни затворена в скрито отделение. «То наподобява повече на социално заведение, което има функцията да чисти неудобните на режима. Тези места са в най-затънтения ъгъл на болниците, опасани с железа. Там се водят такива хора, от които семействата им искаха да се отърват. Шведите имат традиция да се наговарят против някой, вкарват го в лудницата и му вземат имуществото», уточнява жената, чието дете гасне в подобен затвор.
«Физическото й оцеляване е въпрос на дни. Страх ме е да си помисля, че ако не бъде изведена скоро от този ад, няма да издържи», пише в откритото си писмо Каллмир. Тя е пенсионер по болест, защото съпругът й я мятал в стената с карате захват, при което пука прешлен. После развила полиартрит и «Синдром на Сьоегрен». Била съм 8 месеца неподвижна на легло. Движех се с патерици, споделя Марийка. Въпреки нечовешките изтезания, тя от обич търпяла болката. Посрещнала го дори с любов миналата година, когато дошъл в България уж да види децата. От благодарност гостът окупирал гарсониерата, която жената купила с много лишения и завел три дела срещу нея. С надеждата да присвои жилището, той обжалвал решението от бракоразводното дело и същевременно се опитал да я изкара луда, за да отнеме децата й. Помагат му т. нар. социални служителки от Кризисен център в Монтана, към които Марийка се обърнала със зов за помощ заради побоите на две от децата - на Мими и Румен. Розита му е любимката и на нея не посяга, уточнява майката. Вместо подкрепа от българските служби, жертвата на домашно насилие и децата й, са очернени в 20 страници формат А4 като "неадекватни", с нисък интелектуален потенциал (въпреки високите дипломи и на четиримата). Колко е адекватна очернената или по-точно колко са лъжливи (не)социалните служителки става ясно скоро, след като Мария лъсва в националния ТВ ефир. В 40-минутно интервю с водещия на «Диагноза» по Евроком Георги Ифандиев г-жа Каллмир разказва за одисеята си в Швеция и за подкупните български служители, които вместо да защитават жертвите, помагат на насилниците. При жива и любяща майка, България даде три българчета на Швеция за боксови круши и за научни експерименти. Живеем в Абсурдистан, където детското робство е задължителна част от най-модерната и най-демократическа българска социална политика. Жертвата бива двойно и тройно социално-колективно изнасилвана. Районният съдия ръкопляска и праща жертвата на психологическа експертиза. На престъпника подарява жилище да се шири в него. Социалните дами подобно на папагали клакират (поправят) други решения на съда, които не им уйдисват. Закон и документация трева да пасат. В Абсурдистан с нея си трият задниците.