Тръмп бута Николай Младенов към върха на ООН, Путин вече е чул идеята

Ключови думи: Николай Младенов, Доналд Тръмп, Владимир Путин, Антониу Гутериш, ООН

Доналд Тръмп е започнал да сондира съюзници за издигането на Николай Младенов за генерален секретар на ООН, а идеята вече е била обсъдена и с руския президент Владимир Путин, съобщава италианският всекидневник „Република“, позовавайки се на дипломатически източници във Вашингтон и Брюксел. Ако информацията се потвърди и прерасне в официална номинация, 54-годишният българин ще влезе в една от най-тежките дипломатически надпревари в света. Мандатът на Антониу Гутериш приключва на 31 декември, а десетият генерален секретар на Световната организация трябва да поеме поста на 1 януари 2027 г. Към момента нито Белият дом, нито Кремъл, нито самият Младенов са обявили официално подобна кандидатура.

Според публикацията на кореспондента на „Република“ Клаудио Тито американската администрация разглежда Младенов като човек, на когото Тръмп има доверие при евентуална водеща роля на ООН в преговорите за Иран и бъдещия режим на корабоплаване през Ормузкия проток. Вашингтон търси дипломатическа конструкция, която да гарантира свободното движение на търговските кораби през един от най-важните енергийни маршрути на планетата. Италианският вестник твърди, че за Тръмп такава задача трудно би била поверена на организация, ръководена от сегашния генерален секретар Гутериш. Оттук идва и интересът към фигура, която вече работи непосредствено с американската администрация по Близкия изток.

Николай Младенов официално е върховен представител за Газа

Младенов в момента е върховен представител за Газа в създадения с подкрепата на Тръмп Съвет за мир. Официални документи, публикувани от ООН, посочват, че той изпълнява тази функция в структурата за прилагане на следвоенния план за анклава и участва пряко в разговорите за разоръжаването, управлението, сигурността и възстановяването на Газа. През май българинът представи пред Съвета за сигурност отчет за изпълнението на договореностите, а през юли участва в срещата на донорската група за Палестина в Брюксел. Именно този достъп до Вашингтон, Израел, палестинските представители и арабските държави превръща името му в логичен участник в дипломатически сценарий от подобен ранг.

Кариерата му в ООН започва далеч преди сегашната мисия. През 2013 г. Николай Младенов става специален представител на генералния секретар за Ирак и ръководител на мисията UNAMI в един от най-тежките периоди за страната. През февруари 2015 г. Бан Ки-мун го назначава за специален координатор на ООН за близкоизточния мирен процес и свой представител пред Организацията за освобождение на Палестина и Палестинската власт. Младенов остава на поста до края на 2020 г. и напуска системата на ООН след седем години работа за организацията.

Назначават Николай Младенов за специален пратеник на ООН за Близкия изток

Преди международната си кариера той преминава през няколко от най-високите политически позиции в България. Бил е народен представител, евродепутат, министър на отбраната и министър на външните работи в първото правителство на Бойко Борисов. Като външен министър между 2010 и 2013 г. работи активно по отношенията на България със САЩ, Европейския съюз и държавите от Близкия изток. Този политически период остава част от биографията му, но международният му профил през последното десетилетие е свързан преди всичко с посредничество в конфликти.

Пътят до кабинета на генералния секретар в Ню Йорк е далеч по-труден от подкрепата на един американски президент. Съгласно член 97 от Устава на ООН генералният секретар се назначава от Общото събрание след препоръка на Съвета за сигурност. В 15-членния Съвет са нужни поне девет гласа, а отрицателен вот на САЩ, Русия, Китай, Франция или Великобритания блокира решението. Именно затова твърдението на „Република“, че Тръмп е сондирал Путин за името на Младенов, има далеч по-голяма тежест от обикновен дипломатически жест.

Няма независимо официално потвърждение, че Путин е дал съгласие за подобна кандидатура. „Република“ твърди, че американският президент е поставил темата в разговор с руския държавен глава, но Вашингтон и Москва не са съобщавали публично подобен детайл. Известно е, че Тръмп и Путин разговаряха по телефона на 8 септември, като официално огласената част от разговора беше свързана основно с войната в Украйна. Затова информацията за Младенов на този етап трябва да бъде разглеждана като твърдение на авторитетен европейски всекидневник, а не като обявено решение на двете държави.

Николай Младенов с голяма новина за Газа: Хамас отстъпва властта

Надпреварата за наследник на Гутериш вече е напреднала и Младенов към момента не фигурира в официалния списък на ООН. Сред обявените кандидати са генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Мариано Гроси, бившият чилийски президент Мишел Бачелет, бившият президент на Сенегал Маки Сал, Ребека Гринспан от Коста Рика, бившият председател на Общото събрание Мария Фернанда Еспиноса, Каролин Родригес-Бъркет, Ивон А-Баки и бившият угандийски външен министър Оларa Отуну. Бачелет първоначално беше номинирана от Чили, Бразилия и Мексико, а след оттеглянето на подкрепата на Чили остана кандидат на Бразилия и Мексико.

Съществува и силно очакване следващият генерален секретар да дойде от Латинска Америка и Карибите. ООН няма задължително правило за регионална ротация, но традицията тежи при дипломатическите преговори, а държави от региона вече открито настояват този път постът да бъде даден на техен представител. Латиноамериканската и карибската група е излъчила само един генерален секретар в историята - перуанеца Хавиер Перес де Куеляр, управлявал организацията от 1982 до 1991 г. Българска кандидатура би нарушила тази неформална последователност и би изисквала сериозна договорка между постоянните членове на Съвета за сигурност.

Именно тук се крие най-сериозното препятствие пред евентуалния ход на Тръмп. Младенов идва от Източна Европа, докато досегашният генерален секретар Антониу Гутериш е португалец и също представлява европейска държава. Изборът на втори европеец поред би предизвикал съпротива сред страни, които от години настояват за по-равномерно географско представителство във върховете на ООН. За да бъде преодоляна тази бариера, зад българина ще трябва да застане коалиция, която излиза далеч извън американското влияние.

Аргументът в негова полза е професионалният терен, на който се намира в момента. В Близкия изток Младенов има преки контакти с Израел, палестинските власти, арабски правителства, европейските институции и администрацията на Тръмп. Той е работил както вътре в системата на ООН, така и в новата американска архитектура за Газа, което му дава рядка комбинация от институционална памет и достъп до центровете, които в момента водят преговорите. За Тръмп подобен профил би бил особено ценен, ако Организацията на обединените нации получи конкретна задача в евентуално споразумение около Иран и Ормуз.

Николай Младенов оглавява изпълнителния комитет за управление на Газа след войната

Италианската публикация поставя Ормузкия проток в центъра на американската сметка. През водния коридор преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ, а напрежението там през последните месеци засегна движението на търговски кораби. Вашингтон не желае режимът на движение да остане под решаващото влияние на Техеран и Иранската революционна гвардия. Според „Република“ Белият дом разглежда международен механизъм с участие на ООН като изход, стига организацията да бъде ръководена от фигура, към която американският президент има доверие.

Следващите седмици ще покажат дали дипломатическото сондиране ще се превърне в реална кандидатура. Процедурата на ООН допуска нови номинации и след първоначалните срокове, но кандидатът трябва да бъде официално издигнат от поне една държава членка - самономиниране не се допуска. Към 11 септември България не е обявила, че предлага Николай Младенов, а името му отсъства от публичния регистър на кандидатите. Ако държава внесе номинацията му и САЩ застанат открито зад нея, битката за поста ще получи българско име с дипломатически опит от Багдад и Йерусалим до Вашингтон и заседателната зала на Съвета за сигурност.