AI превзема плейлистите: Кой стои зад песента - човек или машина? Слушатели искат филтър

Габриела Руменова поставя ключовия въпрос - кой трябва да поеме цената за прозрачността

Ключови думи: Габриела Руменова, изкуствен интелект, AI музика, YouGov, авторски права

Повече от три четвърти от слушателите искат да бъдат предупреждавани, когато музиката в стрийминг платформите или радиото е създадена от изкуствен интелект, но желанието за прозрачност рязко се сблъсква с готовността да се плаща за нея. Ново проучване на YouGov сред 4033 души в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция показва, че 77% настояват AI музиката без човешки творчески принос да бъде ясно обозначавана, а 74% искат възможност да я изключват от плейлисти и препоръки. В същото време едва 21% са готови да плащат повече за стрийминг услуга, предлагаща само музика, създадена от хора. Именно тук потребителското право на избор се превръща и в бизнес въпрос - кой ще плати сметката за прозрачността?

Ресторантьорите намериха начин, за да прецакат Мюзикаутор - пускат ИИ песни

Темата постави Габриела Руменова, основател на онлайн платформата „Ние, потребителите“, в рубриката „Бизнес арт“ на Bloomberg TV Bulgaria. Данните показват още, че 77% от анкетираните смятат, че композиторите и авторите на песни трябва сами да могат да определят дали творбите им да бъдат използвани за обучение на AI системи. Други 74% настояват създателите да получават възнаграждение, когато музиката или гласът им се използват от AI компании за генериране на ново съдържание. Проучването обаче обхваща четири северноевропейски държави и резултатите му не могат автоматично да бъдат пренасяни върху нагласите на българските потребители.

Любопитният парадокс е, че човешкото творчество продължава да има висока стойност за аудиторията, но не непременно и по-висока цена. 54% от участниците предпочитат стрийминг услуга, в която да има само създадена от хора музика, докато готовите да дадат повече пари за подобен абонамент са едва около една пета. Така платформите се изправят пред сложен избор - потребителите искат етикети и контрол върху алгоритмичните препоръки, но не желаят непременно тези инструменти да оскъпяват месечния им абонамент.

Първата ИИ певица изпя легендарна чалга и избухна голям скандал

Европейското законодателство вече поставя основата за по-голяма прозрачност. AI Act изисква системите, които създават синтетично аудио, изображения, видео или текст, да генерират съдържанието по начин, позволяващ то да бъде разпознато машинно като изкуствено създадено или манипулирано. Това обаче не означава автоматично, че слушателят ще види голям надпис „AI“ до всяка песен в приложението си. Според Руменова именно платформите ще трябва да решат как техническата информация да бъде превърната в разбираем и лесно забележим сигнал за потребителя.

Втората линия на защита идва от европейските правила срещу нелоялните търговски практики. Те предвиждат, че премълчаването или неясното представяне на съществена информация може да бъде заблуждаващо, ако повлияе върху решението на средния потребител. Това обаче не означава, че всяка необозначена AI песен автоматично представлява нарушение. Трябва да се преценява конкретният случай - как е представено съдържанието, какво обещава платформата и дали начинът на създаване на музиката действително е съществен за избора на слушателя.

Изкуствен интелект създава песни на „Бийтълс“

Третият голям спор е за авторските права и суровината, с която се обучават генеративните модели. Европейската директива за авторското право в цифровия единен пазар допуска при определени условия анализ на законно достъпни произведения чрез text and data mining, но позволява на носителите на права изрично да запазят правата си, включително чрез машинно четими средства при публикувано онлайн съдържание. Това прави отношенията между музикалните компании, артистите и разработчиците на AI все по-важна част от бъдещия бизнес модел на индустрията.

Част от платформите вече експериментират със собствени символи и обозначения за AI съдържание, други разчитат на информацията, подадена от носителите на права, а трети използват сигнали от потребители и последващи проверки. Следващата стъпка вероятно ще бъде възможността човек да задава предпочитания - например да не получава изцяло генерирани от AI песни или да допуска само музика, в която технологията е използвана като помощен инструмент.

Според Руменова подобно филтриране би могло да се превърне и в допълнителна платена функционалност, но основната информация, необходима за информирания избор, не би трябвало просто да бъде заключена зад премиум абонамент. Така въпросът вече не е само дали AI ще създава музика - това вече се случва. По-трудният казус е кой ще финансира системата, която ясно казва на слушателя какво чува, позволява му да избира и едновременно гарантира, че човешките автори няма да останат извън икономиката на собственото си творчество.