Безработицата превърна мъжете в проститутки

Автор: Илонка ИВАНОВА


Когато се каже думата проститутка, обикновено се разбира млада жена, която продава тялото си за пари и е усъвършенствала до дупка всички тайни хватки на секса. Подобни дами са заклеймени от обществото, всеки мъж тайно си мечтае за тях, но не ги уважава и гледа на тях като на надуваеми кукли. Професията е древна почти колкото цивилизацията, винаги е имало и ще има кой да я упражнява и винаги е служела на мъжете за задоволяване на прищевките им. Думата е в женски род, но справка с известен бургаски вестник за обяви и с интернет, показва, че вече половата принадлежност на упражняващите я няма никакво значение. В борбата за хляб се състезават еднакъв брой мъже и жени, с тази разлика, че жените са по-евтини, а мъжагите продават услугите си по-скъпо. „На 24 съм и предлагам платени услуги на дами и господа. С мъжете съм само активен. Звънете за повече информация. Правя и масажи.“, "Интелигентен и готин млад мъж, вишист, предлага ескорт, ласки, интимни забавления и взаимни удоволствия, за жени и двойки. Дами, Вие заслужавате да се почуствате щастливи. Посещения по адреси. Хигиена и поддържан вид. Без възрастови ограничения. Много далеч съм от простотията и вулгарното поведение“ „Водя до пристрастяване, опитайте ме и ще поискате още. Гошо“, „Масаж за резкрепостени дами и семейства. Един час 100 лева, два часа 190, цяла нощ 400, пълен дискрет“. „Мъж на 30г. с 18см. дължина за дами с терен, които обичат стандартни и нестандартни еротични забавления + много богата френска + изпълняване на ваши фантазии само за 15лв.за един час. Посещавам адреси, офиси, а също така може и в автомобил“ . Социологическо проучване твърди, че 20 процента от мъжете до 29 години у нас не работят. Пълна лъжа. Работят и още как. Та презервативи хвърчат. Във всякакви пози, при всякакви дами и двойки, та даже идват на крака в офиса, или автомобила ви. Друго проучване обаче сочи, че това е една от най-печелившите и най-лесни професии за мъжете, които не искат да вдигат каси бира, да строят, или да се мъчат да програмират. Сто лева на час и пей, сърце. От векове насам богатите са си имали държанки, а дебеличките им съпруги са си наемали приятели. Така хем бракът налице, хем няма скандали, хем и двамата са щастливи. Но докато тогава само определен вид „мачовци“ са се издържали по този начин, сега професията жиголо е една от най-специалните и най-желаните за някои, които могат да работят с един единствен орган на тялото си. 100 лева на час, две мацки за деня, на 18-те ти сантиметра не виси касов апарат, данъчните не те гонят, в Бюрото по труда те водят безработен, социалните ти дават помощи, а ти си докарваш най-малко 6 хилядарки на месец, а в по-добър сезон и по 10. Няма бране на домати, няма гонене на овце по баирите, няма безкрайни километри пред камиона, само лайф и пачки в джоба. Е, и малко специфичен труд, но то пък съвсем без труд нищо не става. Тружениците на този фронт явно не подбират. Мъже, жени, който си плати. Млади стари, няма значение. В кола, в хотел, в офис, също няма значение. Тогава защо корим Златките, фолкпевиците и миските, когато Златковците и оня там Гошо, правят същото? До този Содом и Гомор ни доведе не само кризата, но и отчуждението, многото пари, скуката и егоизма. Ако човек си даде труда да понаблюдава около себе си, много от бизнесдамите, или жените на високи длъжности са самотни. Тоест не създават семейства. „Защо да го правим, когато не е нужно, написа една от тях в социалната мрежа. Трябва ти мъж, плащаш си. Ако ти хареса, наемаш го за цял месец два пъти седмично. Ако не, изритваш го и идва друг. Не е нужно да му готвиш, да му переш чорапите, да му слушаш мрънкането, а вечер да ти хърка до ухото. Свършва си работата и си отива. Винаги е любезен, винаги е усмихнат, винаги готов да направи всичко за теб.“ Богатите двойки пък, отегчени до смърт от еднообразния си сексуален живот, си устройват оргии с още една или две жени, или пък с още един или двама мъже. По избор. Кротко, тихо, далеч от чужди очи и както се казва в едната обява – пълен дискрет. И все повече момичета и момчета започват да заработват с телата си, вместо с ума си. Не сме пуритани, не сме моралисти, но някак прекалено немъжествено звучи да работиш като мъжка кукла на повикване. Да изпълняваш капризите на повехнали или трътлести дами, вместо да се опиташ да се реализираш в живота. А когато тези прословути 18 сантиметра поомекнат, тогава какво? Търсиш някоя богата вдовица и й се мяташ на врата, защото друго не умееш да правиш. А ние наивно очакваме мъжете да работят, да създават и хранят семейства, да се борят за справедливост, дори да излизат на стачки за по-добър живот. Е, те пак излизат, но със свалени панталони и пак по-добър живот, но техния личен. И кой знае защо изразът мъжка проститутка предизвиква у повечето хора позивни за повръщане. Може би защото това стана не само професия, но и стил на поведение. Има и женени мъже, които пак са проститутки. В работата си, в отношенията си с другите и най-вече в политиката. Там вече е цял бардак. От добре костюмирани тарикати, които проституират с идеи, с обществено положение, с народно доверие, с лични интереси, винаги с изплезен език, винаги готови да оближат някого или тях да ги оближат в името на лесните пари. Които притичват от партия в партия като цветарки, които са си закичили мерудия зад ухото, за да я сложат веднага, ако видят подходящо гърне. Е, тази проституция вече е много по-страшна. А ние бавно и полека свикваме, че не живеем в държава, а в един голям публичен дом.