Ревизия на парите за миди

Ключови думи: резвизия, черна мида, мидени ферми

България произвежда повече миди, отколкото може да изяде, затова трябва да се направи проверка за свръхпроизводство. Това заявиха от Асоциацията "БГ Фиш" на кръгла маса във Варна "Аквакултури - двучерупчести от фермата до масата", пише в. "Стандарт".

В страната има издадени разрешителни от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за 42 мидени ферми. Само 12 от тях обаче са в регистъра на Агенцията по безопасност на храните за продажба на живи миди за директна консумация. Осем от фермите са финансирани с европейски пари на обща стойност 17 млн. лева по ОП "Рибарство и аквакултури", съобщиха браншовиците. Български производители са получили средно досега между 2-3 млн. лева, от които 60% е европейското финансиране. След сигнала на "БГ Фиш" ИАРА и Националният статистически институт са започнали проучване за производството на миди у нас и за консумацията. Докладът ще бъде готов до 15 декември. Ако има свръхпроизводство, няма да финансираме мидени ферми и шаранови развъдници, каза шефът на ИАРА д-р Драгомир Господинов.

Миналогодишното производство на миди е било 746 тона. Шефът на ИАРА посочи, че само преди две седмици е имало одит от Европейската комисия, като се проверявали фермите у нас, направени с европейски средства. Такива ферми не са виждали и в европейските страни, казали специалистите от Брюксел. От Асоциацията на производителите на рибни продукти - "БГ Фиш", поискаха интервенция на пазара, както е при зърното и  месото при наличие на свръхпроизводство. Този механизъм за интервенция не касае аквакултурите и в частност мидите. Регламент 102 се отнася за зърно, захар, олио, контрира шефът на ИАРА.

От фермите алармираха, че дори в големи търговски вериги още се предлагат миди в насипно състояние с водораслите - без етикет, фирма производител, бг номер и т.н. Бракониерите правят дъмпинг на пазара, казаха още производителите. Според тях всяка мида в търговската мрежа трябва да е опакована и с етикет, който задължително се съхранява 60 дни. От Агенцията за безопасност на храните са категорични, че в Черно море няма заразни заболявания, които се предават от мидите на хората. От там припомниха, че има един диспечерски център във Варна, където минават мидите за проверка на годност от фермите, които не са в регистъра за директна консумация. Инспекторите вече се справят успешно и с мургавите търговци, които вадят миди от канала на Варненското езеро, варят ги и зареждат заведенията. В момента пазарът е залят с внос на чилийски ядки, които по веригите се предлагат от 10 лева нагоре за килограм.

Митът за свръхпроизводство е въз основа на неголямото потребление, посочи Найден Станев, управител на най-голямата мидена ферма у нас, разположена край Каварна. Тя е с капацитет до 1400 тона годишно, но в момента добивът е 400 тона и се разраства с 1-2 тона всяка година. Производството е с изключително нисък рандеман - 46%. Според шефа на фирмата консумацията на миди се вдига всяка година с 200 тона, но най-важното е качеството на предложения продукт. Българската ферма изнася за страните от ЕС и Азия. Изкупната цена на черната мида според големината на ядката варира между 2 лева на килограм на едро до 3-3.50 лева.