Станков с тревожна новина: България сама се отказа от 10% в „Хан Аспарух“, загубата е за стотици милиони

Бившият енергиен министър разкри днес, че държавата е изпратила писмо за оттегляне от проекта

Ключови думи: Жечо Станков, Хан Аспарух, Черно море, БЕХ, природен газ

„Това, което получих като информация от нашите партньори в Черно море, където влязохме, е, че държавата е изпратила писмо, че излиза от този проект.“ С тези думи бившият енергиен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Жечо Станков съобщи една от големите политически новини на месеца, които заради спецификата на темата ще останат по-встрани от мейнстрийма, но са стратегически за развитието и енергийната независимост на България.

Днес Жечо Станков бе лектор на форум на фондация „Конрад Аденауер“ и говори за участието на Българския енергиен холдинг в блок „1-21 Хан Аспарух“ - проекта, в който само преди осем месеца държавата придоби част от правата за търсене и проучване на нефт и природен газ. 

Станков започна изложението си от далеч по-широката картина - мястото на България между Европа и Азия и енергийната инфраструктура, изградена през последното десетилетие.

„Може да направите прочит на последните няколко дни след изказването на Урсула фон дер Лайен, където тя спомена България като място, което е своеобразен кръстопът между Европа и Азия. Обаче се забравя, г-н Бекман, че през 2015 година -н Борисов, заедно с вицепрезидента на Европейската комисия Марош Шефчович, обявиха в София, че България ще бъде основният кръстопът за всички енергийни коридори в региона. Именно тогава, след спирането на „Южен поток“, беше обявено, че към нашия регион ще бъдат насочени най-много средства за газова инфраструктура. Именно тогава всички газови компресори бяха подменени. Изградени бяха газовата връзка с Румъния, газовата връзка със Сърбия, газовата връзка с Гърция и още много инвестиции. Разширението на „Чирен“ и завършването на Вертикалния газов коридор са неща, които лесно се забравят. Да, действително минаха десет години оттогава, но тези инвестиции, които се случиха, са безспорни“, заяви Станков.

Вижте видеото:

От газовата инфраструктура депутатът премина към Черно море и тезата си, че следващият стратегически ход на България трябва да бъде не само да предоставя територия за проучване, а да участва със собствен капитал и да има директен дял в откритите ресурси.

Точно такава стъпка беше направена с „Хан Аспарух“. През януари 2026 г. държавата чрез Българския енергиен холдинг придоби 10% от правата и задълженията по разрешението за проучване. По време на предишното управление бе променен и механизмът за концесионните плащания, като по думите на Станков при бъдещ добив държавата може да получава до 35% от оборота на добиващата компания.

„Това, което направихме, започна още по времето на г-н Борисов и го завършихме по време на последното редовно правителство - държавата да участва в блок „Хан Аспарух“, в сондажите, с 10%, респективно да участва и при бъдещия добив и средства да влизат директно в държавния бюджет. Повишихме концесионните такси до 35%. С други думи - практически всяка трета молекула газ или петрол като стойност може да влиза директно в държавния бюджет. И освен това държавата вече притежава 10% от правата. Това не е просто концесионна такса, това е участие. Това означава държавата да има информация, да участва във взимането на решения и да има дял от това, което бъде открито. И точно затова за мен е необяснимо сега да се излиза от този проект“, каза енергийният министър в кабинета "Желязков".

Бившият енергиен министър и настоящ депутат постави въпроса и в контекста на вече направените огромни инвестиции в „Хан Аспарух“. Частните компании са инвестирали значителни средства в геоложки проучвания и сондажи още преди влизането на БЕХ, а според Станков държавата е успяла да придобие своя дял, без да покрива със задна дата натрупаните дотогава разходи, което си е безспорен успех. Той обаче ще бъде задраскан сега, подчерта Станков.

„Това е един от най-перспективните блокове и най-големият в българската част на Черно море. По време на последното правителство влязохме с 10% участие, без да платим една стотинка за милиардите, които вече бяха инвестирани в търсене и проучване. Влязохме в момент, когато около 50 долара струваше барелът, а сега цената е над 100 долара за барел. И точно в този момент държавата излиза. Защо казвам цената на барела? Защото там вече има установени количества петрол. Говорим за около 60 милиона барела, което при нашите 10% означава 6 милиона барела като дял на държавата. Да, те са под земята и предстои да бъдат разработени, но това е актив, който държавата има чрез своето участие“, заяви Станков.

Той уточни, че само в едно от находищата са установени количества от около 60 млн. барела и че при 10-процентния дял на България това би означавало около 6 млн. барела за държавата. По думите му за икономически оправдан търговски добив са необходими допълнителни количества.

„Излизайки, ние подаряваме на съществуващия консорциум тези 6 милиона барела петрол, които в момента притежаваме на хартия. Шест милиона барела са стотици милиони. Плюс концесионната такса, плюс участието на държавата при бъдещото разпределение, плюс възможността да присъстваш там, където се взимат решенията. Затова не мога да разбера логиката да излизаме точно сега. Особено при тази динамика на цените на газа и петрола. Вместо да разширяваме присъствието си, ние според информацията, която получавам, го намаляваме“, каза той.

Още по-голямо място в изказването на Станков заеха находищата в турската част на Черно море и близостта им до българските блокове. Той посочи „Гьоктепе-3“, където Турция през май 2025 г. обяви открити 75 млрд. куб. м природен газ, както и огромното находище „Сакария“. Турските власти оценяват възстановимите запаси в газовото поле „Сакария“ на около 710 млрд. куб. м. При „Гьоктепе-3“ официално обявеното откритие е 75 млрд. куб. м. Именно тези мащаби Станков използва, за да покаже какво според него може да се намира и в геоложките структури, които продължават към българската изключителна икономическа зона.

„„Гьоктепе“ е едно от находищата, които граничат с този район. Само там има 75 милиарда кубически метра - това е приблизително за 20 години консумацията на България. В „Сакария“ са открити количества, които при нашето потребление биха стигнали за над 200 години. И няма нищо по-редно от това в този момент, когато цената на природния газ и цената на петрола растат с изключително големи темпове заради военните конфликти и политическата обстановка, държавата да участва в търсенето и проучването в Черно море. Не просто да чака концесионна такса. Да участва като партньор. Да има информацията. Да има глас при взимането на решенията. Да има собствен дял от бъдещия ресурс“, каза Станков.

В тази връзка той обърна специално внимание и на блок „1-26 Хан Тервел“, който се намира в българската акватория пред Южното Черноморие. В проекта участват Shell, турската държавна компания TPAO чрез свое дружество и OMV Petrom. Станков защитава тезата, че и там България трябва да влезе чрез БЕХ с пряко участие.

Именно близостта между находищата в турски и български води според него прави държавното участие особено важно. Причината е т.нар. юнитизация - механизъм, който се използва, когато едно подземно находище преминава през различни лицензионни или държавни граници и трябва да бъде определено каква част от ресурса принадлежи на всяка страна.

„Притеснен съм, защото с невлизането ни в единия блок и с излизането ни от другия могат да възникнат случаи, в които едни и същи находища продължават по линията, която виждате на границата между нас и Турция. В този случай България няма да има реален контрол като част от този консорциум и ще получава само готовата информация от концесионерите. Няма да може да участва във вземането на решенията при така наречената юнитизация или разделянето на количествата. Бъдете сигурни, че геологията не свършва на държавната граница. Едно находище може да продължава от турската в българската територия или обратно. И ако не сме вътре, няма да сме част от процеса, в който се определя кой какво количество притежава. В един момент при грешни политически решения може газ, който е в структура, достигаща българска територия, вместо да влезе в българската система и приходът да постъпи по банковите сметки на държавата, да бъде насочен в друга посока“, заяви Станков.

Депутатът от ГЕРБ даде като пример вече изградената инфраструктура от турските находища до брега. „Сакария“ произвежда природен газ, а Турция продължава да увеличава капацитета му на етапи. Според Станков именно това показва колко бързо едно морско откритие може да се превърне в реален енергиен актив.

„Колко бързо бъдещите количества, които ще бъдат открити, могат да стигнат до българското Черноморие и до българската газова система? Защо казвам българската газова система? Защото виждате, че в „Сакария“ вече има газопроводи, които стигат до турска територия. Те вече произвеждат. Те вече изграждат следващите фази. Те вече имат инфраструктурата. А ние трябва да решим дали искаме само да гледаме какво се случва на няколко десетки морски мили от нас или искаме да участваме. Моето убеждение е, че държавата трябва да бъде вътре. Защото присъствието ти в консорциума означава не само приходи, а контрол, информация и участие в решенията“, каза бившият енержиен министър.

Станков свърза приходите от потенциален собствен добив и с развитието на българските региони. В залата присъстваха кметовете на Бургас Димитър Николов, Поморие Иван Алексиев, Приморско Иван Гайков, Царево Марин Киров и други представители на местната власт.

„Тези кметове имат идеи не за четири, не за осем години - те имат идеи за 20 години напред как да развиват регионите. Но за това трябват средства. А средствата могат да бъдат на броени морски мили от тази зала. Затова въпросът как България участва в разработването на собствените си природни ресурси не е абстрактен енергиен въпрос. Това са средства за инфраструктура. Това са средства за образование. Това са средства за здравеопазване. Това са средства за развитие на регионите. И затова не трябва с лека ръка да се отказваме от позиции, за които вече сме се преборили“, заяви Жечо Станков.

Депутатът от ГЕРБ разкритикува и подхода държавата да компенсира високите цени основно чрез временни мерки, вместо паралелно да работи за увеличаване на собственото производство.

„Ако в момента излизат и обясняват по какъв начин ще намаляват акцизи и какъв тип ваучери ще раздават, които със сигурност няма да стигнат до всички нуждаещи се, правилният подход е веднага да бъдат свикани всички тези компании, които са в Черно море. Да се седне с тях. Максимално бързо да се направи дългосрочна стратегия. Къде държавата участва? С какъв процент участва? Как защитаваме българския интерес? Как свързваме бъдещите находища с българската газопреносна система? И как гарантираме, че ресурсът, който се намира в нашата икономическа зона, ще работи за българските граждани и българската икономика? Това според мен е правилният разговор“, завърши Жечо Станков, който бе един от най-успешните министри на енергетиката в новата ни история.