Тополовград вдигна завесата за 29-и път: Фестивалът „Велко Кънев“ продължава една от големите театрални традиции на България

Истинска двугърба камила поведе пъстрото шествие, фестивалното знаме се издигна на пл. „Освобождение“, а градът отново се превърна в сцена за талант, памет и любов към театъра

Ключови думи: Тополовград, велко кънев, Божин Божинов, фестивал

Всеки път, когато светлините в театралния салон угаснат и публиката притихне, тук, на тази сцена, оживява духът на един велик актьор и велик българин. Човекът, който ни научи, че смехът е най-сериозното нещо на света Велко Кънев. Днес, той ни гледа от онази, небесната сцена, с неговата топла и безкрайно добра усмивка и ни напомня, че любителският театър се прави с талант, но и с чиста и неподправена любов.

Има събития, които се вписват в календара. Има и такива, които с годините се превръщат в част от паметта на един град и от културната история на страната.

Такъв е Международният фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ в Тополовград.

Вече близо три десетилетия той събира на една сцена поколения актьори, режисьори, театрали и публика. На 21 септември Тополовград отново вдигна завесата и даде начало на 29-ото издание на форума, който ще продължи до 27 септември. Фестивалът е част от Националния културен календар, а тази година програмата събира 19 театрални състава от България, Испания, Кипър, Молдова и Сърбия.

Улиците на Тополовград се изпълниха с музика, костюми, фолклор и десетки участници в традиционното фестивално шествие. Начело застана истинска двугърба камила, превърнала се през годините в един от най-разпознаваемите символи на фестивала.

Клоуни на кокили, жонгльори, мажоретки, танцьори, кукери, гайдари, деца и театрални формации превърнаха центъра на Тополовград в огромна открита сцена. Празничното дефиле завърши с тържественото издигане на фестивалното знаме.

Тази церемония носи смисъл, натрупан през годините. Защото тук знамето не отбелязва само началото на седем фестивални дни. То дава знак, че театърът отново е дошъл у дома.

В откриването се включиха и 100 деца самодейци от НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ и гостуващи формации. Малките артисти бяха сред лицата на онази приемственост, без която една културна традиция трудно би стигнала до своето 29-о издание.

Официалният старт на фестивала даде кметът на община Тополовград Божин Божинов.

Форумът през 2026 г. се провежда под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.

Сред официалните гости, по информация на организаторите, бяха представители на държавни и местни институции, дипломати, театрални дейци, кметове и общественици.

Президентската институция бе представена от Милена Димитрова, секретар на президента по култура, образование и връзки с българите зад граница.

Сред гостите бе и областният управител на Хасково Тодор Иванов.

Присъстваха и народни представители от 52-рото Народно събрание. Сред тях Мирослав Митков и Надежда Стойчева от парламентарната група „Прогресивна България“.

Сред дипломатическите гости беше и Бранимир Илиев от Генералното консулство на България в Одрин.

Празника уважиха още Катя Касабова, съосновател и собственик на Флагман.бг, Красимира Ятакчиева, управител на Черноморската асоциация за развитие в Бургас, директори на професионални театри, почетни граждани на Тополовград и представители на културните среди.

Сред специалните гости беше Кънчо Ламбов, братът на Велко Кънев. В залата беше и обичаният български актьор Юри Ангелов.

През седемте фестивални дни спектаклите ще бъдат оценявани от професионално жури.

Председател е театроведът и драматург в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Богдана Костуркова. В журито са режисьорът и директор на Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол Дияна Радева, актрисата от Сатиричния театър Деляна Хаджиянкова и актрисата Галя Александрова. Имената на състава на журито са потвърдени в програмата на фестивала, а Сатиричният театър посочва Деляна Хаджиянкова сред своя актьорски състав.

Най-голямото отличие отново ще бъде „Златната камила“.

Статуетката, дело на тополовградския художник Христо Дюлгеров, ще отиде при театралния състав, спечелил Голямата награда. Ще бъдат връчени отличия за актьорско майсторство при главни и поддържащи роли, както и грамоти, плакети и парични премии.

Зад седемте дни театър стои работа, която започва далеч преди първото вдигане на завесата.

Организационният комитет е ръководен от кмета Божин Божинов, а в подготовката са обединени усилията на институции, културни и образователни организации и местния бизнес. Над 100 дарители са подкрепили тазгодишното издание.

Министерството на културата, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Съюзът на артистите в България, Съюзът на народните читалища, Община Тополовград и НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ стоят зад организацията на форума.

Това е една от причините фестивалът да надживее десетилетия, обществени промени и поколения публика.

И точно тук фестивалът показва защо неговата история не се измерва само с брой издания.

Първата фестивална вечер имаше особен заряд.

Театърът на комедията „Велко Кънев“ при НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ представи „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм. Постановката носи подписа на самия Велко Кънев, а спектакълът е режисиран от Вълчо Янев.

Сценографията е на Вячеслав Парапанов, костюмите на Александрина Игнатова, музиката на Димитър Тодоров, художник е Петко Ятакчиев, осветлението е поверено на Борислав Илиев, а суфльор е Мария Паскалева.

Така сцената отново срещна миналото и настоящето.

Някъде между смеха в залата, аплодисментите и спомена за актьора, чието име носи фестивалът, става ясно защо Тополовград продължава да пази това събитие с такава отдаденост.

„Велко Кънев“ е фестивал на любителския театър, но зад думата „любителски“ тук стои не липса на професионализъм, а любов към сцената. Любов, която кара хора от различни поколения и държави да пътуват стотици километри, да репетират с месеци и да излязат пред публика, за която театърът е празник.

Но истинската причина се вижда вечер, когато светлините в салона угаснат.

Тогава няма институции, протокол и официални гости. Остават сцената, актьорът и зрителят.

И паметта за Велко Кънев.

За актьора, който умееше да превръща смеха в мисъл и човешката слабост в голям театър. За човека, чието присъствие продължава да се усеща в Тополовград всеки път, когато завесата се отвори.

Двадесет и девет години по-късно фестивалът вече е повече от културно събитие.

Той е традиция, която Тополовград предава нататък.

Той е среща между държави и поколения.

Той е сцена за хора, които не са избрали театъра като професия, но са го избрали като част от живота си.

И когато фестивалният флаг се издигне над пл. „Освобождение“, а двугърбата камила поведе шествието, градът отново напомня на България за нещо, което няма нужда от гръмки декларации.

Културата остава жива там, където има хора, готови да я пазят, да я създават и да я предават нататък.

В Тополовград го правят вече близо три десетилетия.