Шпиони в чужбина или биячи в България?

Автор: Велизар ЕНЧЕВ
Източник: в.Десант


Преди месец коментирах във в. „Десант“ проектозакона за Националната служба за охрана, превръщащ гавазите на елита в убийци и екзекутори както на пътя, така и в домовете ни. Предусещайки поредна полицейщина на ГЕРБ, внимателно прочетох предоставения за обществено обсъждане проект на закона за Държавна агенция „Разузнаване“. И бях шокиран. В него има текстове, повече подхождащи на ДАНС, полицията и жандармерията, отколкото на външното разузнаване, нямащо правото да работи на родна земя.

Въпреки че в чл. 3, ал. 2, пише, че „разузнавателна информация е всяка придобита от Агенцията информация за чужди страни“, в законопроекта не се уточнява изрично, че службата не оперира на българска територия.
В чл. 5 се прави застраховката, че „на Държавна агенция “Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер“. Но ако законодателят иска да гарантира, че български граждани няма да са обект на разработка на наша територия от разузнаването, това трябва да се запише, като се допълни и „забрана за възлагане на задачи от вътрешноикономически характер“.

В противен случай продажни ченгета в шпионската агенция, носеща многозначителното име ДАР, ще ни сервират данайски дарове, като следене на бизнес контактите ни с чужди граждани.
Нима в последните 20 години нямахме десетки афери на продажни ченгета, които снасяха на мутрите и така почнаха свой бизнес, приватизирайки тайните на държавата?
Първата новина в закона е, че разузнаването е подчинено не на държавния глава, а на министър-председателя.  За утеха на Плевнелиев, НСО остава под неговата шапка. Но понеже шефът на охранителите ген. Коджейков е личният бодигард на Борисов, контролът на президента ще е бутафорен, какъвто е и самият той.

Не искам да изпадам в площаден патриотизъм, но очите ми боде член 1, ал 3, възраждащ болшевишкия синдром. Комично имитирайки времената на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския договор, герберите са написали тази клетвена декларация: „Държавна агенция “Разузнаване” е част от разузнавателната общност на ЕС и разузнавателната общност на НАТО“.
Сякаш, ако не бяха сложили унизителното уточнение, някой щеше да се усъмни в евроатлантическата им лоялност и ще сбърка СИВ с ЕС и Варшавския пакт с НАТО. Но какво друго да очакваш от милиционери, прикриващи червени биографии, мутренско минало и мизерно образование?

В сферата на комичното е и член 3, ал.2, където се мъдри изискването към външното разузнаване да брани „морала и културното наследство на всички българи“. Вероятно ДАР става и морална полиция, следяща за извънбрачни забежки в посолствата.
Като знаем, че всеки трети в МвНР е от разузнаването, следенето за подозрителни сексуални контакти също ще е в длъжностната характеристика на шпионите с дипломатически фракове.
В момента сержанти от НРС охраняват вътрешния периметър на посолствата - нещо непривично за сериозно външно разузнаване. С новия закон сержантите вероятно ще охраняват и морала на дипломатите.

Следвайки либерализма към еднополовите бракове в ЕС и САЩ, например мисията в ООН, оглавявана от Стефан Тафров, няма да се следи за хомосексуализъм, както никой не порицава за подобно увлечение германския външен министър Гидо Вестервеле.
Тези дни зам. вътрешният министър Вучков поиска девоенизирането на НРС и окрупняване на подслушвателните служби. Искането е справедливо, но е закъсняло.
Публична тайна е, че НРС има собствена подслушвателна централа. Следвайки старите порочни практики, в  чл. 10, ал.1, беззаконието се узаконява така: „Изпълнението на дейностите на Агенцията се осигурява чрез: Използване на специални разузнавателни средства...“

Изречението изобщо не уточнява на коя територия ще се използват тези средства. И за да няма съмнение, че алинея 1 се отнася само за български граждани и ще се прилага на българска територия, алинея 2 визира задграничното следене, регламентирайки „използване на разузнавателни средства и способи извън страната“.   
Коментирайки член 10, стигаме до прикритията на разузнаването, заради които  се изляха тонове мастило срещу служители на ПГУ-ДС в МВнР, Министерството на външната търговия, БТА, БНТ, БНР, ползващи тези ведомства за работа зад граница преди 1989 г.

Сега ал. 5 позволява разузнаването да използва за прикрития не само държавната администрация, но и „юридически лица, граждански дружества и организации и лица, упражняващи свободни професии“.
Както отдавна предупреждавам, собствениците на фирми с външнотърговска насоченост трябва да си отварят очите на четири, защото законът за външното разузнаване позволява на ДАР да им инсталира агенти на прикритие, без да ги уведоми.
Последното беше задължително преди 1989 г., когато министри и шефове на медии знаеха за прикритията на ПГУ в техните институции и дори понякога налагаха вето на неудачни назначения на ДС.

Опасностите от тайно внедряване  на агентура в частни фирми са много – от изтичане на финансово-данъчна информация към НАП и конкуренти, до компрометиране на прикритието в чужбина, ако агентът бъде разкрит.
Също така законът позволява промяна на самоличността на внедрения агент и така никога няма да узнаеш с кого всъщност си имаш работа, назначавайки служител с пагони.
Говорим ли за новите ченгета в свободните професии, ясно е като бял ден –  БТА, БНТ, БНР и сега изпращат кореспонденти-офицери от разузнаването, но вече и частни медии ще бъдат прикрития на ДАР. Нищо ново под слънцето.

Само се питам защо се изля толкова кал върху кореспондентите-шпиони в Турция, Гърция и Югославия, след като НРС продължава да ползва техните прикрития и връзки?
А, да, щях да забравя. Тогава балканското разузнаване служеше на тоталитаризма, а днес пази новия справедлив световен ред. Пък и при демокрацията турци, сърби и македонци са ни евроатлантически приятели, там вече няма неоосманизъм, великосърбизъм и македонизъм и българските малцинства имат в излишък права и свободи.

Ако дотук законът за ДАР е пълен с абсурди, сега следват извращенията.
Чл. 26 позволява на външното разузнаване да обработва личните ни данни, „без да се иска съгласието на физическото лице“. В разрез с човешките права, ДАР има право „да не информира физическото лице“ преди, по време на обработването на личните му данни и след това.
След като НРС ще се девоенизира, искам да попитам и това: защо чл. 60 позволява на служителите на Агенцията да носят оръжие и да го използват при необходимост? И защо не се уточни: в България или в чужбина ще ходят с кобур на кръста демократичните шпиони?

С този многозначителен член външното ни разузнаване ще е единственото в света, официално даващо оръжие на дипломати-ченгета в чужбина.
Милитаристичният член 60 е скандален, но член 61 е направо брутален, защото приравнява разузнавача с бияча, полицая и катаджията и така го превръща в униформена мутра на всяка власт. Ето какво четем в този уникален текст:

„Служителите на Агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при задържане на лице по чл. 59, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга. Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства...“