Почина Красимир Ангарски - архитектът на българския валутен борд

Ангарски участва във въвеждането на паричния съвет през 1997 г. и по-късно оглавява големи банкови институции

Ключови думи: Красимир Ангарски, валутен борд, Банка ДСК, финансист, Стефан Софиянски, Петър Стоянов

Почина Красимир Ангарски - финансистът, който имаше водеща роля при подготовката и въвеждането на валутния борд в България. Той си отиде на 73-годишна възраст, оставяйки зад себе си дълга кариера в държавната финансова администрация и банковия сектор.

Името на Ангарски остава пряко свързано с един от най-важните периоди за българската финансова система. През 1997 г. той става министър в служебното правителство на Стефан Софиянски и участва активно в подготовката и въвеждането на паричния съвет у нас.

Как Източна Европа премина от валутен борд към еврото: Какво означава това за България

Красимир Ангарски е роден на 28 януари 1953 г. в София. Завършва Университета за национално и световно стопанство, а професионалният му път във финансовата администрация започва през 1980 г. в Министерството на финансите.

С натрупването на опит Ангарски достига до ръководна позиция в данъчната администрация и оглавява структурата в София. Кариерата му продължава във време, когато страната преминава през сериозни промени във финансовата и банковата си система.

Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната би било пълна катастрофа

През 1997 г. Ангарски става и секретар на президента Петър Стоянов по икономическите въпроси. Професионалният му път впоследствие го отвежда към ръководни позиции в няколко от големите финансови институции в страната.

Той е бил изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, както и главен изпълнителен директор на Банка ДСК и ДЗИ Банк. Работил е още като съветник на борда на директорите на Пощенска банка и на управата на Eurobank EFG Group.

Парламентът с пожарно решение за фиксиран курс - 1.95583 лева за едно евро

Красимир Ангарски доживя и момента, в който България премина от дългогодишния режим на валутен борд към еврото - промяна, която беляза края на финансовия модел, с чието изграждане името му остана трайно свързано.